Решение № 11662 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2018 г.

Решение № 11662 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Мичева, срещу решение № 51 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1411/2017 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. Д. срещу Заповед № 47 - РОА – 73 от 01.03.2017 г. на Кмета на район Южен - община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Метален навес и бетонна настилка" в сграда в режим на етажна собственост, намиращ се в УПИ ХIII – 2241, кв. 103, по плана на кв. [квартал], с административен адрес гр. [населено място], [улица], ет. [номер], изпълнен без строителни книжа и с което Д. Д. е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилна преценката на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди допуснати такива. Твърди и че съдът не е отчел, че е било необходимо изпълнението на бетонната настилка над покрива на магазин на първия етаж в сградата, тъй като същият покрив граничи с терасата на жалбоподателя е станал причина за наводняване на терасата и на стаи от апартамента му. Твърди и неправилност на преценката, че се касае за строеж, тъй като посочва, че е извършил текущ ремонт, засягащ и общи части на сградата съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на район "Южен" – община Пловдив. Ответникът Кметът на район "Южен" - община Пловдив с представен отговор на касационната жалба и писмени бележки изразява становище за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1, ал. 4 от ЗУТ. Приел е, че чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС действително предвижда, че всеки собственик в етажната собственост може да извърши със собствени средства, труд, материали, ремонт на общи части и без решение на общото събрание, но е приел, че това не изключва необходимостта от издаване на разрешение за строеж, каквото в този случай е било необходимо. Оспореното решение е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Пловдив не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението за липса на ясна индивидуализация на строежа. Видно от проведеното първоинстанционно производство, включително установяванията на вещото лице, е че жалбоподателят ясно и еднозначно е разбрал за кой строеж става въпрос, не е имало съмнение относно навеса и бетоновата настилка, които са визирани в оспорената заповед, а не е налице законово изискване за точно посочване на техните размери, в случай като настоящия когато строежът е установен безспорно и съответно не е налице неяснота за жалбоподателя кой строеж е наредил за премахване административният орган. На второ място неотносимо е възражението за незаконосъобразност на решението, поради това, че съдът не е съобразил, че строежът бетоновата настилка и металният навес, са изградени с оглед предотвратяване на наводняване на апартамента и терасата на жалбоподателя и на търговските помещения под терасата. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че дори и в този случай по отношение на строеж, за който е законово предвидено издаване на разрешение за строеж, е следвало да се издаде такова с оглед законността на строежа. На трето място неоснователно е възражението, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а за текущ ремонт съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Съобразно легалното определение "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". В настоящия случай с изграждането на навеса и бетонната настилка, с които по същество покривното пространство на магазините пред терасата на жалбоподателя, е усвоено като допълнителна тераса площ. Навеса и бетонната настилка са новоизградени и с тях не е целено подобряване или поддържане в изправност на сградата, което изключва приравняване на извършеното на текущ ремонт. В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел и съдът, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Пловдив е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от ответника по касация на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва искането на ответника да бъде уважено за сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,