Решение № 4214 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12138/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), представлявана от председателя на Управителения съвет (УС) Й. Вълчев, чрез процесуален представител юрк. В. Георгиева срещу решение 20767 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело 1028/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която АПИ е осъдена на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) да заплати на М. И. П. обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие отмяна на Заповед ЧР-СП-626/11.08.2022 г. на Председател на УС на АПИ в размер на 7025,49 лева за периода от 12.08.2022 година до 04.11.2022 година и сума в размер на 287,79 лева разлика в заплатата за периода от 04.11.2022 г. до 11.02.2023 г. (общ размер на обезщетението по чл. 104 от ЗДСл - 7313,28 лева), ведно с мораторната лихва за забава в размер на 270,62 лева за периода от 23.10.2023 г. до 30.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 7313,28 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 година до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която АПИ е осъдена да заплати на М. И. П. сумата от 1475 лева разноски по делото. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е формирал мотиви по отношение на периода на оставяне без работа на ищеца, като не е направил анализ на представените в тази връзка доказателства. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което се отхвърля иска срещу АПИ, респективно да уважи същия в размер съобразен със събраните по делото доказателства. Претендира разноски. Ответникът по касация - М. И. П., чрез процесуален представител адв. Иванова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен от М. И. П. срещу АПИ иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 7025,49 лева за периода от 12.08.2022 г. до 11.02.2023 г. обезщетение за оставане без работа в размер на 267 лева за периода от 04.11.2022 г. до 11.02.2023 г. - общо в размер на 7313,28 лева , ведно с мораторната лихва за забава в размер на 291,73 лева за периода от 23.10.2023 г. до 30.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл. 61 от ЗДСл за неизползван плетен годишен отпуск в размер на 2 дни за периода от 12.08.2022 г. до 04.11.2022 г. в размер на 614,18 лева, ведно с мораторната лихва върху сумата от 614,18 лева в размер на 7,89 лева, както и законната лихва върху сумата от 614,18 лева от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение 286/09.05.2023 г., постановено по адм. дело 887/2022 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, оставено в сила с решение 10020/23.10.2023 г., постановено по адм. дело 6928/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е отменена Заповед ЧР-СП-626/11.08.2022 г. на председателя на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на М. И. П. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, заемащ към датата на уволнението длъжността началник сектор Правно административно обслужване в отдел Администрация и финанси в Национално тол управление при Агенция Пътна инфраструктура, с ранг IV старши. Съдът е приел за безспорно установено, че ищцата е останала без работа за периода от 12.08.2022 г. до 03.11.2022 г., а след това е била назначена в Министерство на туризма на дата 04.11.2022 г. и към дата 23.10.2023 г. - датата на признаване на уволнението за незаконно от съда, размерът на основното възнаграждение на ищцата е 2539 лева, като същото е видно от Заповед рег. ЧР-НТУ-161/22.02.2021 г. на Главния секретар на АПИ. Съдът е установил, че след прекратяване на служебното правоотношение, ищцата не е заемала друга длъжност за периода от 12.08.2022 г. до 04.11.2022 г., а след тази дата до 11.02.2023 г. е заемала друга по-ниско платена длъжност и при прекратяване на служебното правоотношение на ищцата не са изплащани обезщетения за оставане без работа, като след признаване на уволнението за незаконно ищцата на дата 03.11.2023 г. е отправила покана до ответника по иска за заплащане на полагащото й се обезщетение по чл. 104 от ЗДСл, по чл. 61 от ЗДСл за заплащане на неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни и поискала да бъде възстановена на предишната длъжност. Същата обаче не се е явила да я заеме и не е възстановена на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното правоотношение. По тази причина съдът е достигнал до извод, че няма определен размер на заплатата към момента на възстановяването, тъй като няма определена основна месечна заплата, а максималният размер на обезщетението е този визиран в нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, умножен по размера на месечната основна заплата. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл първоинстанционният съд е основал преценката си на приетите по делото писмени доказателства и е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Александров. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че искът е частично основателен, като доказан в общ размер от 7313,28 лева, след допуснатото изменение на иска в последното съдебно заседание от 08.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 7313,28 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 година до окончателното изплащане на сумата. По иска за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата от 7313,28 лева от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на СПО 23.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г., съдът е приел искът за основателен в размер на 270,62 лева. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл, съгласно която когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Съдът правилно е обсъдил фактическата обстановка като относно начина на определяне на претендираното обезщетение, съгласно правилата на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл се е позовал на изготвената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и правилно е определил размера на дължимото на М. И. П. обезщетение. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл има предвид основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно и не е предвидено да бъде включено и индексиране на заплатите. Правилно административния съд е извел извод, че искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при незаконно прекратяване на служебното му правоотношение. АССГ правилно е посочил, че предпоставките на иска са наличие на отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение, служителят вследствие на прекратяването да е останал без работа или да е получавал друго по-ниско възнаграждение, максималният размер на обезщетението 6 месеца и база за изчисляване на възнаграждението - определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е формирал мотиви по отношение на периода на оставяне без работа на ищеца, като не е направил анализ на представените в тази връзка доказателства. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер 1200 (хиляда и двеста) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 07.03.2024 година. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение