Решение № 4794 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2012 г.

Решение № 4794 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Поляница" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1597/20.06.2012 г. по адм. д. № 4084/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 03251100128/3.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Обжалва решението и в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в тази част, като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор и писмени бележки моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" против решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2007 г. с 4300 лв. и за 2008 г. с 317 470 лв. на основание чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационната жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 03251100128/3.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2007 г. с 4300 лв. и за 2008 г. с 317 470 лв. на основание чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 8 - 11.2007 г. по фактури на "Венис трейд" ЕООД, "Ерал-2007" ЕООД и "Ило-И" ЕООД общо 36 206,42 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. С решението е отхвърлен доводът на ревизираното лице, че е следвало финансовия резултат да бъде намален с приходите, получени в резултат на непризнатите разходи по спорните доставки на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. В частта по ЗДДС: Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне на задълженията по ЗДДС в РА. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до изводи, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Представените складови разписки за получаване на арматурните железа са подписани от неизвестно лице за получател, а една не е подписана. По делото не са представени транспортни документи, установяващи транспорт на тоновете арматурни железа, които са предмет на спорните фактури и обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на родово определените вещи, прехвърляне на собствеността върху тях и настъпване на данъчно събитие по спорните фактури. Правилно съдът е отхвърлил доводът на дружеството, че съставените РА на доставчиците без корекции на извършените доставките установяват осъществяване на процесните доставки. Съставени РА на преките доставчици се ползват със стабилитет само относно основанието и размерът на установените с тях данъчни задължения на ревизираното лице. Приетите в РА фактически констатации имат доказателствена сила в настоящия процес наред с останалите доказателства по делото и след като по делото не са представени доказателства за осъществяване на доставките по спорните фактури, обосновано съдът е приел, че приложените РА без корекции на извършените доставки не са достатъчни, за да се приеме, че спорните доставки са осъществени. В този смисъл са решенията от 31.01.2013 г. по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС. В частта по ЗКПО законосъобразен е изводът на съда, че при липса на доставки по спорните фактури доводът на ревизираното лице за спадане на приходите от продажба на същите стоки по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО е неоснователен, тъй като приходите не са реализирани от продажба на стоките по неосъществените доставки. В частта по ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за 2007 г. и 2008 г. решението е необосновано. За 2007 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен с 4300 лв. - разлика между продажна цена на жилище на свързано лице и пазарната цена на основание чл. 15 и чл. 78 ЗКПО. Апартаментът в гр. Търговище е продаден за 2000 лв. За 2008 г. е увеличен финансовият резултат на дружеството с 317 470 лв. - разлика между продажна и пазарна цена на 16 бр. промишлени сгради на основание чл. 16, ал. 1чл. 78 ЗКПО, тъй като сградите са продадени за 30 000 лв. при данъчна оценка от 478 425,30 лв. Експертната оценка, приета от ревизията, е определила пазарна цена на апартамента от 6300 лв., а на промишлените сгради е определена цена от 347 470 лв. общо. Оценката е направена по метода на сравними неконтролирани цени, като за аналози са ползвани обяви на частен съдия изпълнител и на електронен сайт за продажба на имоти. Съдът е приел, че експертната оценка е необоснована, тъй като не е ясно по какви данни е изработена оценката. Изводът макар, че противоречи на данните в експертната оценка за ползваните аналози е правилен като краен резултат, тъй като е следвало да се ползват данни за реално сключени сделки в гр. Търговище, а не данни от оферти. Доводът на втория касатор, че експертната оценка е изработена по реално осъществени сделки не е доказан. В съдебното производство е назначена техническа експертиза, която е определила пазарна цена на апартамента към датата на продажбата 6141 лв., а на промишлените сгради - 246 227 лв. към датата на продажбата. Съдът е възприел заключението като обосновано. Съдът е отменил РА в частта, с която е увеличен финансовият резултата за 2007 г. и 2008 г. с разликата между пазарна и продажба цена на имотите, въпреки, че приетата от съда техническа експертиза определя пазарни цени значително по-високи от продажните цени на имотите без да изложи съображения. Необосновано съдът е кредитирал заключението в частта за апартамента. Видно от заключението, то е изработено по офертни цени, намалени с 10%, а не по данни за реално извършени продажби през същата година в същото населено място по изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени За промишлените сгради е ползван методът на увеличената стойност и е определена пазарна цена 236 303 лв. Ползвани са аналози, за които в заключението не е посочено какви са - офертни цени, продажни цени или цени, определени по друг начин и е определена крайна цена на продадените сгради 246 227 лв. Съдът като е възприел заключението при описаните отклонения от изискванията на наредбата за определяне на пазарните цени е нарушил чл. 202 ГПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непълнота на доказателствата по делото относно пазарната цена на продадените имоти. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2007 г. и 2008 г. и в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се възложи техническа експертиза за пазарната цена на имотите, при изработването на която да се ползват данни от аналогични реално сключени сделки. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,