Решение № 10558 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2016 г.

Решение № 10558 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. К. А. от с. И., община П. чрез адв. З. за отмяна по реда на чл. 239 АПК на влязлото в сила решение № 96/7.03.2016 г. по адм. дело № 26/2016 г. по описа на Административен съд П.. В искането се излагат предимно доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, които съставляват касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 АПК, а като правни основания за исканата отмяна се сочат чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Претендира разноски. Ответникът - началникът на ДНСК, в депозирано писмено становище от юрк. Грозданов, оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложените в него отменителни основания, приема следното: Искането за отмяна е допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 96/7.03.2016 г. по адм. дело № 26/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Р. К. Д. срещу действия на началника на ДНСК, обективирани в писмо с изх. № ПЗ-3851-00-040/5.01.2016 г. Като неподлежащо на обжалване, решението е влязло в сила. Първото наведено в искането правно основание е по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в закрито съдебно заседание, за което няма изискване за участие на страните- чл. 297, ал. 1 вр. чл. 234, ал. 1 АПК, поради което непризоваването им за участие в заседанието не осъществява никоя от хипотезите по чл. 239, т. 5 АПК. Не е налице и другото твърдяно основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. В разпоредбата е предвидена възможност за отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Следователно, за да намери приложение чл. 239, т. 6 АПК, трябва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е поставен актът, чиято отмяна се претендира, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което претендира отмяната на съдебния акт и отмяната, респективно - новото разглеждане на делото, да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на Р. К. А., не се и твърди наличието на такова. В депозираната молба за отмяна искателят бланкетно посочва, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на практиката на ЕСПЧ. Твърденията за наличието на осъдителни решения на ЕСПЧ по отношение на други лица при сходни случаи не могат да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК. По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира искането за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,