Решение № 2937 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2019 г.

Решение № 2937 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Столична община – район "Нови Искър", чрез процесуалния му представител юрк. Демир, против решение № 2098 от 26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 13231/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № 18 – 8227 от 03.10.2018 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, с която е отказано да бъде одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Доброславци, район Нови Искър на Столична община по отношение на ПИ с идентификатори 21662.4819.644, 21662.4819.645. № 21662.4819.650. С решението преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди неправилност на извода на АССГ, че не е налице спор за собственост, тъй като посочва, че с отказаното изменение имота на жалбоподателката в първата инстанция попада частично в имот – общинска собственост за второстепенна улица като засяга налична подземна инфраструктура на БТК. Посочва, че към момента на приемане на действащия регулационен план на с. Доброславци имота № 644, който е процедиран за нанасяне не е съществувал в кадастралната основа на действащия регулационен план, тъй като е обособен в същия след проведени реституционни процедури. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила оспорената пред АССГ заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Началникът на СГКК – гр. София и М. Величкова не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът К. Спасова, лично и като наследник на починалия в хода на производството А. Спасов, чрез процесуалния си представител адв. Григоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка. Приел е, че не е налице спор за материално право, съответно липсва основанието за постановяване на отказ, прието от административния орган в оспорената заповед. Приел е, че е налице разминаване между нанесения в КККР имот на жалбоподателя пред първата инстанция К. Спасова идентификатор № 21662.4819.644 и действителното му положение. Приел е, че е налице такова несъответствие в минус на имота на жалбоподателката на параметрите на имота спрямо документите й за собственост. Приел е, че това несъответствие на нанесения имот в кадастралната карта с документите й за собственост представлява непълнота и грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 51 вр. чл. 54 от ЗКИР. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че предвидената с план от 1991 г. и 2001 г. регулация за територията, в която се намира имота не е приложена, не са налице данни за извършване на отчуждителни производства, поради и което не може да се приеме, че към засегнатия от изменението имот идентификатор № 21622.4819.270 – за второстепенна улица – има придадени части по регулация от имота на жалбоподателката. Приел е и че след като няма доказателства за проведено отчуждително производство и заплатено обезщетение за тези части, то не може да се приеме, че е налице спор за собственост. Приел е, че заинтересованата страна в производството Столична община – район "Нови Искър" не доказва противопоставими права върху спорната площ, тъй като с поисканото изменение на КККР е поискано имота на жалбоподателката в първата инстанция да бъде нанесен съобразно представените документи за собственост. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства, включително от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 21662.4819.644 в частта към границата си с имот идентификатор № 21662.4819.270 – за второстепенна улица - при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри е заснет съобразно съществуващите на място материализирана огради на имота – телена мрежа. Установено е освен това, че това заснемане не съответства на нематериализираната имотна граница както по предходен кадастрален план, така и по документите за собственост за имота – нотариален акт от 1970 г. на наследодателя на жалбоподателката в първата инстанция К. Спасова и заинтересованите страни М. Величкова и А. Спасов. Правилен е извода на съда, че от доказателствата по делото е установено наличието на грешка при заснемане на границите между ПИ с идентификатори 21662.4819.644 и в частност към 21662.4819.270. Установено е, че границата на имот идентификатор № 21662.4819.644 съобразно документите за собственост не съответства с отразената в КК. Площта и границите на ПИ 21662.4819.644 неправилно са отразени в одобрената кадастрална карта в противоречие с документите за собственост. Следователно налице е грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред, което е и било поискано. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице спор за материално право. Независимо, че преди издаване на оспорената заповед е било налице възражение от Столична община – район "Нови Искър" по поисканото изменение на КККР, то това не е достатъчно, за да се приеме, че между страните има спор за материално право, тъй като Столична община – район "Нови Искър" не ангажира каквито и да било доказателства за собственост върху ПИ 21662.4819.270, включително в КР няма записване на такива доказателства, както и не ангажира доказателства досежно това, че частта от имот идентификатор № 21662.4819.644, за която е поискано нанасяне по документи за собственост и заснети координатни точки по тези документи и която част попада в ПИ идентификатор № 21622.4819.270, е собственост на общината. Претенцията за изградени на място бордюри не е основание да се приеме наличие на спор за собственост при установените факти на липса на приложена регулация и извършени отчуждителни производства. Също така е неоснователно възражението за наличие на спор за собственост, поради налична подземна инфраструктура на трето лица (освен това от представените скици същата преминава в границите на нанесения по сега действащата КК ПИ идентификатор № 21662.4819.664). Това, че част от имота на жалбоподателите пред първата инстанция по действащата регулация попада в рамките на имот за улица, също не обосновава извод за общинска собственост на същия, тъй като не са проведени съответните производство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация К. Спасова като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение за един адвокат за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,