Решение № 11372 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 403 от 23.03.2022 г. по адм. д. 2693/2021 г. на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на Паолита 18 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [адрес], представлявано от управителя Г. Максимов, срещу заповед (ЗПАМ) 177 - ФК/02.11.2021 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" обект за търговия на плодове и зеленчуци маса А45, находящ се в гр. Варна, ул. Средец база и е забранен достъп до него за срок от 14 дни. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Паолита 18 ЕООД, представлявано от управителя Г. Максимов, чрез Р. Сребрева от БАК. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез юрк. Ж. Динева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед 177 - ФК/02.11.2021 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" обект за търговия на плодове и зеленчуци маса А45, находящ се в гр. Варна, [улица]и е забранен достъп до него за срок от 14 дни. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 01.11.2021 г. в 12:45 часа, в описания по-горе търговски обект, стопанисван от Паолита 18 ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като не е издадена фискална касова бележка при контролна покупка на стойност 2,74 лева. При проверката е установена разлика между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата - в размер на 210,78 лева. За установените резултати от проверката бил съставен протокол серия АА 0055476 от 01.11.2021 година и опис на откритите парични средства. За да отхвърли жалбата срещу издадената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия съд са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, тъй като при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, административният орган е длъжен на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС да издаден заповед за налагането й, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на срока за налагане на мярката, както и че по същество срокът на приложената принудителна административня мярка е немотивиран и несъобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото не се спори, че не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането, с което не е изпълнено задължението на търговеца по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Безспорна е значимостта на охранявания обществен интерес и защитата на фиска на държавата, от което произтича и задължението на компетентния административен орган да осъществи държавна принуда, като само по отношение на интензитета на тази принуда законодателят му е предоставил оперативна самостоятелност, изразяваща се в преценка на срока за прилагане на мярката. Когато административният орган издава акт, който в определена част е при условията на оперативна самостоятелност, следва да изложи мотиви защо приема точно определеното от различни еднакво законосъобразни и допустими решения, което следва от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Без излагането на такива мотиви за избраната от органа възможност, нито адресатът на акта може да упражни конституционното си право на защита в пълен обем, нито съдът може да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, както и спазването на принципа на съразмерност на наложената мярка по чл. 6 АПК. В случая мотивите на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна се съдържат на стр. 3 от заповедта (л. 9 от делото). Правилно Административен съд Бургас е приел, че по отношение на продължителността на срока на принудителната административна мярка (14 дни), административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати (преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта), необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на оборота от продажби на търговеца, както и промяна в начина на извършване на дейността в обекта. Обратно на твърденията в касационната жалба, в мотивите към административния акт се съдържа и конкретика относно обстоятелствата при извършената проверка на 01.11.2021 г., а именно стойността на покупката, както и размера на установената разлика между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца, които несъмнено имат отношение към определянето на размера на мярката Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 169 АПК, когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Както вече беше посочено, в случая, органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност, а границите на неговата дискреция са условията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС и целта на принудителната мярка. Срокът на принудителната административна мярка запечатване на обект е определен до 30 дни, т. е. дискрецията в случая е упражнена в законовите рамки. Основателно касаторът поддържа, че за да е законосъобразна мярката трябва да се провери наложена ли е при спазване на изискванията на чл. 6 АПК. Всъщност, доводите на касатора относно надлежното упражняване на компетентността на органа, фактически са насочени именно към съразмерността на мярката. Тази проверка обаче също е направена от решаващия съд, който правилно е приел, че превантивната и възпираща цели по чл. 22 от ЗАНН, търсени със срока на наложената мярка, биха били постигнати. В конкретния случай, с оглед разликата между отчетената сума по фискалното устройство и фактическата парична наличност в касата на търговеца (в размер на 210, 78 лева), която е индиция за нереално отразяване на извършените продажби от него, целеният резултат от определения срок на мярката е правилно отразяване на търговския оборот и спазване на правилата за отчетност. Намесата в правата на засегнатото лица не е непропорционална на преследваната цел. По така изложените съображения решението на Административен съд Бургас следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение