Решение № 2033 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2015 г.

Решение № 2033 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Попов, против решение № 96 от 28.05.2015 г., постановено от Старозагорският административен съд, IV състав, по адм. д. № 512/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. Касационният жалбоподател твърди неправилно приложение на чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и заявява, че между страните в административното производство съществува правен спор, който не е приключил. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли като неоснователна жалбата на Янко Николов. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Янко Вангелов Николов от с. Горно Съхране, област Стара Загора, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Гроздев, който с писмено възражение и писмена молба пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като изводите на съда за материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт са неправилни и необосновани. Според участващия по делото прокурор съдът е извършил недопустим контрол върху представените доказателства за правото на ползване на заявените парцели чрез излагането на подробни съображения относно представените договори, като извършването на преценка за тяхната валидност и произтичащите от тях права е недопустима, защото гражданскоправните спорове с облигационен и вещноправен характер между касационния ответник и другите кандидати по повод процесните земеделски площи са извън контрола, осъществяван по повод оспорения административен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 96 от 28.05.2015 г. е отменено по жалба на Янко Вангелов Николов Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/2668 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което по подадено от него като земеделски производител с УРН 557245 общо заявление с УИН 24/250413/77431 от 2013 г., е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2013 г., по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 5545.28 лв; по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) -213.68 лв и по Схемата за плащания за природни ограничения в планински райони (НР1) -7020.48 лв, както и са му наложени санкции по тези схеми за общо 5278.82 лв, като незаконосъобразно. Със същото решение е върната преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е 30-дневен срок за издаване на административен акт, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на Янко Вангелов Николов сумата от 510 лв - разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт, обективиран в посоченото уведомително писмо е издаден в рамките на предоставената на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА материална компетентност, съобразно чл. 11а от ЗПЗП и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Преценено е, че процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са неоснователни оплакванията, че не съдържа мотиви. Според първоинстанционния съд при постановяване на оспорвания отказ са спазени административнопроизводствените правила, но е установено несъответствие на акта с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че атакуваният отказ противоречи на изискванията на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г., в редакцията, действала към датата на издаване на оспорения акт (ДВ, бр. 22/2014 г.). В тях е регламентирано, че когато за една и съща площ, за която има установено застъпване са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция /РА/ след прилагане на чл. 18 от Наредбата отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Според на чл. 17, ал. 8 от приложимата Наредба, също в редакцията в ДВ, бр. 22/2014 г., когато само един от кандидатите е представил документи по чл. 2а ал. 2, доказващи правно основание за ползване на земята, РА одобрява плащането на субсидията за него съобразно площите, за които е доказал правно основание за ползване. Първоинстанционният съд е обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства и от тях е извел заключение, че в оспореното уведомително писмо посоченото застъпване на вписаните в колона 4, на трите таблици от акта, площи е било отстранено посредством представените от жалбоподателя доказателства, удостоверяващи, че ползва земеделската земя на изброените ПИ, при липса на конкуриращи права на ползването им през процесната кампания 2013 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, е произнесено законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с процесното уведомително писмо е приключило административното производството по подадени от жалбоподателя заявления за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 за 2013 г., входирани на дати 12.03.2013 г. и 12.04.2013 г., редактирани на 22.05.2013 г. Към тях е приложена таблица на заявените по всяка мярка и използвани за земеделско производство площи, очертани в БЗС - общо 14 бр. БЗС в селата Голямо дряново, Горно Сахране и Долно съхране, общ. Павел баня, с отглеждана култура код, съответстващ на орехови насаждения. Всички 14 бр. БЗС са отметнати за подпомагане по СЕПП и СНДП, а по НР - 12 бр. БЗС /без 2- та БЗС в с. Долно сахране/. Земеделският производител е декларирал като основание за ползване на поземлените имоти - право на собственост/ съсобственост за 8 бр. БЗС и договор за аренда за 4 бр. БЗС и е подписал изискуемите декларации, относими към схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал. Първостепенният съд правилно е установил, че жалбоподателят е приложил документи, включително и сключен договор с "Балкан Биосерт" ООД за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биопродукти и е приложил към заявлението и разпечатки от ЦОФК, съдържащи данни за местоположението, отглежданите култури и др. белези на заявените БЗС и съотнасянето им с одобрения за предходната година допустим за подпомагане слой. Административният орган е счел, се са налице двойно декларирани площи, по отношение на 9 бр БЗС, а именно: БЗС 16924-29-27, за 1.13 ха, включваща ПИ 028025; БЗС 16924-29-28, за 0.69 ха - ПИ 028001; БЗС 16924-29-29, за 0.3 ха - ПИ 028023; БЗС 16924-29-30, за 0.79 ха - ПИ 028009; БЗС 16924-29-31 за 2.8 ха - ПИ 027002 и ПИ 027003; БЗС 16924-29-32, за 2.0 ха - ПИ 027023, 027024, 027025 и 027026; БЗС 16924-42-10, за 1.1 ха - ПИ 026012; БЗС 16924-43-15 за 0.68 ха - ПИ 030002; БЗС 22808-62-35-1 за 0.68 ха - ПИ 036047. Установено е, че застъпванията за всички БЗС, освен БЗС 16924-43-15 са между жалбоподателя като собственик и "Тандем био" ООД като ползвател, а застъпването за БЗС 16924-43-15 е между жалбоподателя - собственик и "Синмар" ООД - ползвател. За отстраняване на "застъпванията" между горепосочените лица са изпратени писма: изх. № 02-240-6500/411/13.09.2013 г. до жалбоподателя, изх. № 02-240-6500/4854 от 14.09.2013 г. до "Тандем био" ЕООД, и с изх. № 02-240-6500/3852 от 13.09.2013 г. до "Синмар" ООД. С писмата адресатите са уведомени за установеното застъпване и са дадени указания кандидатите да се явят в съответното звено в указан срок, да подадат декларации и представят доказателства, че ползват ПИ на правно основание от изброените в чл. 2а от Наредба № 5/27.02.2009 г. От приложената по делото преписка е видно, че всички кандидати са представили в указания срок декларации с таблици, съдържащи списъци на потвърдените от тях поземлени и предоставените от тях документи. Жалбоподателят е заявил, че е арендатор на ПИ 028025, а за всички останали ПИ, че е собственик по силата на договори за покупка в периода 2007-2012 г. За два от имотите е посочил, че е съсобственик, в качеството си на съпруг на купувача на имота Мария Антонова Николова, съгласно удостоверение за сключен на 27.06.2004 г. граждански брак № 0045576. "Тандем био" ООД е посочило, че е ползвател по силата на договори за аренда. "Синмар" ООД е заявило, че е пренаемател по силата на договор за отдаване на имота от "Тандем био" ЕООД за стопанската 2012/2013 г. Първоинстанционният съд правилно е установил, че всички спорни БЗС са потвърдени от жалбоподателя и същият е представил на административния орган доказателства за ползването им и за извършени разходи по обработването на земята. За БЗС 16924-29-27, вкл. ПИ 028025 по КВС за землище Г. Съхране, 11.530 дка Николов е представил договор за наем, сключен на 30.05.2013 г. за 1 стопанска година - 1.10.2012 г. - 30.09.2013 г., както и вписана на 21.06.2013 г. в Службата по вписванията молба за прекратяване на действалия преди това договор за аренда за ПИ 028025 с "Тандем био" ЕООД, вписан на 15.10.2013 г. договор за аренда за четири стопански години, считано от 1.10.2013 г. Относно БЗС 16924-29-28 - досежно ПИ 028001 съща КВС, площ 0.69 ха, - Николов се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупка № 146/30.11.2010 г. и с нотариална покана рег. № 1997, том I, № 98, на помощник нотариус при нотариус Иванов № 308, с която Николов е отправил изявление, че счита за прекратен Договора за аренда от 30.05.2008 г. за ПИ 028001 с едномесечно предизвестие, считано от получаването на нотариалната покана, тоест от 29.04.2013 г., поради неплащане на две арендни вноски за 2010/2011 г. и 2011/2012 г. стопански години. На 19.06.13 г. е вписана в службата по вписвания молба на Николов относно прекратяването на договора за аренда. По отношение на БЗС 16924-29-29 - ПИ 028023 по КВС с. Горно Сахране, 0.30 ха Николов се е легитимирал с нотариален акт за покупка № 74/18.10.2012 г. и удостоверение за гр. брак с Мария Антонова Николова /приобретател по договора/, която е декларирала писмено че имотът се обработва от съпруга й. Тя е изпратила нотариална покана рег. № 2004, том I, № 105, на помощник нотариус, съдържаща едномесечно предизвестие до арендатора "Тандем био" ЕООД за прекратяване на Договора за аренда от 27.08.2008 г. за този имот, с 1 месечно предизвестие, която нотариална покана е получена на дата 29.04.2013 г. и на 20.06.2013 г. е вписано прекратяването на договора за аренда за този имот. Досежно БЗС 16924-29-30 - ПИ 028009 по КВС с. Горно Сахране, 0.79 ха Николов е представил нотариален акт за покупка № 74/18.10.2012 г. и удостоверение за гр. брак с Мария Антонова Николова, която е приобретател. Приложени са и декларация от Николова, че имотът се обработва от съпруга й, нотариална покана рег. № 2005, том I, № 106, на помощник нотариус, съдържаща писмено известие до арендатора "Тандем био" ЕООД за прекратяване с едномесечно предизвестие на Договора за аренда от 18.11.2008 г. за този имот, получена на 29.04.2013 г., вписана е на 21.06.2013 г. молба за прекратяването на договора за аренда за ПИ 028009. За БЗС 16924-29-31, вкл. ПИ № № 027002 и 027003 по КВС Г. Съхране, общо 28.402 дек или 2.8 ха, Николов е представил нотариален акт № 121/8.10.2009 г. и нотариален акт № 73/14.03.2007 г., както и едномесечно предизвестие - нотариални покани рег. № 1999, т. I, № 100 и рег. № 2003, т. I, № 104 на помощник нотариус, с които е посочил, че с изтичане на едномесечно предизвестие счита за прекратени Договорите за аренда от 21.10.2008 г. и от 18.07.2008 г., поради неплащане на две арендни вноски за 2010/2011 г. и 2011/2012 г. стопански години, като изявленията са получени на 29.04.2013 г. На 8.06.2013 г. са вписани обстоятелствата по прекратяване на тези договори. Относно БЗС 16924-29-32, вкл. ПИ № № 027023, 027024, 027025, 027026 по КВС Г. Съхране, за общо 19.999 дка, Николов се е легитимирал като собственик с нотариални актове № 10/17.01.2012 г., № 116/1.11.2011 г., № 46/9.05.2012 г. и № 11/17.01.2012 г. За посочените имоти е изпратил до арендатора "Тандем Био" ЕООД нотариални покани рег. № 2000, т. I, № 101, рег. № 2001, т. I, № 102, рег. № 2002, т. I, № 103, и рег. № 1998, т. I, № 99, с изявление, че счита за прекратени Договорите за аренда за тези имоти от 25.07.2008 г. и 18.11.2008 г. с едномесечно предизвестие, също считано от 29.04.2013 г. В Службата по вписванията са вписани молби от 18 - 20.06.2013г за прекратяване на договорите за аренда. По отношение на БЗС 16924-42-10, ПИ 026012 по КВС с. Г. Сахране, 11.958 дка или 1.10 ха Николов се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупка № 70/29.08.2012 г., за който имот е изпратил нотариална покана рег. № 1996, т. I, № 97 до "Тандем био" ЕООД, съдържащо изявление, че с изтичане на едномесечно предизвестие разваля Договора за аренда от 29.09.2009 г. за този имот, получена също на 29.04.2013 г. В Службата по вписванията е вписана молба, отразяваща това обстоятелство на 19.06.2013 г. За БЗС 16924-43-15-3, ПИ 030002 по КВС с. Горно Сахране, 0.68 ха жалбоподателят е заявил, че е собственик с нотариален акт № 75/21.12.2011 г. и е изпратил до арендатора - "Тандем био" ЕООД, изявление за разваляне с едномесечно предизвестие на Договора за аренда от 30.05.2008 г., поради неплащане в срок на арендната вноска за 2011/2012 г. - нот. покана рег. № 2576, т. I, № 137, на нотариус Иванов, получена на 28.05.2013 г. Молбата до Службата по вписвания е вписана на 21.06.2013 г. Относно БЗС 22808-62-35 - за ПИ 036047, с обща площ 7.429 дка, заявен за 0.68 ха, по КВС с. Долно Сахране Николов се легитимира като собственик с нотариален акт № 115/2011 г., за който имот не е потвърдено ползване нито от "Тандем Био" ЕООД, нито от "Синмар" ЕООД. "Тандем био" ЕООД е представило в ДФЗ-РА документи, относими към процедурата за отстраняване на застъпвания, като е потвърдило ползването на застъпените ПИ, освен ПИ 036047 в землище на с. Д. Съхране - част от заявения от Николов БЗС 22808-62-35 и ПИ 030002 с. Г. Съхране, част от заявения от Николов БЗС 16924-43-15. Относно всички останали имоти, сочени като двойно заявени и спорни по делото "Тандем био" ЕООД е представило договори за аренда на земеделски земи. "Синмар" ЕООД е потвърдило ползването само на ПИ 030002 и е представило Договор от 1.10.2012 г. за пренаемане на този имот за стопанската 2012/2013 г. от "Тандем био" ЕООД. При тези данни първостепенният съд е извел обосновани правни изводи, като е установил, че всички спорни арендни договори са сключени за срок 6 стопански години, с изключение на договора от 29.09.2009 г. за ПИ 026012, който е за 5 стопански години, считано от 2009 г. и всички те съдържат клауза в чл. 18, т. 2, според която договорът "се прекратява при: 2. Неплащане на арендната вноска от Арендатора с едномесечно писмено предизвестие на арендодателя". В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че в случая е приложима Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и първостепенният съд правилно е преценил, че административният орган погрешно е интерпретирал събраните по преписката доказателства, като е счел, че застъпването по отношение на заявителя Николов не е отстранено. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд законосъобразно е приложил нормите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г., като е приел, че за да се счита отстранено застъпването по аргумент от чл. 17 от Наредбата, представеният документ от заявителя следва да е от изброените в чл. 2а ал. 2 от визираната Наредба и да обективира валидни за съответната година права на ползване на земята. Това е така, защото именно ползването на земята е относимата предпоставка, обуславяща правото на подпомагане и която се явява спорна, поради двойното заявяване или застъпването на площи. Актовете, доказващи правното основание за ползване в изложения смисъл са нормативно регламентирани в чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Посочените актове, освен като наименование, следва и да обективират права на титуляра към годината на подпомагането, която претендира и да сочат индивидуализиращите белези на селскостопанския парцел. В конкретната хипотеза документите, удовлетворяващи изискването за формално съответствие с чл. 2а ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/2009 г. са били представени от кандидата Николов и те се отнасят за всички посочени като "застъпени" части от БЗС и съответстващите им ПИ. Съдът законосъобразно е преценил, че представените от страна на "Тандем био" ЕООД договори не удостоверяват права за годината на финансово подпомагане - 2013 г., защото договорите, които този кандидат представя са били прекратени, като резултат от настъпване на последиците на чл. 18, т. 2 от договорите. Ето защо с изтичане на едномесечния срок на изявлението на собственика, че ги разваля поради настъпване на предвиденото условие договорите са прекратени и е безспорно установено, че няма повдигат съдебен спор относно настъпването на това условие. От съществено значение в случая е обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че заявителят Николов е владял земята, извършил е обработката й и събирането на продукцията, като надлежно е удостоверил направените за това разходи. "Тандем био" ЕООД не е доказал права за процесната година, с оглед на което е следвало за заявените от него площи да се приложи нормата на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и да се приеме, че само един от кандидатите е представил формално съответстващи на изискванията документи, с оглед на което е следвало да бъде одобрено претендираното от Николов заплащане на субсидията спрямо площите, за които е доказал правно основание за ползване. Във връзка с БЗС 16924-43-15-3 в частта за 0.68 ха - ПИ № 030002 Николов е представил нотариален акт № 75/21.12.2011 г., а "Синмар" ООД не е представил действащ за стопанската 2012/2013 г. договор за посочения имот. Правата на "Синмар" ООД са производни на правата на "Тандем био" ЕООД и договорът, от който те произтичат - договор за аренда от 30.05.2008 г. с "Тандем био" ЕООД е бил прекратен за 2013 г. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че с прекратяване на първия договор са отпаднали и правата на пренаемателя "Санмар" ЕООД да ползва посочения имот, защото съгласно чл. 234, ал. 2 от ЗЗД пренаемателят не притежава повече права от наемателя. При това положение Върховният административен съд счита, че е неоснователно становището на касационния жалбоподател, че със съдебното решение е разрешен недопустимо гражданскоправен спор. Посоченият спор вече е бил разрешен и приключил, а съдът само е констатирал този правнорелевантен факт, като следва да се има предвид обстоятелството, че между двамата кандидати не е възникнал съдебен спор и няма данни за наличието на гражданско дело относно валидността на прекратените по съответния ред договори за аренда. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба е заявил своевременно претенция за присъждане на направените по делото разноски - за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът намира, че искането следва да се уважи и претендираният размер не е прекомерен, а е съответстващ на фактическата и правната сложност на спора. Разноските са доказани с представеното по делото пълномощно, договор за правна помощ с отразена внесена сума - 500 лв. и списък за разноските. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,