Решение № 11979 от 21.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, с предишно наименование ТД Северна морска, подадена чрез ст. юрк. А. Димитрова против решение 1 от 02.02.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 437/2021 г., с което по жалба на Е. МБ ООД, гр. Русе е отменено решение рег. 32-201946 от 25.06.2021 г. към MRN 18BG002002H0152172 от 25.10.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция Митници. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс на Съюза. Според касатора в отмененото митническо решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство. В тази връзка излага аргументи, че в хода на проверката не са представени изисканите от дружеството документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност. В жалбата са изложени подробни съображения относно обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки. В тази връзка касаторът поддържа, че съда неправилно интерпретира констатациите на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като сочи, че същите потвърждават установеното в хода на административното производство. По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение. В условия на евентуалност при преценка за наличието на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) и алтернативно прави искане за спиране на съдебното производство до произнасяне по отправеното до СЕС преюдициално запитване по дело С-770/21. Претендира присъждането на разноски и в условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от насрещната страна. Ответникът Е. МБ ООД, гр. Русе, чрез адв. С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази, че инкорпорираното в касационната жалба особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за спиране на съдебното производство е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. Не се сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените норми от Общностното право, поради което същото следва да се отхвърли. По искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по преюдициално дело С - 770/21, образувано пред СЕС, настоящият състав взе предвид следното: Пред Административен съд София - град (АССГ) е образувано дело 11614/2020 г. по жалба на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ против решение РТД 4800-2324/30.10.2020 г. с рег. 32-318386 на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е постановен отказ да се освободи депозита за внос на стока, оформен с митническа декларация MRN 19BG00301000388R8/23.04.2019 г., и същият е задържан за заплащане на вносно мито, изчислено на базата на стандартната вносна стойност на стоките. С определение от 23.11.2021 г., постановено по адм. дело 11614/2020 г. АССГ е отправил преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз с искане за тълкуване на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 75, § 5, § 4 и § 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, вкл. във връзка с условието по чл. 70, § 3, б. г от Кодекса купувачът и продавачът не са свързани лица, с конкретно поставени въпроси. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на настоящото дело, а именно отказано приемане на митническата стойност на стоки, определяне на нова митническа стойност на тези стоки, в резултат на което са установени за досъбиране от длъжника Е. МБ ООД държавни вземания за ДДС в размер на 30 572,76 лв., се различава от предмета по адм. дело 11614/2020 г. на Административен съд София - град, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано в същия съд дело С-770/21. Фактите по двете съдебни производства са различни, страните са различни, както и стоките, предмет на вноса. Докато по адм. дело 11614/2020 г. на Административен съд София - град е приложим Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, то по настоящото дело същият не е приложим. С оглед изложеното, искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по преюдициално дело С - 770/21, образувано пред СЕС, следва да се отхвърли. По съществото на спора: Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Русе е било решение с рег. 32-201946 от 25.06.2021 г. към MRN 18BG002002H0152172 от 25.10.2018 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл.103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, по цитираната митническа декларация е отказано приемане на митническата стойност на стоки с 1, 2, 3, 4 /за част от стоката/, 5, 6, 7, 8, 9 и 12 и е определена нова митническа стойност на тези стоки, като е разпоредена и корекция на митническата декларация. В резултат на извършената корекция са установени за досъбиране от длъжника Е. МБ ООД държавни вземания за ДДС в размер на 30 572,76 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 25.10.2018 г. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 18BG002002H0152172 от 25.10.2018 г. Е. МБ ООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стоки, 370 колета, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна Запад - Девня, с обща фактурна стойност 28826,95 щ.д., при курс за 1 щ.д. 1,67638 лв. Към декларацията са приложени фактура 110293 от 23.10.2018 г., износна митническа декларация 18341300ЕХ686515, сертификат A.TR Y0194231 от 23.10.2018г., декларация за стойността D.V.1, товарителница от 23.10.2018 г., платежно нареждане за плащане към бюджета на ДДС и пълномощно. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност на част от стоките и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В определения от митническите органи срок вносителят не е представил никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки. След анализ на приложените към декларацията документи, както и с оглед непредставянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му документи, митническите органи са приели, че липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, кореспонденция, заявка и други документи между контрагентите, с оглед на което обосновават извод, че митническата стойност не следва да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски и са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Предвид горното и на основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, административният орган е приел, че митническата стойност на стоки с 1, 2, 3, 4 /за част от стоката/, 5, 6, 7, 8, 9 и 12 по MRN 18BG002002H0152172 от 25.10.2018 г., следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, като се вземат предвид декларирани митнически стойности по анализираните и послужили като база за сравнение митнически декларации. С писмо рег. 32-150036 от 13.05.2021 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция Митници дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато изслушването на ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че дружеството не е платило стойността по фактура 110293/23.10.2018 г. 28 826,95 щ.д., при курс на щ.д. 1,67638 лв., или левова равностойност към датата на митническата декларация - 25.10.2018 г. 48 324,92 лв., на издателя и доставчик ILYADA MADENCILIK INSAAT TEKSTIL SANAYI TICARET LTD. Цитираната фактура е била осчетоводена по надлежния ред като доставка на стоки в размер на 48 324,92 лв., с платен ДДС в размер на 9 674,98 лв. и други разходи митническо представителство в размер на 50 лв. на 24.10.2018 г. Според експерта с декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като доставени в Е. МБ ООД и тази декларирана стойност подлежи на плащане от дружеството (л. 295 - 298 от делото). В хода на съдебното производство по разпореждане на съда са представени от ответната страна като доказателства митническите декларации, въз основа на които е определен новият размер на митническите стойности на стоките по процесната митническа декларация. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент 952/2013, съобразно предоставените му правомощия. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона. В мотивите си съдът е изложил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според състава административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Според съда липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. На следващо място отбелязва, че посочените стойности са в лева за килограм, като същите по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са за цена на брой. Първоинстанционният съд излага мотиви, че от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ е установено, че е налице пълно съответствие между подлежащата на плащане цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация, а това от своя страна опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. С оглед изложеното решаващият състав обосновава извод, че след като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, според съда, без да е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество, изпълняват ли същите функции и могат ли да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, според съда не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. Изложени са съображения, че митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност, като в тази връзка счита, че становището на вещото лице по ССчЕ, че цената по фактурите все още не е платена, но стоката е осчетоводена, не променя горенаправените изводи. В обобщение първоинстанционният съд е заключил, че не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен въпрос по делото, а именно обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност обаче е необходимо да се коригира, като се съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение е предвидено, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение предвижда възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, както основателно посочва и първоинстанционният съд. В процесния случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение от дружеството вносител са представени фактура 110293 от 23.10.2018 г., износна митническа декларация 18341300ЕХ686515, сертификат A.TR Y0194231 от 23.10.2018г., декларация за стойността D.V.1, товарителница от 23.10.2018 г., както и платежно нареждане за плащане към бюджета на ДДС /л. 252 и сл. и л. 272 и сл. от делото/. Разплащането по сделката е изследвано, като от проведената в първоинстанционното производство ССчЕ, се установява, че фактурираната и осчетоводена от задълженото лице сума подлежи на плащане. Предвид тези данни следва да се приеме, че декларираната от дружеството стойност на стоките по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същите, т.е. митническата стойност на стоките е определена съобразно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Липсата на търговски договор и кореспонденция между страните по сделката не може да обоснове извод, че декларираната от вносителя митническа стойност не е договорената стойност, действително платената или подлежаща на плащане. При липсата на доказателства за бизнес отношенията на страните по доставката митническият орган, чиято е доказателствента тежест в процеса, не е освободен от задължението да докаже и обоснове възникналите у него основателни съмнения относно декларираната стойност на стоките, което в случая не е сторено. Следва да се съобрази и правилно ли е приложен методът по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки. За да обоснове приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност, административният орган се е позовал на различни митнически декларации относно извършен според него внос на сходни стоки. В оспореното митническо решение изобщо липсват мотиви защо се приема, че в тези декларации се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Правилно съдът е приел, че в решението на митническия орган не е извършен абсолютно никакъв сравнителен анализ на стоките, въз основа на който може безпротиворечиво да се приеме, че сочените в акта митнически декларации не са произволно избранr и касаят именно сходни стоки. В оспорения акт бланкетно е посочено, че е извършен анализ за сходство на стоките, но в действителност изобщо липсва информация за вида, качеството, рекапитулацията на стоките и съществуването на търговската марка, като не е съобразена разликата в количествата и мерните единици, както и условията на доставката, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В конкретния случай митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения относно декларираната от Е. МБ ООД стойност на стоки с 1, 2, 3, 4 /за част от стоката/, 5, 6, 7, 8, 9 и 12 по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б, както правилно е приел и административният съд. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Русе е постановил правилен съдебен акт. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Е. МБ ООД разноски за касационното производство. Не е основателно възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер от 2 400 лв. с вкл. ДДС, доколкото същото е под установения по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер съобразно материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение