Решение № 8427 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2021 г.

Решение № 8427 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2021 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Еко диета-90 П. Йорданов", представен от адв. Р. Попова, срещу решение № 7338/16.12.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6463/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С459-0403587/24.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките на административна принуда. Според него ЗПАМ не е в съответствие с целта на закона и при издаването й е нарушен принципа на съразмерност; не съдържа и мотиви за избора на срок на мерките. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ.

В хода на съдебното дирене пред касационната съдебна инстанция е прието заверен от касатора препис от постановление за прекратяване на изпълнението на принудителна административна мярка "запечатване на обект" № ФК-С1553-0403587/27.06.2022 г., с чието представяне тази страна обосновава обезсилване на първоинстанционното решение

Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на ЕТ "Еко диета-90 П. Йорданов" са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – павилион за продажба на цветя в гр. София, ул. "Драгичевско шосе" № 113 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 08.03.2020 г. продажба на стоки на стойност 6 лева при извършено плащане в брой. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а неизпълнението му е установено при проверка на 08.03.2020 г., удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и доказано с протокола и с разпечатката на КЛЕН, в която липсва регистриране на конкретната продажба. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативното засягане на фиска от нарушението заради неотчитането на приходи и отклонението от данъчно облагане; начина и вида на организиране на дейността на търговеца; нуждата от защита на фиска, както и с целите на превенцията и необходимото време за промяна на организацията на дейността в обекта.

Първоинстанционното решение е за отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ.

Първостепенният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, от което не е издадена фискална бележка при осъществена касова продажба на стока.

Съдът е отхвърлил довода на жалбоподателя за липса на обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда. Възсъздал е съображенията на администрацията за индивидуализиране на мерките.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

Неоснователен е касационният довод за недопустимост на обжалваното решение. Прекратяването на изпълнението на ПАМ, разпоредено от органа по приходите при предпоставките на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, е неотносимо както към законосъобразност на акта за налагане на мерките, така и за съществуването на правото на съдебно производство по оспорването му. Пораждащ правомощието за прекратяване на изпълнението на ПАМ юридически факт е плащането на глобата или имуществената санкция от административнонаказаното лице. По хипотеза последиците на този юридически факт следват издаването на ЗПАМ и с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК са ирелевантни за проверката по чл. 168 АПК.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Неправилни са изводите на административния съд дисквалифициращи като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Тежестта на нарушението не е дефинирана и не е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им.

• Неясно как засягането на фиска и нуждата от защитата му са използвани за дозиране на въздействието върху правната сфера на адресата на акта.

• Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

• Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът й.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължима е отмяна на обжалваното решение и на ЗПАМ.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение