Решение № 101 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1030/2011 г.

Решение № 101 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1030/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1195 от 7.06.2911 г. по гр. д. № 134/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 22.12.2009 г. по гр. д. № 2277/2008 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановил друго, с което осъдил касатора да заплати на ищците З. П. З., С. З. П. и П. З. П. обезщетения по 226 КЗ в размери съответно на 65 859 лв. за първия, и по 60 717 лв. за втория и третия ищец за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Е. З. - съпруга на първия и майка на останалите. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и на § 27, ал. 2, б. "б" от ПЗР на КЗ. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. С определение № 797 от 2.11.2012 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки "Гражданска отговорност". Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Решаващият състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/24.03.2006 г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, поради което застрахователното покритие включва сумите по застраховките на влекача и ремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. От това е направен извод, че отговорността на застрахователя следва да се ангажира в рамките на застрахователните суми по двете полици, т. е. по застраховките на влекача и полуремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. По въпроса за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки "Гражданска отговорност", по който е допуснато касационно обжалване, по реда на чл. 290 ГПК са постановени решение № 180 от 1.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 70/11 г., ТК, II т. о. и Решение № 65 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 211/2011 г., ТК, I т. о. В същите е прието, че с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, издадена по законова делегация, изрично е изключена отговорността по застраховка "Гражданска отговорност" на ремаркето в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/, като е изтъкнато, че независимо че разпоредбата е подзаконова, същата не противоречи на определена законова норма. От това е направен извод, че отговорността на застрахователя по § 27, ал. 2, б. "б" от КЗ е ограничена до лимита само на влекача в размер на 1000000 лв. Обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което следва да се отмени и касационната жалба да се разгледа по същество. От влязлата в сила присъда по НОХД № 93/2007 на ОС-гр. Р. се установява, че при управление на товарен автомобил "Шкода М." с прикачено към него полуремарке, по вина на водача му С. Б. А. на 7.12.2006 г. е настъпило ПТП на шосеен мост над р. Я. по първокласен път 1-5 Р. - В. Т., в района на [населено място], в резултат на което е настъпила смъртта на 18 лица, между които и наследодателката на ищците. Към момента на ПТП товарният автомобил и полуремаркето са застраховани при касатора от собственика им по задължителната застраховка "Гражданска отговорност. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заплатените от застрахователни обезщетения на всички пострадали при процесното ПТП лица по полицата за застраховка на автомобила надвишава застрахователния лимит от 1 000 000 лв., като застрахователят е определил и заплатил на ищците обезщетения в размер на 14 141 лв. за първия от тях, / съпруг на загиналата Е. З./ и по 19 283 лв. за останалите двама. Въз основа на установените по делото факти настоящият състав приема, че определеният с § 27, ал. 2, б. "б" от ПЗР на КЗ лимит на отговорността на застрахователя от 1 000 000 лв. е изчерпан, поради което предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение на ищците над определеното и заплатеното им от застрахователя е неоснователен. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта за осъждане на касатора на основание чл. 226 КЗ да заплати на З. П. З. обезщетение в размер на 65 859 лв. и на С. З. П. и П. З. П. - по 60 717 лв., като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение