Решение № 11722 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2018 г.

Решение № 11722 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 3212/16.05.2018 г., постановено от Административния съд София – град (АССГ) по адм. д. № 11356/2017 г. С обжалваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Ю. Минев, излежавал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - София, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) в периода от 20.04.2011 г. до зо. 01.2014 г., и от 23.10.2013 до 11.09.2014 ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на Ю. Минев, излежавал наказание "лишаване от свобода" в ЗОО "Кремиковци", сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 18.11.2014 г. до 26.06.2015 г. и от 17.12.2015 г. до 26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати на Ю. Минев, излежавал наказание "лишаване от свобода" в ЗО "Казичене" сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 28.01.2017 г. до 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска на Ю. Минев в останалата ? част до пълния претендиран размер от 50 000 лева. С решението са присъдени и разноските по делото, като ГДИН е осъдена да заплати в полза на Административен съд София - град деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 280 лева. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е срещу осъдителната част на съдебното решение. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението в оспорената част и потвърждаването му в частта, с която съдът е отхвърлил иска против ГДИН за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 50 000 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Ю. Минев, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Стоянов е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди се, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в оспорваната му част и уважаване на иска в пълен размер. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са редовни от външна страна, подадени са от страни по съдебния спор, за които обжалваното решение в съответните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на жалбите съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който ищецът претендирал от ГДИН заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ГДИН за различни периоди от време, които са индивидуализирани, в различни места за лишаване от свобода, също така индивидуализирани. От фактическа страна по делото е прието от първоинстанционния съд, че Минев е изтърпявал наложеното му наказание "лишаване от свобода" в периодите от 20.04.2011 г. до 30.01.2013 г. и от 23.10.2013 г. до 11.09.2014 г. в Софийски Централен затвор, в периода от 25.10.2014 г. до 26.06.2015 г. в Затвора в Кремиковци и в периода 12.10.2015 г. до 12.05.2017 г. в затворите в Кремиковци и Казичене. Административният съд е приел като доказателство по делото представените с исковата молба медицински документи, касаещи проведено лечение по време на изтърпяване на наказанието от инфекциозно заболяване туберколоза, намиращи се л. 6 - л. 16, като в тази връзка следва да се посочи, че въз основа на експертно решение № 1513 от 10.05.2016 г. (л. 17 от делото) е приел за установено, че на Ю. Минев е призната трайно намалена работоспособност 22% в следствие на прекарано заболяване "туберкулоза на дихателните органи". Установено е от удостоверение № 360/09.11.2014 г (л. 18), издадено от началника на затвора в Затвора – гр. Ловеч, че лишеният от свобода е изтърпял наказание "лишаване от свобода" от 23.10.2013 г. до 11.09.2014 г. Съдът е посочил, че с отговора по исковата молба пълномощникът на ГДИН е представил 4 броя докладни записки, намиращи се на л. 34 – л. 42 от първоинстанционното дело, касаещи престоя на Минев в затвора в гр. София, затвора в Кремиковци и Затворническото общежитие в Казичене, както и документи, свързани с извършваното изхранване на лишените от свобода и обработки с химически препарати против вредители, извършена от специализирана фирма. Представени са били също докладни и справки на л. 73 –л. 79, касаещи престоя на Минев в съответните затвори и информация за големината на помещенията, в които той е бил настанен. Първоинстанционният съд е допуснал и изслушване на съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е било приобщено към доказателствата по делото. Съдът, според твърденията на Минев, е приел, че претърпените от същия неимуществени вреди се изразявали във възмущение и огорчение, битови неудобства, уронване на човешкото достойнство, принуждаващо го да върши или да предприема действия против волята му, вследствие на което изпитвал чувство на страх, незащитеност и малоценност, страхове и притеснения за здравето и живота му, задушаване, трудно дишане, кашлици, както и възмущение и огорчение. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че искът е частично основателен. На първо място, съдът по отношение на оплакванията за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, касаещи престоя на ищеца в затвора в гр. София, е приел, че доколкото представените от ГДИН докладни записки съставлявали официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, съставени от длъжностни лица в кръга на правомощията ми, то при липса на оспорване, същите имали обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно удостоверителното волеизявление на съставилите ги длъжностни лица. На следващо място съдът е намерил, че посочените докладни записки и справки, опровергавали твърдението на Ю. Минев, че в помещенията, в които той е бил настанен по време на престоя му в затвора в гр. София, не е имало тоалетна и течаща вода, тъй като лишеният от свобода не бил ангажирал никакви доказателства в подкрепа на оплакванията си в тази насока, поради което същите са били счетени от съда за недоказани. Административният съд е стигнал до същия извод и по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, лошокачествена и малка по количество храна по причина, че в докладните и справките било посочено, че храната в затвора в гр. София се приготвяла по утвърдени рецептурни правила като се влагали стриктно предвидените за отделните ястия продукти в определеното количество. Първоинстанционният съд е приел, че в килиите се осигурявал достъп на чист въздух и естествена светлина от отваряеми прозорци, а на разположение на лишените от свобода имало фитнес - уреди, които можело да се ползват по определен график. В тази връзка съдът е намерил, че и в тази си част оплакванията на лишения от свобода били неоснователни. Съдът обаче е счел за доказано оплакването на Минев, че килиите са били пренаселени. Административният съд е указал на ответника да представи справка относно обстоятелствата в каква килия и с колко други задържани е бил настанен Минев в затвора в гр. София през периода от 20.04.2011 г. до 30.01.2013 г. и през периода от 23.10.2013 г. до 11.09.2014 г., и каква е била площта на килията като конкретна информация във връзка с дадените указания, касаеща факта с колко други лица е бил настанен лишеният от свобода, не е била представена. Съдът, с оглед тежестта на доказване по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е приел, че килиите не са отговаряли на утвърдените критерии за площ. В подкрепа на твърдението си е посочил, че в помещенията, според представените докладни, е имало мебели, които допълнително ограничавали недостатъчната площ, а от приетите доказателства се установявало единствено, че Минев е имал индивидуално място за спане. Съдът, според установените факти, е приел, че условията на задържане в затвора в гр. София били в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, съгласно критериите, утвърдени от ЕСПЧ в § 232 на цитираното решение и чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС по отношение минималната жилищна площ, в периода, когато Минев е бил настанен там, като по тази причина първоинстанционнният съд е приел, че претенцията на същия в тази ? част като доказана, следвало да бъде уважена. Административният съд, предвид представените доказателства по отношение на оплакванията за лоша хигиена, е намерил за недоказани твърденията на ГДИН за извършаване на обработка на помещенията срещу насекоми и гризачи през процесния период, тъй като всички протоколи за извършени дейности за борба с вредители, намиращи се на л. 45 – л. 51, касаели 2016 г. и 2017 г. - време, през което Минев не е бил вече в затвора в гр. София. Това мотивирало съда да приеме за доказани твърденията на ищеца за наличие в килиите и по коридорите на гризачи, дървеници и хлебарки и да формира извод за наличие на бездействие от страна на длъжностни лица при затворническата администрация, свързано осъществяване на законово задължение по чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС. По тази причина претенцията на Минев в тази ? част следвало като доказана да бъде уважена според първоинстанционния съд. По отношение на оплакванията, че лишеният от свобода се е разболял от туберкулоза в затвора в гр. София, административният съд, въз основа на приложените към исковата молба медицински документи и заключението на допуснатата СМЕ, е установил, че Минев се е разболял от това инфекциозно заболяване по време на престоя си в затвора в гр. София като заболяването било установено по повод на оплаквания от него и настаняването му в СБАЛЛС в затвора в гр. София. Според вещото лице лишеният от свобода е бил насочен за лечение към специализирана клиника към затвора в гр. Ловеч, където му е оказано адекватно лечение от 03.07.2014 г. до 11.09.2014 г., като същото било прекратено на 20.11.2014 г. и е приключило окончателно през месец януари 2015 г. Експертът не бил посочил наличието на данни за това, че Минев е страдал от това заболяване преди да постъпи в затвора. Посочено е, че проведените допълнителни изследвания били показали, че лечението е било успешно, без рентгеноморфологични изменения, характерни за преболедуване от туберкулоза. В тази връзка съдът е приел, че при липса на данни лишеният от свобода да е страдал от това заболяване при постъпването си в затвора в гр. София, следвало да се приеме, че туберкулозата се е появила в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да осигури на същия такива битови и хигиенни условия, които да не допуснат разпространението на инфекцията. В заключение първоинстанционният съд е приел за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Ю. Минев от лошите условия в затвора в гр. София, по отношение на пренаселеност, липса на добра хигиена и бездействие на затворническите власти, довели до заразяването на лишения от свобода с туберкулоза. Прието е от съда, че е налице и причинно-следствена връзка, тъй като именно вследствие на неизпълнение на законови задължения от страна на затворническата администрация, Минев е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение и огорчение, битови неудобства, уронване на човешкото достойнство, страхове и притеснения за здравето и живота му. Това мотивирало съда да приеме, че искът, в посочените части е доказан и следователно основателен, като по отношение на размера на обезщетението съдът е счел, че същият следвало да бъде определен при съблюдаване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, съобразявайки характера на посочените по-горе вреди и времето, през което те са били търпени - около три години и половина, е приел, че обезщетение от 3 000 лева се явявало адекватно и отговарящо на установения в практика на ЕСПЧ критерий за справедливост. Административният съд е счел, че оплакванията на лишения от свобода във връзка с нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, касаещи престоя на същия в затвора в Кремиковци били идентични с тези, отнасящи се до престоя му в затвора в гр. София. Съдът е приел, че наведените доводи за претърпени неимуществени вреди също съвпадали, като се допълвало единствено, че в този период е бил лишен от допълнително храна като туберкулозно болен. Прието било, че не са били налице достатъчно ясни данни относно продължителността на престоя на Минев в затвора в Кремиковци. Съдът, според посоченото в исковата молба е приел, че същият е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в периода от 25.10.2014 г. до 26.06.2015 г. в Затвора в Кремиковци и в периода от 12.10.2015 г. до 12.05.2017 г. в затворите в Кремиковци и Казичене. Установено било от докладна записка, съставена от инспектор СДВР в ЗО "Кремиковци", че Минев е бил настаняван в затвора в Кремиковци два пъти - от 18.12.2014 г. до 26.06.2015 г. и от 17.12.2015 г. до 26.01.2017 г., като на приложения на л. 75 личен картон на лишения от свобода в ЗО "Кремиковци" било отбелязано, че за първи път Минев е бил настанен там на 18.11.2014 г. и е освободен на 26.06.2015 г., а за втори път е бил настанен на 17.12.2015 г. и е преведен в ЗО Казичене на 26.01.2017 г. Съдът е преценил, че следва да кредитира съдържанието на картона като най-достоверно, предвид обстоятелството, че същият бил част от затворническото досие на Минев. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на обстоятелствата, свързани с престоя на Минев в ЗО - Кремиковци, от ГДИН били представени две докладни записки, съставени от инспектор СДВР, от които било видно, че по време на двата си престоя в ЗО Кремиковци, Минев е бил настанен в 8 група, 1 во спално помещение, което било с площ от около 32 кв. м., заедно с още около 11-12 лишени от свобода. Съдът отново е намерил, че посочените документи представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, чието съдържание следвало да бъде кредитирано като достоверно, при липса на съответното оспорване като при съпоставка на оплакванията на Минев и доказателствата, предоставени от ГДИН, съдът е счел претенциите му за частично основателни в частта за пренаселеността до месец май 2016 г. и в частта за наличието на насекоми и гризачи в помещенията. Съдът е приел, че ГДИН потвърждава, че до извършването на ремонта в ЗО Кремиковци в началото на 2016 г. в една килия с площ от около 32 кв. м. са били настанявани около 11-12 лишени от свобода, от което следвало, че жилищната площ на един задържан е била около 2, 67 кв. м. С оглед тежестта на доказване по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът е счел, че килиите не са отговаряли на утвърдените критерии за площ като установените факти насочвали към сериозно предположение, че условията на задържане в ЗО Кремиковци, по отношение минималната жилищна площ, в периода, когато Минев е бил настанен там до месец май 2017 г., били в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, според критериите, утвърдени от ЕСПЧ. Административният съд е приел за доказана претенцията в частта ? по отношение на лошата хигиена, тъй като въпреки твърденията си, ГДИН не е представила никакви доказателства за извършване на обработка на помещенията в ЗО Кремиковци срещу насекоми и гризачи. В заключение съдът е счел, че адекватно на периода, през който са търпени вредите и характера на самите вреди, е обезщетение в размер на 500 лева, тъй като от целия престой на лишения от свобода в ЗО "Кремиковци" от общо 1 година и 8 месеца, само около година, до месец май 2016 г. са били налице данни за пренаселеност на помещението, в което е бил настанен, което е довело до неимуществени вреди, за чийто интензитет, обаче Минев не е ангажирал никакви доказателства. Съдът, в зависимост от изложеното в неоспорените докладни записки, е намерил за недоказани претенциите на лишения от свобода за претърпени неимуществени вреди, причинени от липса на течаща вода, недостатъчна и с лошо качество храна, липса на въздух и естествена светлина и липса на условия за раздвижване и спорт. Неоснователно било и оплакването за лишаване от допълнителна храна като болен. Според съда нито в ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС съществувала законова разпоредба, според която на болните лишени от свобода се полагали допълнителни дажби. Административният съд, по отношение на оплакванията на лишения от свобода във връзка с нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и касаещи престоя на същия в затвора в Казичене, били идентични с тези, отнасящи се до престоя му в затвора в гр. София. Съдът, видно от приетите по делото докладни записки на инспектори СДВР е счел, че престоят на Минев там е бил от 28.01.2017 г. до 12.05.2017 г., като според твърденията му последният е бил в ЗО Казичене в продължение на три месеца. В зависимост от съдържанието на описаните докладни записки, първоинстанционният съд е приел, че помещенията, в които се настанявали лишените от свобода в ЗО Казичене, били с площ от около 17 кв. м. и в тях можело да се настанят най-много 4 лишени от свобода, като всяко помещение разполагало със санитарен възел и течаща вода. Съдът отново е преценил, че съдържанието на представените докладни записки като официални документи, които не са били оспорени, следвало да бъде кредитирано като достоверно. При съпоставка на оплакванията на Минев с доказателствата, предоставени от ГДИН, във връзка с престоя на ищеца в ЗО Казичене, съдът е счел, че претенциите на лишения от свобода могат да бъдат приети за частично основателни единствено в частта за наличието на насекоми и гризачи в помещенията, тъй като ГДИН не е ангажирала съответните писмени доказателства, които да докажат твърденията ?, че периодично са били извършвани дейности по дератизация, дезинсекция и дезинфекция. В тази връзка съдът при съблюдаване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е намерил, че обезщетение в размер на 100 лева се явявало адекватно на периода, през който са били търпени вредите. Административният съд е посочил и че при определяне размера на обезщетението е взел предвид, че Минев е престоял в ЗО Казичене само около 4 месеца и не е ангажирал никакви доказателства, които да докажат интензитета на претърпените от него вреди. Първоинстанционният съд е счел, че според изложеното в неоспорените докладни записки следвало да се приеме, че претенциите на Минев за претърпени неимуществени вреди, причинени от липса на течаща вода, недостатъчна и с лошо качество храна, липса на въздух и естествена светлина и липса на условия за раздвижване и спорт, били недоказани, поради което не следвало да бъдат уважени. Съдът е счел, че върху определеното обезщетение се дължи лихва от момента на прекратяване на бездействието, съобразявайки се с т. 4 от Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. на ВКС, като в конкретния случай бездействието по отношение на затвора в гр. София е било преустановено на 11.09.2014 г., бездействието по отношение на ЗО Кремиковци е било преустановено на 26.01.2017 г., а бездействието по отношение на ЗО Казичене е било преустановено на 12.05.2017 г. с освобождаването на лишения от свобода. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба на ГДИН като основателна. По отношение на условията, при които ищецът е пребивавал в Софийския централен затвор. Изводът на съда, че условията на задържане в затвора София по отношение на минималната жилищна площ, в периода, когато Минев е настанен там, са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, е необоснован и неправилен. За да стигне до него, съдът е преценил, че в тежест на ответника е било да докаже, че през въпросните периоди в Затвора - София, Минев е разполагал с минималната жилищна площ съобразно стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, което не било сторено. Вярно е посоченото от съда, че с определение 14.02.2018 г. на ответника е дадена повторна възможност да представи доказателства за това, с колко души е бил настанен ищецът през претендираните периоди и каква е била средната площ на един лишен от свобода. Установено е, че с докладна записка от 27.02.2018 г. на инспектор СДВР, че няма данни за изискуемата информация през визирания период за спалните помещения на територията на 12-група в СЦЗ, а със справка от 27.02.2018 г. на ИСДВР Борисов, е посочено, в кои помещения е пребивавал ищецът в СЦЗ и с каква квадратура са те, но относно броя на лишените от свобода в спалните помещения е посочено, че липсвала информация. Едновременно с тези документи по делото се намира и докладна записка от младши експерт в сектор ФЛКР в затвора София, която е обсъдена от съда в решението, в която справка е посочено, че натовареността на спалните помещения е различна в зависимост от сградите и площта на съответните помещения, както и че в затвора има оборудвана фитнес зала, в която лишението от свобода тренирали по утвърдени графици. а фитнес уреди били поставени и на мястото за престой на открито. Съвкупната преценка на посочените данни води до обоснования извод, че липсата на условия за достатъчна двигателна активност за лишения от свобода от недостатъчната жилищна площ в спалните помещения, в които е пребивавал по време на изтърпяване на наказанието му в СЦЗ, е компенсирана от ответника чрез осигуряване на подходящи условия за спортна дейност. От съдебно медицинската експертиза, чието заключение съдът правилно е кредитирал като обективно и компетентно се установява, че не е представена документация на ищеца за наличие на заболяване при постъпване в затвора, т. е здравословното състояние на ищеца до разболяването му от туберкулоза, му е позволявало упражнения за набавяне на необходимата двигателна активност в оборудваните места за това в Затвора София. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд, че само недостатъчната жилищна площ в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът в Затвора София, е достатъчна предпоставка, за да се приеме нарушение на забраната, визирана в чл. 3 от Конвенцията. Не са налице доказателства по делото, които категорично да сочат, че само поради тази причина отнасянето спрямо ищеца е достигнало такава степен на суровост, водеща до нечовешко или унизително отнасяне. По същите съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд, че ищецът е претърпял вреда от недостатъчната жилищна площ в спалните помещения, в които е пребивавал по време на престоя му в ЗО "Кремиковци". От докладната записка на инсп. СДВР в ЗО "Кремиковци" се установява, че жилищната площ, с която е разполагал ищецът през периода от 18.11.2014 г. до 29.04.2015 г. е 4 кв. м., през периода 30.04.2015 г. до 26.06.2015 г. (крайната дата се сочи от самия ищец в исковата му молба) е разполагал с жилищна площ от 2, 90 кв. м., със същата жилищна площ е разполагал и през периода от 18.11.2015 г. до 16.05.2016 г., а от тази дата до 26.01.2017 г. е разполагал с жилищна площ от 4 кв. м. От посочените данни следва, че в продължение на непълни и непоследователни 8 месеца ищецът е пребивавал в това затворническо общежитие в помещения, в които разполагаемата жилищна площ на един лишен от свобода е в приемливия приблизителен размер от 3 кв. м. Тази ситуация сама по себе си не може да провокира стрес и негативни изживявания с интензитета на тези по чл. 3 от Конвенцията. Не може да бъде споделен и извода на административния съд, че хигиената в помещенията, в които е пребивавал ищеца в Затвора София е била лоша, и в тях не се е извършвала обработка срещу насекоми и гризачи през процесните периоди. Изводът на съда по този въпрос отново е необоснован. За да го формира, съдът е приел, че представените по делото протоколи за извършени дейности за борба с вредители касаели периоди от 2016 и 2017 г., когато Минев не бил вече в този затвор. В докладната записка на младши експерт в сектор ФЛКР (лист 37 и сл. от делото), е посочено, че лишените от свобода сами почистват спалните си помещения, като в началото на всеки месец се отпускат безвъзмездно перилни и миещи препарати и във всички имало обособени санитарни възли, в които е подсигурена постоянно течаща студена и топла вода. Следователно, ответникът е осигурил условия за поддържане на добра битова хигиена в спалните помещения на лишените от свобода в Затвора София. Доколко са били налице воля за това от обитаващите ги лишени от свобода и предприемани конкретни действия за поддържането на хигиената, са въпроси, за които ответникът не следва да отговаря. В същата докладна е посочено, че се извършват дезинфекция, дезинсекция и дератизация на всички групи, складови и сервизни помещения от лицензирана фирма. Вярно е посоченото от съда, че представените протоколи от лист 45 до лист 51 от делото, касаят периоди от 2017 и 2016 г., които са извън периода, посочен от ищеца, но от датите на тези протоколи се установява една системност и редовност в осигуряването от страна на ответника на извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства за оплаквания от ищеца от ухапвания от посочените в исковата молба насекоми през периодите му на престой в Затвора София, нито за регистрирани медицински прегледи по тези причини. При тези данни, необоснован и неправилен е изводът на съда за бездействие на длъжностните лица на ответника, свързано с осъществяване на законово задължение по чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗСС. По същите съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необосновани изводите на съда, че ищецът е търпял вреди от бездействието на ответника за извършване на обезпаразитяване по време на престоя му в ЗО "Кремиковци " и ЗО "Казичане". По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в частта, в която е уважил исковите претенции на ищеца за неправилно, поради което следва да се отмени. Предявените искове за осъждане на ответника за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се във възмущение, огорчение, битови неудобства, страх, незащитеност, малоценност от бездействието на длъжностни лица на ответника за осигуряване на нормални битови и хигиенни условия по време на престоите му Затвора-София (от 20.04.2011 г. до 30.01.2013 г. и от 23.10.2013 г. до 11.09.2014 г., в ЗО "Кремиковци" от 18.11.2014 г. до 26.06.2015 г. и от 17.12.2015 г. до 26.01.2017 г., в ЗО "Казичане" за периода от 28.01.2017 г. до 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 12.05.2017 г. следва да се отхвърлят. Делото в частта относно исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в заболяването му от туберкулоза в резултат на условията, при които е излежал присъдата си в Затвора София през периода 23.10.2013 г. - 11.09.2014 г. следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, при окето се спазят указанията, дадени в настоящото решение. Решението в обжалваната му отхвърлителна част като правилно следва да се остави в сила по съображенията, изложени по -горе. С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението и в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на АССГ разноски в размер на 280 лева. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав