Решение № 6714 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Д. Пейчев от гр. София, действащ лично и чрез повереника адвокат Трандев, срещу решение 305 от 12.07.2022 г. по административно дело 224/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването му против разпореждане 4505-40-18 от 01.03.2022 г. на директора на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите (ГВРС) при Националния осигурителен институт (НОИ) и жалбоподателят е осъден да заплати на НОИ сумата от 100 лв. деловодни разноски за първата инстанция. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира да се отмени атакуваното съдебно решение, като се отмени и потвърденото от първоинстанционния съд разпореждане (за чиято незаконосъобразност навежда доводи) и му се присъдят разноските по делото. Ответникът по касация - директорът на Фонд ГРВС при НОИ, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, от която е съществено да се отбележи следното: С оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане от 01.03.2022 г. по подадено от жалбоподателя заявление от 09.01.2019 г., директорът на Фонд ГВРС при НОИ е отпуснал на Д. Пейчев гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от същия закон, за периода от 01.06.2017 г. до 28.11.2017 г., в размер на 5 569,91 лв. данъчна основа, на базата на която, след облагане с данък върху дохода, е изчислена сума за изплащане от 5 012,92 лв. Недоволен от размера на отпуснатата сума и позовавайки се на влязъл в сила съдебен акт на Софийския районен съд (СРС), с който бившият работодател на Пейчев е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 33 933,60 лв. за периода от 29.11.2014 г. до 29.11.2017 г., касаторът е оспорил разпореждането пред Старозагорския административен съд. За да отхвърли сезиралата го жалба съдът е обосновал теза за законосъобразност на атакуваният пред него индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия при спазване на законоустановената форма и липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите си е пресъздал установената от надлежно събрания доказателствен материал фактическа обстановка и е обсъдил относимите в случая норми на ЗГВРСНР, на база на което е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че административният орган правилно е определил размера на гарантираното вземане на Пейчев. Подложеният на касация съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе тази воля без да е необходимо нейното тълкуване. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Възраженията на касатора по отношение на процесната заповед са били изложени и пред първоинстанционния съд и са опровергани по убедителен начин в мотивите на оспореното решение. Настоящата инстанция споделя крайния правен извод в проверяваното решение и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите възражения са неоснователни. Няма спор по отношение на правото на Пейчев да претендира и получи гарантираното му от закона вземане. Спорът е относно неговия размер и срок. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че според чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР същото е неограничено по период и срок. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определеният от административния орган размер/срок е материално законосъобразен. Законова опора този извод намира в нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР - гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.. Следователно предвиденият от законодателя срок е съобразен и от административния орган, и от първоинстанционния съд. По отношение на размера законодателят е предвидил, че максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР. Съдът е изложил подробни мотиви, като е обсъдил датата на обявяване в несъстоятелност на работодателя през октомври 2018 г., както и максималният размер на гарантираните вземания, според чл. 16, ал. 2 от ЗБДОО за 2018 г. В закона не е предвидена възможност съответното гарантирано вземане да покрие изцяло и в пълен размер всички начислени и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения на работника или служителя. Приложимият в случая ЗГВРСНР урежда само тези от дължимите от работодатели в несъстоятелност суми, които държавата е приела да гарантира, а не цялата сума по тези вземания, поради което и на основание чл. 30 от ЗГВРСНР частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима на работника или служителя и следва да се предяви в производството по несъстоятелност. Фактът, че на Пейчев е присъдено от СРС обезщетение по чл. 225, т. 3 от КТ в размер на 33 933,60 лв. за периода от 29.11.2014 г. до 29.11.2017 г., изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение /36 х 942,60 = 33 933,60/ не води до друг извод, защото, както бе посочено и по-горе, гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца (което означава техният сбор), предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. В този контекст касаторовото възражение, че няма ограничение на гарантираното вземане и искането на Пейчев да се изплати от фонда изцяло присъденото от СРС обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ, не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР е ясна и непротиворечива и предвижда максимален месечен размер, който се определя ежегодно със ЗБДОО за съответната година. Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и незаконосъобразност на потвърденото с него разпореждане, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за неоснователност на сезиралата го жалба и законосъобразност на оспорения с нея индивидуален административен акт, и като е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. На основание 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на НОИ, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение