Решение № 11475 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2020 г.
ВАСVII отделение04.09.2020 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 8150 от 18.12.2019 г. по адм. д. № 10584/2019 г. на Административния съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 67/18.06.2019 г. на председателя на Патентното ведомство в частта, с която е отхвърлено искането на "МОЛ Варна" ЕАД за отмяна на регистрацията на търговска марка рег. № 66466 "MALL VARNA", словна, за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36 от МКСУ, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 от МКСУ и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 от МКСУ. ВРЪЩА преписката на председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне в тази част. ОСЪЖДА Патентното ведомство на Република България, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52 Б, да заплати на "МОЛ Варна" ЕАД със седалище в гр. София, ул. "Фредерик Жолио Кюри" № 17, бл. 2, ет. 11, ап. 20 направените по делото разноски в размер на 7 570 лв. /седем хиляди петстотин и седемдесет лева/. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11475 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "МОЛ Варна" ЕАД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 8150 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 10584/2019 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 67/18.06.2019 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за отмяна на регистрацията на търговска марка рег. № 66466 "MALL VARNA", словна, за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36 от МКСУ, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 от МКСУ и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 от МКСУ. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до погрешен и необоснован правен извод за реално ползване на спорната търговска марка. В противоречие с категоричната практика на Съда на Европейския съюз, преобладаващата национална съдебна практика и закона съдът е вложил друго съдържание на понятието "реално ползване на марката". Според касатора съдът неправилно е приел, че е доказано ползване на словната марка за спорните услуги по начин, който да дава гаранция за произхода на услугите и да ги отличава от тези услуги на други лица на пазара. По подробно изложени съображения касационният жалбоподател иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което решението на председателя на Патентното ведомство в обжалваната част бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. Евентуално иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане при дадени задължителни указания с настоящото решение. Претендира присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Ответникът председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Люк" АДСИЦ, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът "Хидрострой" АД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка и подробно я е изложил. Посочил е, че производството пред Патентното ведомство е започнало по отправено на 15.02.2017 г. искане от "МОЛ Варна" ЕАД за отмяна на регистрацията на марка рег. № 66466 MALL VARNA, словна, притежавана от "Люк" АДСИЦ, за всички услуги, за които е регистрирана. Молителят се е мотивирал, че притежателят не е използвал марката през последните пет години, а именно през периода 15.02.2012 г. - 15.02.2017 г. Маркопритежателят стопанисва само един търговски център в гр. Варна и не използва по какъвто и да било начин означението MALL VARNA, а търговският център е с наименование "Шопинг Аутлет Център" от 2011 г. и отдава под наем търговски площи. Във възражението си "Люк" АДСИЦ е посочил, че използва спорната марка чрез лицензополучателя "Валирион" ЕООД, съгласно сключен лицензионен договор от 29.09.2016 г. за неизключителна лицензия. Пред Патентното ведомство са представени договори за отдаване под наем на търговски площи, договори за извършване на строително-монтажни работи на обекти вътре в сградата, както и от външната страна, декларация-съгласие за използване на марката за отдаване под наем на търговски площи и строително-монтажни работи, изходящи от лицензодателя. Тези документи се отнасят за втората половина на 2016 г. Заявителят е възразил срещу твърденията на маркопритежателя и представените доказателства и е посочил, че не е доказано обстоятелството дали маркопритежателят е получавал лицензионни такси по сключения договор с "Валирион" ЕООД. Посочил е, че представените документи не установяват ползване на спорната марка за коментираните услуги, за които е регистрирана, а обстоятелството, че лицензополучателят е възложител и получател на услугите - сделки с недвижимо имущество, извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности и осигуряване на складови помещения в търговската сграда за съхранение на стоки, а не е лице, което предоставя такива. Молителят е посочил, че за клиентите е добре известно съществуването само на една търговска сграда в град Варна като МОЛ Варна, която се намира на друг адрес - бул. "Владислав Варненчик". Състав по споровете в Патентното ведомство е разгледал постъпилото искане и след извършен анализ на приложимите правни норми и представените доказателства е приел, че искането за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 66466 MALL VARNA по отношение на услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 е неоснователно. За останалите претендирани услуги е приел искането на "МОЛ Варна" ЕАД за основателно. С решение № 67/18.06.2019 г. на председателя на Патентното ведомство, в оспорената част, е отхвърлено искането за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 66466 MALL VARNA, словна, за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36 от МКСУ, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 от МКСУ и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 от МКСУ. Според издателя на акта представените от маркопритежателя доказателства, преценени в съвкупност, съдържат достатъчно данни, че в края на релевантния петгодишен период, със съгласието на притежателя, е започнало или най-малко е извършена подготовка за започване на използването на процесната марка за тези услуги от страна на лицензополучателя. В хода на производството "Люк АДСИЦ е прехвърлил правото върху спорната марка на "Хидрострой" АД. Първоинстанционният съд е приел, че решението на председателя на Патентното ведомство в обжалваната част е издадено от компетентен орган, в законоустановена форма, при спазена процедура, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. След анализ на доказателствата е приел по същество, че маркопритежателят е доказал по убедителен начин реалното използване на спорната търговска марка за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39. Според съда, ползването е безспорно доказано от представените пред административния орган и в съдебното производство договори, протоколи и фактури, издадени от лицензополучателя "Валирион" ЕООД. През едногодишния срок на лицензионния договор, но до 15.02.2017 г., лицензополучателят е имал право да сключва договори за наем на търговски площи и офиси в сградата от името и за сметка на лицензодателя и да обозначава с марката търговската и счетоводна документация. Съдът е приел, че спорната марка е използвана за процесните услуги в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. Лицензополучателят е отдавал под наем търговски площи от сградата, находяща се в гр. Варна, ул. "Сливница" № 201, и е получавал дължимите суми от наемателите. Според съда договорите за наем, фактурите и счетоводните справки, означени с процесната марка, са достатъчно конкретни и обективни доказателства за предоставянето на услугата "отдаване под наем на недвижимо имущество" и използване на марката за тази услуга на съответния пазар. Във всички относими писмени доказателства търговският център бил обозначен като MALL VARNA, а и в горния десен ъгъл на всяка страница от договорите за наем има същото обозначение. Обосновавайки се с представени по делото документи, съдът е приел, че спорната марка е реално използвана от маркопритежателя чрез лицензополучателя и за услугите "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 за периода месец октомври, ноември и декември 2016 г. За част от релевантния период между наемателите на търговски обекти в сградата са сключени анекси към договорите за наем, според които на наемателите е осигурявана възможност за съхранение на всички необходими консумативи и неопасни стоки за техните обекти, от което съдът е заключил, че спорната марка е реално ползвана и за услугата "съхраняване на стоки" в търговския обект, тъй като относимите документи са съдържали знак и наименование MALL VARNA. Предвид изложеното първоинстанционният съд е споделил извода на председателя на Патентното ведомство, че през релевантния период спорната марка е реално използвана и използването й е насочено към създаване на пазарен дял на марката. Посочил е, че доказването на реалното използване не означава непременно установяване на значимо в количество отношение търговско използване, но представените доказателства, с оглед на техния обем, обосновават извод, че марката се използва до степен, която осигурява пазарен дял на услугите, означавани с нея. С тези мотиви съдът е приел, че решението на председателя на Патентното ведомство в оспорената част, с която е отхвърлил искането на "МОЛ Варна" ЕАД за отмяна на регистрацията на марка рег. № 66466 MALL VARNA, словна, за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36 от МКСУ, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 от МКСУ и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 от МКСУ, е материално законосъобразно, тъй като спорната марка е реално използвана през релевантния период, поради което е отхвърлил жалбата на "МОЛ Варна" ЕАД като неоснователна. Решението е неправилно. Според приложимата разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм./ регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО /отм./. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМГО /отм./ регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. Реалното използване на марката в търговската дейност съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО /отм./ е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. Основна цел на реалната употреба на марката е да гарантира на потребителя идентичност с произхода на стоката или услугата, позволявайки му да я отличава без объркване от такава с друг произход. Според касационния съдебен състав процесната словна марка не е реално използвана за коментираните услуги, за които е регистрирана, тъй като обозначаването на мястото за разновидна търговия или изготвяната документация във връзка с експлоатирането на търговската сграда по никакъв начин не обосновава реална употреба на марката за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 съобразно основното й предназначение - да гарантира идентичност на произхода на услугите, за които е регистрирана с цел да създаде или запази отлика за тези услуги. Поставянето на словната марка върху брошури, фактури, договори, протоколи и пр. не я отличава в интерес на потребителя от услуги с такъв произход от други предприятия. Поставянето на процесната марка върху формуляри за поръчки, споразумения и пр. е част от търговската стратегия на дружеството, но не е реално използване на спорните услуги от регистрираните класове. Лицензополучателят е поставял спорната марка MALL VARNA върху документацията на дружеството, върху договори с наематели на помещенията в търговската сграда, върху договори, сключвани за ремонтно-строителни работи на сградата, върху документи, издавани във връзка с търговската дейност на дружеството като разпореждащо се със сградата и в изпълнение на основното търговско предназначение на тази сграда, и само за това. Услугата "сделки с недвижимо имущество" предполага развиването и налагането на пазара на брокерска, посредническа дейност, а не разпореждане със свои помещения за своя сметка в търговската сграда. Реалното използване на марката за тази услуга следва да бъде насочено към пазара на тази дейност и да я отличава от други предприятия, предлагащи тази услуга. Същото се отнася и за услугата "строителство, ремонт, монтажни услуги". Представените в тази връзка доказателства сочат несъмнено, че лицензополучателят е сключвал договори за монтажно-ремонтни дейности в своя полза, за ремонт и реконструкция на търговската сграда, в която отдава помещения под наем. Притежателят на марката/лицензополучател не развива дейности по строителство, ремонт и монтаж, които да предлага на специфичния пазар, които да налага чрез търговската марка и чрез нея да гарантира произхода на тази услуга. Видно от анексите към договори с наематели, лицензополучателят им предоставя помещения в сградата за съхранение на стоки и други вещи. Само въз основа на тези анекси по никакъв начин не може да бъде обоснован извод за ползване на ТМ за услугата "опаковане и съхраняване на стоки". Всъщност, маркопритежателят/ лицензополучателят счита, че ползва реално спорната марка за услугите от посочените класове само защото върху документацията по експлоатирането на търговската сграда е поставял знак MALL VARNA. Всички доказателства, представените по делото в тази насока, са изготвени през месец октомври, ноември и декември 2016 г. Върху фактури за извършените строително-ремонтни работи е вписвано на ръка MALL VARNA и също касаят този период. Една марка е реално използвана, само когато е действително експлоатирана на пазара на стоките и услугите от съответния клас. Когато се преценява дали използването на марката е истинско, трябва да се имат предвид всички факти и обстоятелства от значение за определяне дали търговската експлоатация на марката е реална, защото не всяко използване на марката е реално използване. Реалното използване на марката означава използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. Реалната употреба на търговската марка не включва използване с единствената цел запазване на правата, предоставени от марката. Законодателят не е въвел специални изисквания за доказателства, чрез които автоматично да се установява реалното ползване на една марка. С оглед на това доказването става с всички позволени доказателствени средства, но установените с тях факти трябва да са относими и в своята съвкупност да могат да дадат ясна представа за реално, не символично и с цел запазване на правата, използване на търговската марка. Смисълът на регистрацията е марката да се появи на пазара, да присъства действително на него, постоянно във времето и устойчиво по отношение конфигурацията на знака. Основна цел на реалната употреба на марката е да гарантира на потребителя идентичност с произхода на стоката или услугата, позволявайки му да я отличава без объркване от такава с друг произход. Според касационния съдебен състав по делото не е доказано по никакъв начин реалното използване на марката MALL VARNA по смисъла на Директива 2008/95/ЕО за разглежданите услуги. Съдът споделя становището на касатора, че наименованието на търговско дружество или търговски обект не означава отличителност на услугата, за която марката е регистрирана. Нещо повече, по делото се съдържат писмени доказателства, от които е видно, че дори наименованието на търговската сграда към датата на произнасяне на председателя на Патентното ведомство не е MALL VARNA, а Pfohe Mall. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което решение № 67/18.06.2019 г. на председателя на Патентното ведомство в частта, с която е отхвърлено искането на "МОЛ Варна" ЕАД за отмяна на регистрацията на търговска марка рег. № 66466 "MALL VARNA", словна, за услугите "сделки с недвижимо имущество" от клас 36 от МКСУ, "строителство, ремонт, монтажни услуги" от клас 37 от МКСУ и "опаковане и съхраняване на стоки" от клас 39 от МКСУ, бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне в тази част. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Същото е доказано и по размер, предвид представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства за направени разноски /л. 782 и сл./, както и пред касационната инстанция /л. 30 и сл./. В полза на дружеството следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 370 лв. държавна такса за производството и 7200 лв. платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за двете съдебни инстанции. Направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски е бланкетно, а по същество неоснователно. Спорът е с фактическа и правна сложност, пълномощникът демонстрира процесуална активност при воденето на делото с явяване в съдебно заседание, подробно излагане на становища и писмени защити, издирване на приложимото право на ЕС. Воден от горното, Върховният административен съд