Решение № 3039 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2020 г.

Решение № 3039 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Еврохоспитал" ООД, гр. Пловдив, представлявано от д-р Д. Димитров срещу Решение № 1625/15.09.2020 г., постановено по адм. дело № 923/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването против Заповед за мотивиран отказ № РД-09-88 от 16.03.2020 г. на Директора на РЗОК – Пловдив. Наведените в касационната жалба възражения досежно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 г. – 2022 г. (НРД за МД 2020 г. – 2022 г.) са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че предвид договорената от касатора КП 195, КП 195 -блок 2 - спешни не се явява нова дейност, като противното разрешение обезмисля направеното изменение на НРД за МД 2020 г. -2022 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К. Ангелова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за мотивиран отказ № РД-09-88 от 16.03.2020 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която е отказано сключването на договор за осъществяването на дейност по клинична пътека № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 2-спешни, по заявление към договор № 163173/25.02.2020 г. с вх. № 29-02-45-16/4.03.2020 г., подадено от управителя на УМБАЛ " Еврохоспитал" ООД, гр. Пловдив. От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2018 г. между страните е сключен договор № 163173 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сред които и КП № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 1. На 25.02.2020 г., въз основа на заявление вх. № 3 Д-02-8 от 29.01.2020 г. е сключен договор № 163173 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/, амбулаторни процедури /АП/ и клинични процедури с НЗОК, като сред клиничните пътеки е КП № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 1. На 4.03.2020 г., управителят на УМБАЛ " Еврохоспитал" ООД, гр. Пловдив подал заявление с вх. № 29-02-45-16/4.03.2020 г. към Договор № 163173/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК, с което на основание чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО поискал сключване на допълнително споразумение за осъществяване на дейност по КП № 195 "Оперативно лечение при остър перитонит", блок 2-спешни. В заявлението си последния се позовал на измененията в т. 59 от Договор № РД-НС-01-4-1 от 18 февруари 2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. При извършената проверка било констатирано, че заявлението касае дейност, попадаща в приложното поле на § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 година, както и че същото е подадено след изтичане на 30-дневния срок от влизане в сила на НРД за МД за 2020-2022 година, поради което Директорът на РЗОК-Пловдив издал атакуваната заповед. След анализ на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.КП Приел е, че след като в първоначално сключения договор УМБАЛ "Еврохоспитал" ООД е заявил за изпълнение дейност по № 195 "Оперативно лечение при остър перитонит", блок 1, дейността по КП № 195 "Оперативно лечение при остър перитонит", блок 2-спешни се явява нова такава и включването й в заявеното за изпълнение би било в противоречие с разпоредбата на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО. Съдът също така констатирал и, че заявлението за изпълнение на дейност по КП № 195 "Оперативно лечение при остър перитонит", блок 2 – спешни е подадено извън 30-дневния срок от влизане в сила на НРД за МД 2020-2022 година. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновал извод за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед и отхвърлил жалбата на лечебното заведение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за отказ за осъществяването на дейност по клинична пътека № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 2-спешни, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Безспорно се установява, че и в двата договора за оказване на болнична помощ по КП от 23.05.2018 г. и от 25.02.2020 г., сред договорените клинични пътеки е КП № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 1, обхващаща лечението на пациенти над 18 г. В алгоритъма на пътеката, включен в Приложение 17 към НРД за МД 2020 – 2022 г., са описани условията и изискванията, на които трябва да отговаря изпълнител за сключването на договор за всеки един от блоковете. Наличието на различни изисквания за двата блока, сред които необходими специалисти за изпълнение на пътеката – специфични за отделните блокове, налага извода, че всеки един от блоковете представлява отделна дейност, която изпълнителите на болнична медицинска помощ следва изрично да договорят. След като касаторът е заявил и договорил оказване на болнична помощ по КП № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 1, същият е отговарял на изискванията за изпълнение само на тази дейност, но не и на изискванията за блок 2 - лечение на пациенти под 18 г. Ето защо се налага извода, че с направеното заявление с вх. № 29-02-45-16 от 4.03.2020 г. касаторът е поискал включването на нова дейност в предмета на договора си. Позоваването на измененията в т. 59 от Договор № РД-НС-01-4-1 от 18 февруари 2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. не променя този извод. Изменението е формулирано по следния начин: "В т. I. "Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека", т. 3 "Необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека", в част Блок 2. "Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години" след думите "– лекар със специалност по клинична лаборатория" се добавя "При спешни интервенции операциите могат да се извършват и от хирург без специалност детска хирургия. "". Уточнението "че се добавя", обосновава приложение на изменението в случаите когато изпълнителите на болнична помощ са договорили блок 2, какъвто не е настоящия случай. В Договор № РД-НС-01-4-1 от 18 февруари 2020 г. за изменение и допълнение на НРД за МД изрично не е променен чл. 23 от НРД за МД 2020-2022 г. и тъй като самото изменение е постановено след изтичане на тридесетдневния срок, визиран в чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО, то всички заявления на лечебни заведения за сключване на анекси към договорите си за изпълнение на посочената дейност ще бъдат просрочени. Така установеното фактическо положение е още една индиция, че изменението, регламентирано в т. 59 от Договор № РД-НС-01-4-1 от 18 февруари 2020 г., е относимо за изпълнителите на болнична помощ, които са договорили КП № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 2. Включването на нова дейност се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО, съгласно която предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК не може да се разширява и представлява нарушение на § 7, ал. 2 ПЗР на НРД за МД 2020 г. - 2022 г., която разпоредба налага ограничението, че лечебните заведения, сключили договор през 2019 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не могат през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови КП, АПр и КПр спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г. По делото няма спор, че в случая не са налице предпоставките за изключението от правилото по § 7, ал. 2, предвидено единствено при кумулативното наличие на условията, разписани в § 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. З от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 г. и § 11, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г., както и че не е приложима възможността за разширяване предмета на договора, предвидена в чл. 59б, ал. 7 ЗЗО. В заключение следва да се обобщи, че след като лечебното заведение не отговаря на изискванията за сключване на договор за осъществяването на дейност по клинична пътека № 195 "Оперативно лечение на остър перитонит", блок 2-спешни, отказът на административният орган за сключване на договор се явява правилен и законосъобразен. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода по спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - Пловдив следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер на 100 лева, определен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,