Решение № 10766 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2014 г.

Решение № 10766 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петков Стамболиев, срещу Решение № 4678 от 7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11066 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8233 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012, с което е отказано финансово подпомагане по Схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ - 45 114,10 лева и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ за поисканата сума от 11850,19 лева, по заявление с УИН 02/270612/81841 за кампания 2012 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да го отмени. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Георги Петков Стамболиев, срещу Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8233 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което се отказва изплащане на финансово подпомагане за 2012 г. по СЕПП в размер на 45 114,10 лева, по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) в размер на 11 850,19 лева, по програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че земеделският стопанин е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. с уникален идентификационен номер 0227061281841 от 15.05.2012 г., като е кандидатствал по СЕПП, по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и по мярка НР2, като е заявил 72 БЗС в землището на с. Крушевец. С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, изх. № 02-020-6500/7438 от 17.09.2012 г., земеделският стопанин е уведомена за констатирани 41 застъпвания, подробно описани в Таблица на установените застъпвания и опис на представените документи и му е даден двадесет дневен срок да потвърди дали ползва цялата застъпена площ или съответно да откаже, като при това положение застъпената площ ще бъде изключена от размера на полагащата се субсидия и ще бъде калкулирана като наддекларирана площ. В отговор на това писмо на 12.10.2012 г. кандидатът е подал декларация за запознаване с определенията за нередност и декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В таблицата за установените застъпвания той е заявил отказ за всички застъпени имоти. Жалбоподателят се е подписал на списъка с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи, в който няма потвърдени имоти, включително под текста, с който декларира информираност за това, че застъпените площи ще бъдат третирани като наддекларирани. В резултат, на което е издадено процесното уведомително писмо. За изясняване на спора съдът в първоинстанционното производство е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза. Данните по уведомителното писмо са потвърдени от приетите от съда и неоспорени по законоустановения ред основно и допълнително заключение на вещото лице. По делото е установено от фактическа страна, че са налице недопустими площи, поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и това, че една част от площите не са добре стопанисвани от земеделския стопанин. Същите са в размери, приети в административното производство и потвърдени от заключението на вещото лице, а именно: наддеклариран площ 45.73 ха по СЕПП и 45.73 ха по НР1, което обуславя процент на наддеклариране 36.62 % и по двете схеми. Въз основа на тази фактическа установеност и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 съдът е приел, че при процентно отношение на недопустимата площ към установената в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за съответната година. По тези съображения първоинстанционният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана Така постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Георги Петков Стамболиев, с УРН 187162, е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП. В срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подал заявление за подпомагане по образец. Спазена е и процедурата на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания: Кандидатите са уведомени за констатираните при извършените кръстосани проверки застъпвания, като застъпванията са били разрешение въз основа на попълнените от тях "декларации за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин" и представените документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи. За да постанови обжалвания резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Правилно съдът се е позовал на заключението, с което вещото лице обективно и компетентно е направило анализ на данните, използвайки резултатите от извършената проверка на място. От заключението на експерта става ясно, че административният орган правилно е определил недопустимите площи и санкциите в уведомителното писмо. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно законосъобразността на процесното уведомително писмо, отнасящи се до цялостната процедура за финансово подпомагане на земеделските стопанин - от подаване на общото заявление за плащане, извършването на проверки, уведомяването на кандидатите за резултатите от проверките, изплащането на сумите, респективно отказите за финансиране, с позоваване на съответните нормативни актове - закони, наредби и регламенти се споделят изцяло и от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на мерките СЕПП и НР2, над 20% и под 50%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20% и 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на земеделския стопанин е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по СЕПП и НР2. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на твърдението, че Стамболиев е въведен в заблуждение от служители на ДФ "Земеделие", които са го подтикнали да се откаже от имотите си. Същото е обсъдено в съдебното решение и като неподкрепено с доказателства или с искане за допълнително събиране на такива, правилно е било преценено като неоснователно. В касационното производство жалбоподателят отново не е представил доказателства относно тези твърдения, поради което същите не могат да бъдат кредитирани като достоверни. Също така следва да се отбележи, че нито в административното, нито в съдебното производство по оспорване на издадения административен акт е допустимо да се преценяват представените конкуриращи се договори за наем, съответно да се отдава предимство на който й да е от тях, тъй като това представлява гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен по административен ред и разрешаването на тези спорове за собственост е от компетентността на гражданския съд. Цитираните в касационната жалба и приложени към нея решения на Административен съд-Варна и на Върховния административен съд са постановени във връзка с обжалване на други уведомителни писма на ДФ "Земеделие" и са ирелевантни по отношение на настоящия спор. При така установената фактическа обстановка правилно съдът е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав споделя изцяло направените от Административен съд София-град правни изводи. Не са налице предпоставките по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд