Решение № 12619 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2010 г.

Решение № 12619 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Исмаил Мурад, гражданин на Афганистан, срещу решение № 8289/21.06.2010 г. на Върховния административен съд - III отделение по адм. дело № 1310/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 11/15.01.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното от него решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него бил изложил добросъвестно причините, поради които е напуснал Афганистан пред административния орган, но той не необосновано не ги е възприел, противно на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и неправилно е приложил чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Освен това съдът не бил изяснил всички факти и твърдения от бежанската му история, както и доказателствата, съдържащи информация за ситуацията в Афганистан, което е основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Налице било несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Иска се решението да бъде отменено със законните последици. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет - не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Исмаил Мурад против решение № 11/15.01.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Поддържани са доводи за незаконосъобразност, поради нарушения на материално правни разпоредби и административно производствените правила. Съдът, преценявайки жалбата по същество е установил, че по молба (настоящата е втора по ред) рег. № 961/12.08.2008 г. на касатора ДАБ на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е приела решение, с което е постановен отказ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган бил приел, че не са налице обстоятелства и причини, посочени в ЗУБ като материални предпоставки за предоставяне на исканата закрила. Чужденецът бил напуснал страната си нелегално като втората си молба за бежански статут мотивира с това, че се страхува да се завърне в родината си, тъй като баща му е бил командир на въоръжена групировка и е извършвал убийства. За това обстоятелство жалбоподателят е заявил противоречиви твърдения, от което е видно, че преобладаващият мотив на кандидата за напускане на страната му не е страх от преследване. След като е регистриран като кандидат - бежанец, същият е преминавал незаконно и нееднократно българската държавна граница в търсене на по-благоприятни режим и условия, а желанието му да получи закрила и постоянен документ е, за да може да продължи образованието си. При тези данни съдът е приел, че отказът на ДАБ за предоставяне на исканата закрила е законосъобразен, тъй като установените факти по делото преценени в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ водят до извод за отсъствие на материалните предпоставки за такава закрила и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Безспорно е установено от фактическа страна, видно от разказаната от него бежанската история, че касаторът е напуснал страната си поради икономически причини и интереси, пристигнал е нелегално в България на 22.11.2004 г. с искане за предоставяне на бежански статут. Това административно производство е спряно, тъй като самоволно е напуснал адреса, на който е бил настанен, и се е укрил. Едва през януари 2008 г. подал втора молба за статут, при което при извършената проверка е установено, че е кандидатствал за бежански статут във Франция и Великобритания с чужди имена, но искането не му е уважено. Няма данни по делото, че лицето се страхува от преследване поради раса религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Установено е, при обоснованост на мотивите с оглед на доказателствата, че в страната му няма етническа криза и гарантирано свободното придвижване на гражданите. Няма данни да е бил принуден да напусне или да остане извън страната по причина заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, вследствие ситуация на въоръжен конфликт или да е изложен опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. От молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут се установява, че същата се обосновава с лични и икономически съображения, като не се констатират предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила на същия, а именно статут на бежанец и хуманитарен статут. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,