Решение № 12695 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2009 г.

Решение № 12695 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Златка Димитрова Велинова от село Генералово, в качеството й на наследник на Мария Стаматова Григорова, б. жител на с. Генералово, против решение № 854 на Министерски съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждената част от имот кад. № 14708.34.58 от землището на с. Генералово, община Свиленград е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Твърди, че оценката от 69 лева, определена за отчуждаваната част, с площ от 114 м2, от една страна е силно занижена, а от друга не обхваща съществуващите трайни насаждения, намиращи се в имота. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България, редовно призован, не се представлява. Заинтересованите страни - Министър на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на транспорта, Министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е основателна по следните съображения: Не е спорно, че жалбоподателя е съсобственик на отчуждения имот, като наследник по закон на Мария Стаматова Григорова, бивш жител на село Генералово, община Свиленград, както и че по силата на Решение № 01006/14.04.1999 г. на Поземлена комисия - Свиленград на наследниците на Григорова е възстановено правото на собственост върху имоти, между които и такъм с № 034058 по КВС за село Генералово, община Свиленград, представляващ лозе от 748 м2, IV категория. В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. са отчуждени от наследниците 114 м2 от възстановеният им наследствен имот, посочен с пълният си кадастрален № 14708.34.58 и при запазени характеристика на предназначение и начин на трайно ползване. При тази данни за имота, административния орган е приел, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 69 лв. Този размер е възприет с оглед представената в хода на административното производство оценка от 30.07.2008 г. Съгласно направеното от инж. Д. Лекова експертна оценка, дължимото обезщетение не може да бъде определено по пазарни цени, поради липса на сделки с подобни на отчуждавания имот характеристики и следва да бъде изчислено съобразно условията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В тази връзка не следва да бъде възприето заключението на едноличната съдебно-оценителна експертиза, в оспорената й част - определяща оценката на земята на отчужденият имот. Същата е базирана въз основа на пазарните цени на имоти, с подобни характеристики, но намиращи се в друго землище, макар и в същата община- Свиленград. Съгласно легалното определение на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", дадено в § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за държавна собственост - за земеделските земи, са тези които се намират в едно землище. В случая, поради липсата на доказан критичен минимум от достатъчно на брой сделки, които могат да послужат за установяването на една убедителна достоверност на пазарните цени на земеделските имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, обезщетението следва да се определи съгласно правилата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайни насаждения. Съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, тези насаждения, между които са и лозята, какъвто е и процесния случай, се оценяват отделно от земята, подлежаща на отчуждаване за държавни нужди. Видно от данните по делото, определеното от административния орган обезщетение не обхваща съществуващите в имота лозя и поради което същото се явява незаконосъобразно определено респ. неравностойно. Съдът счита, че представеното в хода по делото заключение на вещото лице следва да бъде прието в частта с която са оценени трайните насаждения, в размер на 375 лева. - като изготвено съгласно изискванията на закона и с която сума следва да бъде увеличен размерът на обезщетението При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер единствено на 150 лева за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза, като представеният договор за правна помощ - изрично се сочи, че услугата е безплатна, възнаграждение не е договорено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение