Решение № 5422 от 2.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на КаровЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя Н. Колева, чрез пълномощника си адв. М. Поповски, срещу решение 669/07.08.2023г., постановен по адм. дело 502/2023г. на Административен съд Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по които претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото спора, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кмета на община Хасково, в писмен отговор оспорва касационната жалба счита същата за неоснователна и необоснована и прави искане съдебният акт да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ответната страна за възнаграждение за един адвокат. Ответникът - "Радиор" ООД представлявано от управителя Р. Йорданова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд-Хасково е отхвърлена жалбата на дружеството касатор, против заповед РД-370/10.04.2023 г. на кмета на община Хасково. За да постанови посочения резултат съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената законоустановена писмена форма, отговаряща на правилото на чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, и целта му. Административния съд е приел за безспорно установено, че в случая е проведен търг с явно наддаване съгласно чл. 54 чл. 64 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /НУРВИДГТДОСПДНГП/, както и че същия е бил предназначен за местни търговци.Установено е, че с решение на Общински съвет Хасково е прието какъв да е размера на годишното ползване от горските територии, собственост на община Хасково за 2023г., как да се осъществи това ползване като вид процедура, какво количество да бъде продадено, на какви лица, какво количество да бъде реализирано чрез продажба на стояща дървесина на корен. Съдът е приел, че няма доказателства от които да се установи, че е спазено изискването по чл. 38, ал. 8 НУРВИДГТДОСПДНГП, но в случая на официалната страница на Община Хасково е било публикувано решение на Общински съвет Хасково, в което се съдържа информация за обема дървесина, която ще се предоставя на местните търговци, вследствие на което е прието, че това нарушение дори да е налице същото не е в категорията на съществените, доколкото не би променило решението на административния орган. Първоинстанционния съд е приел, че са спазени изискванията за съдържание на заповедта за откриване на търга, документацията за участие, комисията за провеждането му, протокола за работата на комисията и заповедта за обявяване на класирането и определяне на купувача. Също така е установено допуснато нарушение в обявяване на търга, тъй като не са представени доказателства за поставяне на видно място в сградата, но същото не представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта била обявена по един от посочените в чл. 54 от НУРВИДГТДОСПДНГП. На следващо място административния съд е приел за неоснователен довода, че част от утвърдените условия за участие в търга били ограничителни и незаконосъобразни, тъй като дружеството не е било отстранено поради неспазването им. А по отношение на условията за деклариране на сключени договори за добив на дървесина през последните три години, задължителен оглед на обектите, както и за доказване наличието на необходимата техника, съдът е приел, че в оперативната самостоятелност на продавача е да определя допълнителни изисквания към купувача, които ще му даде възможност да избере подходящ кандидат, които в случая имат за цел да обезпечат в най голяма степен да се изпълни възложената дейност, както и че административния орган няма задължение да мотивира поставянето на съответните изисквания към участниците. Също в чл. 55, ал.3, т. 13 и чл. 58, ал.1, т. 8 от НУРВИДГТДОСПДНГП е регламентирана възможността , при откриване на търга със заповед или в условията за провеждането му може да има допълнителни изисквания към купувача . За неоснователен е приет довода за времето на назначаване и състав на комисията за провеждане на търга. На следващо място административния съд е приел, че законосъобразно комисията не е допуснала дружеството до по нататъшно участие в търга, тъй като не отговаря на предвиденото в Раздел IV, т. 3 и т.3.1 от одобрените условия за провеждане на търга и в чл. 38, ал.2 от НУРВИДГТДОСПДНГП. По направеното възражение на дружеството, че комисията неправилно е класирала на първо място участник, който не е бил изпълнил условията по т.3.1 от Раздел IV от условията за участие в търга и по чл. 38, ал.2, т. 3 от НУРВИДГТДОСПДНГП, са приети за неоснователни, тъй като дружеството класирано на първо място е доказало наличието на предвидените в Раздел IV, т.3.1 от одобрените условия мощности за преработка на съответните категории и количества дървесина. На последно място съдът е посочил, че доводите за незащитен обществен интерес в търга са хипотетични и ирелевантни. При липсата на основание за отмяна на атакуваната заповед, същата е потвърдена от съда като законосъобразна, а оспорването е отхвърлено. Постановеното решение е правилно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, при което обосновано и правилно приел, че не са налице основания за отмяната му. Изложените в касационната жалба твърдения са общи, преповтарят доводите изложени пред първата инстанция, същите съдържат принципно несъгласие с изводите на първата инстанция, а сочената съдебна практика, която не се оспорва от настоящата инстанция като направени по съответните дела изводи, но няма възможност да бъде отнесена към конкретния правен казус, предвид невъзможността да се направи проверка на съответната фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав счита, че спорните по делото въпроси са надлежно разрешени при наличните в настоящето производство доказателства и обстоятелства. В касационното производство не се сочат никакви други данни, които следва да бъдат съобразени и да бъде направени промяна в изведените изводи по същество относно неизпълнение на разпоредбата на чл.38 ал.2 т.2 от Наредбата. В решението на първата инстанция правилно е прието, че са спазени изискванията относно съдържание на актът на комисията, както по отношение на отстраняването, така и по отношение на направеното класиране на останалия участник. На следващо място във връзка с твърдението на касатора, че е следвало процедурата да бъде прекратена, следва да се посочи, че изцяло в оперативната самостоятелност е на възложителя да направи преценка дали да прекрати процедурата или да определи изпълнител, стига това решение да бъде надлежно и подробно мотивирано. Неоснователни са и оплакванията, свързани с условията, заложени в акта за откриване на търга, които условия също са били обсъдени от административния съд. Видно от представените доказателства няма допуснати нарушения на конкуренцията или предвиждане на такива условия, които да доведат до дискриминиране на определени кандидати за участие в процедурата. Следва изцяло да бъдат споделени направените изводи от първата инстанция и предвид много подробно изложените мотиви във фактическите и правни изводи, да бъде направено препращане съобразно разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. По изложените съображения атакуваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременното направено искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ е основателно, поради което следва да се осъди "Каров" ЕООД да заплати на община Хасково сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,