Решение № 3376 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2020 г.

Решение № 3376 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р - н "Овча Купел", бул. "Цар Борис III, № 136, против Решение № 3468/01.07.2020 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 52 състав, постановено по адм. д. № 10292 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 57/17.05.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е взел под внимание аргументите на процесуалния представител на "Напоителни системи" ЕАД, включително по отношение заключението по ССчЕ. При наличието на разлики актът следвало да бъде отменен, още повече, че представител на дружеството не присъствал на проверката. По такъв начин било нарушено правото на защита на дружеството. Алтернативно се твърди, че актът не притежава формата по чл. 59 АПК, защото не е мотивиран. Моли за отмяна на решението на АССГ. Ответникът по КЖ - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" я е оспорил с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор и в писмени бележки. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено, че "Напоителни системи" ЕАД е титуляр на Разрешително за водоползване № 1660/30.07.2003 г., продължено с Разрешително за водоползване № 1660/19.02.2007 г., продължено с Решение № РР - 1519/14.06.2012 г., издадено от директора на БД "ИБР" до 30.07.2022 г., с нов № 31120044. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект - река Марица, в землището на гр. Първомай, кв. Любеново, кв. Дебър, с. Бяла река и с. Караджалово, за водоползване - напояване с лимит на ползваната вода до 0, 9 млн. куб. м. /годишно, с разрешен режим на водовземането през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действието му - до 20.02.2022 година. На 30.01.2017 г. "Напоителни системи" ЕАД е подало декларация по чл. 194б ЗВ, че за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. дължимата сума по разрешителното е 46, 20 лева за иззето количество вода - 46202 куб. метра. На 31.01.2018 г. е депозирана декларация по чл. 194б ЗВ за 2017 г., че отнетото количество вода пред периода 01.01. - 31.12.2017 г. е 12820 куб. метра. Извършени са проверки на 27.03.2018 г. и на 29.08.2018 г., резултатите от които са отразени в констативен протокол № ПВЗ - 014/27.03.2018 г. и в констативен протокол № ПВЗ - 216/29.08.2018 година. Констатирано е некоректно попълнени данни в декларациите за тези периоди, както и че "Напоителни системи" ЕАД не е заплатило дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2016 г. в размер на 215 лв. и за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 88 лева. Дружестовто е поканено с писмо да заплати доброволно дължимите суми, което то не е направило, а с друго писмо - е уведомено за започване на административно производство по издаване на АУПДВ. Производството е приключило с издаването на оспорения АУПДВ, с който за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. е установено по основание и размер задължение в размер на 225, 18 лв. главница, ведно с лихва 56, 59 лева. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно. Касационната инстанция преценява, че въз основа на гореустановената фактическа обстановка административният съд е направил обосновани изводи за издаване та АУПДВ от компетентен орган - директор на БД "ИБР" във връзка с чл. 195б и чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Спазени са също така изискванията за форма и съдържание на акта, като възраженията на касатора са неоснователни. Видно е, че в оспорения акт се съдържат фактически и правни основания за неговото издаване, като мотивите за издаване са отбелязани освен в акта, така и в приложените писмени документи. В акта са описани подробно наличните разрешителни, извършените проверки, отразяването на резултатите в констативните протоколи, предявени на титуляра и незаплащането на дължимата такса за водовземане. Изрично е посочено изпращането на уведомление за започване на процедура по издаване на АУПДВ, касателно дължимите суми за главница и лихви. Мотивите, съдържащи се в АУПДВ са ясни, подробни и обосновани. Заключението на в. л. Б. Д. по ССчЕ е прието в с. з. на 10.06.2020 г. без оспорване от страните и без допълнителни въпроси. Ако процесуалният представител на "Напоителни системи" ЕАД е считал във връзка с данните в констативния протокол, че са нарушени правата на тази страна, той е могъл да постави нови задачи на експерта, което не е направено. Недопустимо е заключението по ССчЕ да се оспорва за пръв път в касационното производство, при положение че страните са имали процесуалната възможност затова още в производството пред административния съд. В допълнение следва да се има предвид, че касаторът не сочи конкретно какви грешки са допуснати при направените изчисления. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение