Решение № 1644 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2015 г.

Решение № 1644 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Н." АД, представлявано от Н. М. и чрез проц. представител адв. П. К., против решение № 2266/02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10518/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от акционерното дружество против акт за установяване на задължение, по чл. 106, ал. 1 ДОПК, № 29-00-002/10.07.2014 г., издаден от Д. М., инспектор по приходите при ТД "ГДО" при НАП - София, потвърден с решение № 12/24.09.2014 г. на директора на ТД на НАП"ГДО". С обжалвания акт е установено задължение в размер на 19428.94 лв, представляващо лихви по чл. 89 от ЗКПО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на делото е акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено задължение в размер на 19428.94 лв представляващи лихви по чл. 89 от ЗКПО. От доказателствата се установява, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2012 г., с която, на база прогнозна печалба, в съответствие чл. 83 и чл. 87а от ЗКПО е декларирал размер на месечна авансова вноска за 2013 г. - 0,00 лв. Ноторно - дружеството не е подавало декларация по чл. 88 от ЗКПО за промяна на авансовите вноски за 2013 г. При подаване на ГДД за 2013 г. по чл. 92 от ЗКПО за дължимия корпоративен данък за 2013 г. тази декларация е отразена в НАП като некоректно подадена. Правилно съдът е достигнал до извод, че производството за определяне на лихва по чл. 89 от ЗКПО е по реда на чл. 106 от ДОПК - "Служебни корекции", а не по чл. 108 от ДОПК - "Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". В случая не се установяват данни от подадена декларация по реда на чл. 107 от ДОПК, а са установени несъответствия в подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, които не са отстранени в производството по чл. 103 от ДОПК. По делото е установено, че жалбоподателят е бил поканен по реда на чл. 103 от ДОПК да отстрани несъответствията, но не ги е отстранил и тези несъответствия засягат основата на данъчното облагане. С оглед на това приложимата разпоредба е по чл. 106 от ДОПК. При издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав