Решение № 768 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 698/2010 г.

Решение № 768 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 698/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от [фирма] [населено място], представлявано от собственика Г. молба с вх. № 22343 от 26.03.2010 г. за отмяна на решение № 75 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 2043 по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд, с което е отменено решение № 250 от 27.02.2008 г. по гр. д. № 2437/06 г. на С. апелативен съд в частта, в която е оставено в сила решение от 9.09.2006 г. по гр. д. № 271/04 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е осъден Г. Г., действащ като [фирма] [населено място] да заплати на П. Х. П. и Е. А. П. - на основание чл. 79, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД сумата от 30 547 лв., обезщетение за неизпълнение на задължение за довършване на сградата по договор за покупко-продажба на апартамент и гараж, завършени в груб строеж, оформен с н. а. № 96 от 25.06.96 г., представляващи пропуснати ползи за периода 6.02.99 г. - 6.02.04 г., ведно със законната лихва, считано от 6.02.04 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, като в останалата част, с която е отхвърлен иска за мораторни лихви в размер на 9 628 лв. решението е оставено в сила. Новите доказателства, на които се позовава молителя са: Договор за дружество от 7.01.1994 г. и Анекс към същия от 27.01.1997 г., за които твърди, че не е имал възможност да представи в хода на висящото производство, тъй като са се намирали в трето лице, което му ги е дало едва след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна сега се претендира. /Следва да се посочи, че приложения към молбата за отмяна акт образец 15 от 8.07.2004 г. е бил приет като доказателство по делото, обсъждан е от съда в мотивите и на това основание не съставлява ново писмено доказателство и няма да бъде обсъждано от настоящия състав/. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, от П. Х. П. и Е. А. П., с който се оспорва основателността й. Претендират направените разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, с изключение на ответницата П., която се явява лично и поддържа представеното становище-отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - съгласно ТР № 138 от 1.12.1967 г. на ОСГК на ВС -следва да са представени доказателства, които отговарят при условията на комулативност на следните предпоставки - 1. да са нови, т. е. - да не са представени по делото, 2. тези писмени документи трябва сами по себе си да са доказателства по делото, 3. ако те са съществували към момента на гледане на делото - страната трябва да не е знаела за тях или при полагане на дължимата грижа за водене на делото да не е могла да узнае за тях, а ако е знаела по обективни причини да не е била в състояние да ги представи и 4. тези документи следва да имат съществено значение за решаване на делото. Липсата на една от така изброените предпоставки прави молбата за отмяна неоснователна. В случая не е налице третата от така изброените предпоставки, тъй като приложените към молбата за отмяна - Договор за дружество от 7.01.1994 г. и Анекс към същия от 27.01.1997 г. са подписани и от молителя. От това обстоятелство следва извода, че те са му били са известни и ако поради някакви причини не е разполагал с оригиналите или копия от тях той е имал възможност в хода на висящия процес да направи възражение във връзка с тях, да поиска съдът да задължи ответната страна да ги представи/страна по тези договори е и ответника П./ или да поиска от съда да ги изиска от третото лице/за което се твърди, че ги е държало/. Отмяната е извънреден способ и може да се прилага само в изчерпателно изброените в закона хипотези, при положение, че са налице всичките необходими предпоставки. В случая е безспорно, че двете доказателства са съществували към момента на гледане на делото и страната е знаела за тях. Следователно тя е могла, при полагане на дължимата грижа за водене на делото, да ги представи. Не се установява наличие на обективни причини, които да са възпрепятствали молителя, така че той да не е бил в състояние да уведоми съда за съществуването им или да не се възползва от предвидените процесуални способи за събирането на тези доказателства. Съгласно горецитираното ТР № 138 от 1.12.1967 г. на ОСГК на ВС -ако страната е знаела за съществуването на писменото доказателство, подкрепящо твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа или съзнателно го е укрила от съда, представеният след гледане на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на закона и въз основа на него не може да се допусне отмяна на влезъл в сила съдебен акт. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение