Решение № 6538 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2013 г.

Решение № 6538 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Андрей Стоянов Мрънков, от гр. Копривщица, против Решение № 86/28.01.2013 г. по адм. дело № 448/2012 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Прегьова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на Андрей Стоянов Мрънков, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-164/25.04.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК-ЮЗР, гр. София, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща лятна кухня с дървен навес върху нея и върху съществуващата лятна кухня", изграден в УПИ ХХVI-1299, кв. 94 по плана на гр. Копривщица от оспорващия. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че както пристройката, така и дървения навес, представляват "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от които първият е изграден без съгласуване на визата за проектиране и инвестиционния проект, по реда на чл. 83, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ със съответните органи, както изисква чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, а вторият - без издадени строителни книжа, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че дървеният навес представлява слънцезащитно съоръжение и че за пристройката е налице съгласуване от Министерство на културата, по представените след издаване на заповедта, в хода на висящото съдебноадминистративно производство, писмо от 23.11.2012 г. на зам.-министъра на културата. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи, че разпоредените за премахване обекти, представляват незаконни строежи, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗУТ, вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По делото е установено, че пристройката към съществуваща лятна кухня, представлява строеж на допълващото застрояване по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, за която има издадени скица - виза на гл. архитект на община-Копривщица, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 26/25.10.2011 г., първите две от които не са съгласувани с Министерството на културата, по реда на чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ЗКН, както изисква чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Това съгласуване е било необходимо, тъй като не е спорно, че гр. Копривщица е обявен за национален архитектурно-исторически резерват, притежаващ културни ценности от материален и нематериален характер, за опазването на които е приложим ЗКН. Съгласно чл. 9 от с. з. недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, каквато е и процесната пристройка. Като такава издадената за нея виза и инвестиционен проект подлежат на съгласуване с Министерство на културата, каквото в случая съдът правилно е установил, че не е направено. Съгласно чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН съгласуването представлява писмено становище и заверка с печат върху графичните материали от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, след писмено становище на НИНКН. Съдът правилно е установил, че към датата на издаване на заповедта съгласуване на визата и проекта за процесната пристройка няма. По искане на касатора с вх. № 9400-313/27.08.2012 г. до МК, следващо издаването на заповедта, е представено съгласувателно писмо на министъра на културата от 21.11.2012 г. относно инвестиционен проект за пристройка към съществуваща сграда допълващо застрояване в УПИ ХХVI, кв. 94, гр. Копривщица, част "архитектура". Липсва представена заверка с печат върху копие от този инвестиционен проект. Представено е такова и за визата, с дата - 27.06.2012 г., след издаване на заповедта. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и към този момент законосъобразно е прието, че пристройката е незаконен строеж, на основание чл. 225, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Този извод на съда е правилен, въпреки наличието на факти, след издаване на заповедта, за наличие на такова съгласуване. Това е така тъй като тези нови факти нямат обратно действие и не променят съществувалото към момента на издаване на заповедта правно положение - аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК. Обжалваното съдебно решение е правилно и по отношение на дървения навес. В тази част настоящия състав споделя изцяло изводите на решаващия съд, че този навес е строеж, а не слънцезащитно съоръжение, за което чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, не изисква разрешение за строеж. Свързаният със съществуващата лятна кухня и пристройката към нея, дървен навес, се явява строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и като такъв е следвало да притежава строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект, каквито не са представени, вкл. и пред касационната инстанция. Описанието му по констативен акт, потвърдено от заключението на съдебно-техническата експертиза, опровергава доводите на касатора, направени и пред първата инстанция, че е налице слънцезащитно съоръжение. Последното касае тераси, прозорци и пр. обекти, а в случая е налице самостоятелен строеж с покрив от керемиди, прикрепен трайно към обекти на допълващо застрояване. Поради това и липсата на строителни книжа за изграждането му, обуславят законосъобразност на заповедта за премахването му, като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изложеното прави издадената заповед законосъобразна, а като я е потвърдил, съдът е приложил правилно материалния закон. В тази връзка неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички доказателства и факти, настъпили след издаване на заповедта. Неоснователни са оплакванията на касатора и за нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с тежестта на доказване върху оспорващия, вместо върху органа. По делото съдът правилно е приел, че органът е доказал всички обстоятелства и факти, въз основа на които е издадена заповедта и че възраженията на оспорващия за отсъствието им, са останали недоказани. По изложените по-горе мотиви неоснователни са и другите оплаквания за нарушение на материалния закон - чл. 84 от ЗКН, по отношение на пристройката. Ето защо като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,