Решение № 74 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2016 г.

Решение № 74 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. А. Й. З. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 457 от 30.03.2016 година по В. гр.. д. Nо 3262/2015 г. на ОС- Пловдив по допускане на съдебна делба, по реда и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 44, т. 3 СК /2009 г. и чл. 28 СК/ 2009 г. Поддържа се, че въззивното решение е процесуално недопустимо, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, основание за касиране по чл. 281, т. 2 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност, изразяваща се в процесуална недопустимост са в насока на незачитане правните последици на влязлото в сила решение по гр. д. 14455/2014 година на РС-Пловдив, с което искът за съдебна делба на същите обекти и между същите страни е отхвърлен. Ответникът по касация К. С. възразява срещу основателността на релевираните основания за касационно обжалване, като взема обстойно становище по тяхната неоснователност. Претендира се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр. 86/2017 година /, намира: С обжалваното решение, окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба между страните по делото-бивши съпрузи на закупените по време на брака им недвижими обекти- апартамент в [населено място], с прилежащи идеални части от терена върху който е построена жилищна сграда и гараж, построен в същия ПИ. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по изведените въпроси за допустимостта на заведения повторно иска за съдебна делба на имот, между същите лица при положение, че посоченият факт с правно значение, на който се основава новата претенция за съдебна делба, какъвто е представената декларация за сбъднато отлагателно условие за проявление на вещно-правния ефект на договора за покупко-продажба, е настъпил преди влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, с което искът за делба между същите страни, за същия имот и на същото основание е отхвърлен респ. уважен с второто решение на делбения съд и е могла да бъде представена още при първото разглеждане на делото? По поставения правен въпрос Допустимостта на съдебното решение е обусловено от надлежното упражнено право на иск. Установената с разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение изисква пълен идентитет на страни, основание и петитум. Правото на съдебна делба предполага разрешаване със силата на пресъдено нещо на спор за наличието на съсобственост по отношение на конкретна вещ/ движима или недвижима /, за титулярите на това право и техните права. Доколкото е налице хипотеза на нов факт, който обуславя възникването на съсобствеността на спорния недвижим имот, предмет на делбата, възникнал като такъв в обективната действителност след завеждане на първоначално разгледан между същите страни иск за съдебна делба, то решението на съда по този първоначално разгледан спор, отрекъл съществуването на съсобствеността, не може да се третира като основание по см. на чл. 299, ал. 1 ГПК. Отреченото основание на заявения иск-липса на съсобственост, подлежаща на съдебна делба, не е било заявеното на база на новия факт- в случая сбъднатото в хода на първоначалното дело, отлагателно условие за настъпване на транслативния ефект на сделката, юридическо основание за наличие на съсобственост между бившите съпрузи, поради което не може да обуслови извод за наличие на идентитет на основанието респ. за да обуслови недопустимост на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. По основателността на касационната жалба. При изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира обжалваното въззивно решение за процесуално допустимо, а касационната жалба за неоснователна. За да допусне съдебна делба между страните, бивши съпрузи и приеме, че придобитите по време на брака им жилище- ПИ с идентификатор 56784.506.172. 1. 12 и прилежащ гараж с идентификатор – 56784.506.172. 1. 86 в [населено място], закупен по време на брака на страните с Договор по НА ** година е съсобствен при равни права, решаващият съд е приел, че представените доказателства за настъпване на отлагателното условие/ изплащане на всички дължими суми по повод покупката на недвижимите имоти/ при което е бил сключен договора касаещо проявлението на вещно-правния ефект на облигационния договор, установяват възникване на съсобственост между страните при режим на съпружеска имуществена общност по време, след завеждане на иска за делба, приключил с отхвърлителен диспозитив, отричащ наличието на съсобственост. Доколкото силата на пресъдено нещо на предходното дело за съдебна делба преклудира факта относно липсата на правно основание за възникване на съсобствеността поради липса на настъпило отлагателно условие, а в настоящото производство безспорно се установява именно този факт, като правнорелевантно основание за наличие на съсобственост при ангажираните нововъзникнали доказателства за настъпило отлагателно условие в момент, по-късен от този, на който се базира предходното съдебно решение, то правилно съдилищата са приели, че отреченото право на съдебна делба поради липса на съсобственост, не препятства искането за реализиране на това потестативно субективно право по съдебен ред за времето след като това право вече е възникнало. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия