Решение № 13439 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2015 г.

Решение № 13439 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград против решение № 104 от 20.02.2015 г., постановено по адм. д. № 622/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена издадената от касатора заповед № 1595 от 03.07.2014 г. и Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград е осъдена да заплати разноски в размер на 315 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Мустафа Джамал Мотен от с. Кръстава, общ. Велинград, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил заповед № 1595 от 03.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, с която отпуснатата на Мустафа Джамал Мотен месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП е спряна, считано от 01.06.2014 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП - повторен отказ от полагане на обществено полезен труд. За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик обосновано е приел, че оспорената заповед е с неясно съдържание относно срока, за който се спира социалната помощ, а освен това е материално незаконосъобразна. Липсват безспорни доказателства, че лицето с право на социално подпомагане не е положило изискуемите се по закон 14 дни общественополезен труд през м. юни 2014 г. Дори на 23.06.2014 г. да е отсъствало от работа, липсват доказателства, че не е полагало труд и през останалите 14 дни от общо 15 дни по утвърдения за месеца график. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, са неоснователни. Съгласно чл. 12б от Закона за социално подпомагане (ЗСП) безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), с която е предвидено, че посочената категория лица получават месечна помощ при условие, че не са се отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Оспорената заповед за спиране на социалната помощ е издадена на основание разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП, съгласно която при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. В нарушение на цитираната разпоредба, служеща като правно основание за издаване на заповедта, социалната помощ е спряна, а не прекратена, без да се посочва срокът на спиране. Не са представени доказателства, установяващи фактическата предпоставка за прилагане на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП: повторен отказ за полагане на общественополезен труд от страна на Мустафа Джамал Мотен. По делото е установено, че на 23.06.2014 г. социални работници от отдел "Социална закрила" на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, заедно с началника на посочения отдел и в присъствието на представител на Община - Велинград, са извършили насрещна проверка във връзка с полагане на обществено полезен труд от безработни лица, получаващи месечни социални помощи. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 28 от 23.06.2014 г., в който е констатирано, че от насочените за работа 191 лица на посочения в графика обект са намерени 100 лица. Установена е също така усложнена обстановка на територията на обекта вследствие на паднали обилни дъждове, градушки и прекъсване на проходимостта на пътищата в района на кметствата Кръстава, Бутреви, Враненци и Горна Дъбева. По тази причина на 23.06.2014 г. кметът на с. Кръстава е издал протокол за изменение на графика, предоставен в Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, като е пренасочил лицата по чл. 9 от ППЗСП да запълват изнесените улици и пътищата в района на кметството. Разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, Мустафа Мехмед Еюпов - кмет на селото, е потвърдил, че е променил графика и е разпределил включените в програмата лица на обекти, на които е имало необходимост от запълване на пътища и улици, след което е заминал за Велинград, за да представи в Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград променения график на работните места. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният орган е следвало да изпълни процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36 от АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като вземе предвид усложнената пътна обстановка в общината и последвалото изменение на графика за 23.06.2014 г. съгласно заповед на кмета на с. Кръстава. В случая на Мустафа Джамал Мотен не е установено, че повторно е отказал полагане на обществено полезен труд. При първи по ред отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд намира приложение разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП, съгласно която месечната помощ се спира за срок от два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. С оспорената заповед помощта е спряна на погрешно посочено правно основание - чл. 12, ал. 6 от ППЗСП, без да е доказан повторен отказ за полагане на общественополезен труд и без да е посочен срокът, за който се спира социалната помощ. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и като я е отменил, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,