Решение № 1516 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2017 г.

Решение № 1516 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от И. А. К. срещу Заповед № 8121К-5836/4.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е временно отстранен от заеманата от него длъжност. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на закона и противоречие на целта на закона, поради което иска да бъде отменена. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Не претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121К-5836/4.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) И. А. К. - началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Д. към Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) на Министерство на вътрешните работи (МВР) е отстранен временно от длъжност като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Със същата заповед е образувано и дисциплинарно производство срещу служителя, а като фактическо основание за временното му отстраняване от длъжността е посочено, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат разпитани като свидетели П. С. и К. К., подчинени на И. К. служители, чиито показания са от ключово значение за установяване на фактическата обстановка и служебното положение на И. К. на техен непосредствен началник може да повлияе на показанията им, с което да се затрудни разкриването на обективната истина. Няма спор, че И. К. е служител на МВР като заеманата от него длъжност е началник на ГПУ - Б. при РДГП - Д. към ГДГП на МВР. От приетите по делото писмени доказателства - обяснение рег. № 5408р-1588/11.07.2017 г. (л. 23 от приложението към делото) и обяснение рег. № 5408р-1587/11.07.2017 г. (л. 24 от приложението към делото) се установява, че К. К. и П. С. са служители в ОДЧ на ГПУ-Б. при РДГП-Д. т. е. действително са на подчинение на жалбоподателя. Според тези обяснения двамата служители са възприели факти и обстоятелства и са извършили действия, които са предмет на установяване в дисциплинарното производство, образувано срещу служителя И. К., което се установява от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Като писмени доказателства по делото са приети и писмени доказателства, представляващи част от дисциплинарната преписка, която не е приключила според данните по делото и е прието за безспорно от изявленията на двете страни по делото в открито съдебно заседание на 17.01.2017 г. С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта в частта за временното отстраняване на И. К. от длъжност от правно значение са само фактите, посочени в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно налице ли и е образувано и висящо дисциплинарно производство и дали служебното положение на отстранения служител би затруднило разкриването на обективната истина. От събраните писмени доказателства настоящият съдебен състав приема за установено, че служебното положение на И. К. като началник на ГПУ би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него за установяване на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, в чието изпълнително деяние се включват и издадени от него разпореждания до негови подчинени. Точното съдържанието на разпорежданията, които И. К. е отправял към свои подчинени, включително посочването или не на причините/мотивите/обосновката за тях са част от релевантните факти, подлежащи на установяване в дисциплинарното производство. Установяването на обективната истина би било затруднено от продължаващата и по време на даване на показанията йерархична връзка между получилите разпорежданията и техния началник, срещу когото за тези разпореждания е образувано дисциплинарно производство. Този извод е обусловен от пораждащите се обичайни зависимости при съществуване на власт и подчинение, затрудняващи спокойно и свободно даване на показания от страна на подчинените служители. При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият съдебен състав намира следното: На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган. О. З. № 8121К-5836/4.07.2017 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР, респективно да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е компетентен и да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители. И. К. е държавен служител на ръководна длъжност, а дисциплинарното производство е образувано за установяване на тежко дисциплинарно нарушение, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение", предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. За издаване на оспорената заповед не е предвидена специфична процедура, която да бъде спазвана. Спазени са общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове, поради което е неоснователно оплакването в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което не са и конкретизирани. Неоснователно е и другото основно оплакване в жалбата, че в оспорената заповед липсват мотиви за издаването й, което освен като оплакване относно липса на форма следва да бъде възприемано и като твърдение за нарушение на материалния закон доколкото са изложени аргументи за липса на фактическите основания за приложената правна норма. Видно от съдържанието на оспорената заповед тя съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и използваните изрази не е възможно да бъдат възприети като "бланкетни". Посочени са конкретни служители, които са адресати на разпореждания, описани във фактическата обстановка, посочена като основание за образуване на дисциплинарното производство. Тези служители са част от състава на РПУ-Б., чийто началник се явява отстраненият служител и би трябвало да продължат да изпълняват негови разпореждания, ако той изпълнява длъжността си. В този смисъл изложените от министърът на вътрешните работи обстоятелства като фактически основания и мотиви за издаване на оспорената заповед са изчерпателни и конкретни. Неоснователно е позоваването в жалбата на съдебна практика, доколкото в казусите, които са предмет на посочените съдебни решения не е налице йерархична връзка между отстранения служител и лицата, които непосредствено са възприели фактите, предмет на установяване в дисциплинарното производство. В единия случай "дисциплинарното производство е образувано поради това, че" отстраненият служител "е злоупотребил с доверието на главния секретар на МВР и йерархичната зависимост не е по отношение на подчинените нему служители". А в другия случай "служебните му задължения не могат да попречат за разкриване на обективната истина по случая предвид обстоятелството, че има разследване от следовател при Окръжна прокуратура". В нито един от двата цитирани съдебни спора не е очевидна зависимостта между лицата, непосредствено възприели и изпълнели разпореждания, които са предмет на дисциплинарното разследване доколко представляват нарушение на служебни задължения. Действително не е налице законова презумция, че длъжността на И. К., ако той продължи да работи, ще попречи на разкриването на обективната истина. В случая обаче е доказано с преки доказателства наличието на йерархични отношения между отстранения служител и лица, които пряко са възприели факти и обстоятелства, представляващи предмет на доказване в дисциплинарното производство и е необходимо те да бъдат установени именно чрез показанията на служителите П. С. и К. К.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното оплакване в жалбата за допуснато нарушение на формата на акта като основание за отмяна на оспорваната заповед. Не е налице и нарушение на материалния закон, доколкото приетите за установени по делото факти покриват напълно хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед. При служебната проверка настоящият съдебен състав не констатира противоречие на оспорената заповед и с целта на закона. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, без допуснати нарушения на изискването за форма и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира оспорването за неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение