Решение № 1778 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2015 г.

Решение № 1778 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение № 7989 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5954/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Иван Апостолов Радев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски: Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № ЗЦУ 609/07.05.2014 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на Иван Апостолов Радев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., след спазване на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. и при проведено дисциплинарно производство съгласно чл. 96 от закона. Тези изводи на съда са законосъобразни и се подкрепят от събраните по делото доказателства. За да отмени оспорената заповед съдът е констатирал, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл., приел, е че описаните в административния акт нарушения не представляват дисциплинарни такива, а заповедта е издадена и в противоречие с нормата на чл. 91 от ЗДСл. Изводът на съда, че Иван Радев не е извършил посочените в заповедта дисциплинарни наказания, е незаконосъобразен и необоснован. По несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е работил на длъжност "главен инспектор по приходите", като за времето от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г. е бил командирован на работа в Граничен контролно-пропускателен пункт "Кулата" във връзка с въвеждането на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Установено е, че Радев е бил на смяна за времето от 20.00 ч. на 17.02.2014 г. до 8.00ч. на 18.02.2014 г. на ГКПП "Кулата" заедно с колегите си Цанко Джуджев и Гроздан Стойков. По време на работа в посочената смяна Стойков е въвеждал данните от извършените проверки в компютъра, а Радев и Джуджев са извършвали проверките на транспортните средства и са съставяли протоколите за резултатите от тях. Установено е, че по време на смяната не са проверени 37 бр. транспортни средства, за които съобразно регистър "Пътни такси и разрешителен режим" на Агенция "Митници" превозват растителни продукти т. е. стоки с висок фискален риск, като 28 от тях превозват плодове и задължително подлежат на проверка съгласно заповед № ЗЦУ-1549/27.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП. Нарушението е установено от разпечатката от водения регистър на Агенция "Митници" - "Пътни такси и разрешителен режим" - за преминали през същия период превозни средства, сравнена с представените протоколи за реално извършените от смяната на жалбоподателя проверки, наброяващи 12 броя. Съгласно разпоредбите на Глава 15а от ДОПК и критериите, определени в цитираната заповед обект на контролната дейност са транспортни средства с товароносимост над 3 т., с които се извършват вътрешнообщностни придобивания, вътрешнообщностни доставки, както и при преминаване през територията на Република България от една държава членка за друга държава членка. Със цитираната по-горе заповед изпълнителният директор на НАП е разпоредил при превоз на плодове и зеленчуци, месо и местни продукти да се извършват проверки на документите на влизащите и излизащите през ГКПП превозни средства. От приложените по делото протоколи се установява, че служителите са извършили проверки на 12 бр. от подлежащите на контрол превозни средства, а са предадени 20 протокола, като 8 от тях са с поправена дата. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че Радев е извършил първото от описаните в заповедта нарушения, но това не е било по негова вина, е незаконосъобразен и необоснован. Неправилно съдът е приел, че служителите са били в невъзможност да извършат проверки на преминаващите превозни средства, тъй като са били в намален състав, а именно от осем трима, както и че не са били специално обучени за дейността, като по делото не са ангажирани доказателства да са провеждани инструктажи, обучения и пр. Напротив по делото е установено, че реално са извършени 12 проверки за 12 часова смяна т. е. по едно превозно средство на час, поради което изводите на съда за обективна невъзможност за извършване на проверки, е незаконосъобразен и необоснован. Констатацията на съда за невръчване на заповед № ЗЦУ-609/07.05.2014 г. е невярна, тъй като тази заповед е предмет на съдебен контрол. Вероятно съдът е имал предвид заповед № ЗЦУ-1549/27.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, с която се определя обекта на контролните действия. С показанията на разпитания по делото свидетел Христо Врабчев се установява, че на служителите са давани указания за упражняването на фискалния контрол в т. ч. и за транзитно преминаващите МПС, а поради ограничен ресурс са давани указания да не се проверяват единствено напускащите страната МПС. Да се приеме, че служителите не са запознати с предмета и задълженията си при осъществяване на фискалния контрол означава, че Радев и колегите му са работели на ГКПП, без да знаят какви са им служебните задължения и съответно, без да ги изпълняват, което не е така, тъй като от събраните по делото доказателства в т. ч. и показанията на разпитаните свидетели е установено, че както Радев, така и колегите му са били наясно със служебните си задължения. От изложеното следва, че служителят е допуснал първото от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед по отношение на второто дисциплинарно нарушение, тъй като не е посочена нормата, която е нарушена. По делото е установено, че по време на посочената смяна при извършена проверка на товарен автомобил служителят не е отразил в съставения от него протокол несъответствието между декларирания пред митническите органи товар "други стоки за бита" и превозваните по фактура стоки - "лимони". Това нарушение е установено от събраните по делото доказателства, а задължението, което е нарушено е посочено в заповедта - чл. 3 ДОПК. Съгласно посочената норма органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Протоколите съставени от органите по приходите са официални документи и като такива се ползват с обвързваща доказателствена сила. Същите могат да се ползват в други производства в т. ч. и по ДОПК и да повлияят върху последващи контролни дейности на органите по приходите. Неправилно съдът е приел, че третото, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нарушение не е установено по несъмнен начин. От приложените по делото 8 бр. протоколи е видно, че датата на същите е подправена като протоколите са с подписите на Радев и Джуджев. Установено е, че същите са съставени на 16.02.2014 г., не са въведени в системата по време на предходната смяна и след поправка на датите им са въведени в системата като съставени по време на смяната за времето от 20.00 ч. на 17.02.2014 г. до 8.00ч. на 18.02.2014 г. В писмените си обяснения до дисциплинарно наказващият орган Иван Радев заявява " променихме датата на осемте протокола, за да съответстват на електронната таблица за деня". От показанията на свидетеля Гроздан Стойков е установено, че поправката в протоколите е извършена от Джуджев със съгласието на Иван Радев. Следователно служителят е извършил и третото нарушение, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Изводите на първоинстанционния съд за нарушение на изискването на чл. 91 от ЗДСл. са незаконосъобразни. В заповедта изрично са обсъдени критериите при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 91 ЗДС, като се има предвид, че тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, обосновават и вида на наложеното дисциплинарното наказание. Фактът, че Иван Радев е получил положителна оценка при ежегодното атестиране на служителите в държавната администрация, не променя характера и тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. От всичко изложеното дотук се налага извода, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните поделото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавният служител е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Иван Апостолов Радев да заплати на Национална агенция за приходите сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,