Решение № 14677 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2018 г.

Решение № 14677 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Югозападна, чрез юрк. К. Трайкова, против Решение № 285 от 16.02.2018 г. на Административен съд гр. Благоевград по адм. д. № 919 по описа за 2017 г., с което по жалба на ЕТ"Ф. Ш.а-Орел" със седалище в [населено място], общ. [община], е отменена Заповед № ЗМ-5700-370/32-306395/02.11.2017 г. на началника на митница Югозападна, с която на основание чл. 124б, ал. 1 вр. чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" – кафе-аперитив в с. Вълкосел, стопанисван от едноличния търговец и "забрана на достъпа" до него за срок от един месец. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Необосновано съдът приел, че не е доказано извършването на административно нарушение от страна на едноличния търговец като основание за налагане на ПАМ. Близките родствени отношения на лицето, дало обяснения, че цигарите са негови и ЕТ, както и откриването на стоката в търговския обект на търговеца, на рафт зад бара, обосновават обратен фактически извод. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Ф. Ш.а-Орел", чрез адв. Тюхков, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното: С констативен протокол от 26.04.2017 г. за извършена проверка в търговският обект на ЕТ, протокол за доброволно предаване от същата дата, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП– Гоце Делчев от 22.05.2017 г., е безспорно установено, че саморъчно направени цигари, които превишават допустимото количество по чл. 99, ал. 2, т. 5 ЗАДС, са открити на рафт зад бара на стопанисвания от ЕТ търговски обект, като са предадени на митническите органи от намиращия се в обекта М. Ш. /син на г-жа Ш.а/, който е дал обяснения, че цигарите са за негова лична употреба. В мотивите на цитираното постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП – Гоце Делчев е посочено, че срещу М. Ш. не следва да се образува наказателно производство поради маловажност на случая, но деянието е административно нарушение и началникът на Митница Югозападна следва да прецени предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. С Наказателно постановление № 288 от 02.11.2017 г. началникът на Митница Югозападна е наложил на ЕТ "Ф. Ш.а-Орел" имуществена санкция в размер на 2 000 лв., цигарите са отнети в полза на държавата и на търговеца е наложено административно наказание - лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец. С окончателно Решение № 1110 от 03.07.2018 г. по к. адм. д. № 263/2018 г. Благоевградският административен съд отменил решение на районния съд в гр. Гоце Делчев, с което била отхвърлена жалбата на ЕТ "Ф. Ш.а-Орел" против наказателното постановление и вместо него постановил отмяна на постановлението. На основание чл. 142б, ал. 1 от ЗАДС, при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. Отмяната на постановлението лишава процесната ПАМ като индивидуален административен акт от фактическо основание. Отделно от това, обратно на поддържаното в касационната жалба, обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не е доказано извършването на административно нарушение именно от едноличния търговец-адресат на принудителната мярка, а доколкото тежест на органа, издал административния акт е доказването на фактическите основания за издаването му, за негова сметка следва да са и последиците на недоказването. Основателно в становището на представителя на Върховната административна прокуратура са подчертава и съществената разлика във времето между евентуалното нарушение и налагането на ПАМ, което я прави несъответна на целта на закона, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от описаните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 200 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение