Решение № 7523 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2017 г.

Решение № 7523 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 6387/21.10.2016 г., постановено по административно дело № 2780/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт № 291300343/26.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 1178/30.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., в частта на определените публични задължения за корпоративен данък за периодите от 2009 г. до 2012 г. в размер на 1 817 394,26 лева и лихви за забава в размер на 351 217,17 лева. С оспореното решение приходната администрация е осъдена за заплати в полза на дружеството - жалбоподател "К. Г. К." ЕАД - в ликвидация, съдебно деловодни разноски в размер на 53 987,77 лева. В касационната жалба се сочат две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се твърди, че допуснатото от съда процесуално нарушение се изразява в неизпълнение на Решение № 2690/10.03.2016 г. на Върховния административен съд по административно дело № 3943/2015 г. относно дадените указания за обсега и предмета на доказване. Изложени са доводи за това, че допусната съдебно-счетоводна експертиза не е дала отговор на относимите към спора въпроси и била изготвена от специалист, който нямал нужните познания. На следващо място се оспорват правните изводи, възприети в съдебното решение относно приложение на разпоредбите от ЗКПО. Твърди се, че съдът не е взел предвид ниския лихвен процент, договорен между свързаните лица, който се отличава от лихвените проценти, които биха се получили при извършване на обичайни сделки между несвързани лица, поради което се установявало изпълнение на състава на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение, след което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 16 872,61 лева. Подадени са и касационни жалби, както от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., така и от "К. Г. К." ЕАД против Решение № 8319/23.12.2016 г., постановено от съдебния състав по същото дело в производство по реда на чл. 248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбите на страните за изменение на основното решение в частта за разноските, като Дирекция "ОДОП" са претендирали намаляване на разноските от 53 987,77 лева на 16 035,83 лева, а дружеството е поискало увеличаване на присъдения размер на 96 590,40 лева. В касационната жалба на приходната администрация са изложени доводи за това, че в общата присъдена сума за сторените от ревизираното дружество разноски, погрешно са включени тези, които са претендирани и сторени в хода на първото разглеждане на спора от Административен съд - С. град, тъй като решението му било отменено от ВАС, тоест нямало уважена част от жалбата против акта. Твърди се, прилагайки стриктно на нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд при новото разглеждане на спора е следвало да се произнесе само за разноските, сторени пред него и тези за водене на делото пред ВАС, които са в общ размер на 34 811,80 лева, а не в размер на 53 987,77 лева, както е постановено с оспореното решение. Моли се за отмяна решението, след което се намалят присъдените разноски. В касационната жалба на "К. Г. К." ЕАД, подадена чрез адвокат Стефанов насочена против решението, постановено в производството по чл. 248 ГПК, се сочи неправилност и необоснованост на съдебния акт, с който съдът е отказал да увеличи присъдените на дружеството разноски до пълния им размер на 96 590,40 лева. Изложени са доводи за неправилна преценка на фактическата и правна сложност на спора, като се твърди, че относимите факти били доказани с голям брой документи, а предметът на делото е свързан с тълкуване и прилагане на правилата за трансферно ценообразуване, налице е сложност и комплексност на процесните сделки. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски в общ размер на 96 590,40 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за три съдебни инстанции. Касационните жалби на приходната администрация се поддържат от юрисконсулт Соколова и юрисконсулт Зарева, които молят да бъдат уважени по съображения, развити в същите. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответното по касация дружество се представлява от адвокат Стефанов, който оспорва касационните жалби на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. и поддържа депозирана от него такава. Съображения по съществото на спора се съдържат и в представен писмено отговор по делото. Претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски за настоящата инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба против основното решение, поради отсъствие на релевираните основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата против съдебното решение, с което е разрешен спорът по същество, е неоснователна. Административен съд - С. град е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, съгласно изискванията на чл. 160, ал. 1 ДОПК, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и при отсъствие на съществени административно-производствени правила в процедурата по издаването му. Извършвайки преценка относно материалната законосъобразност на ревизионния акт и неговата обоснованост, съдебният състав е анализирал подробно събраните доказателства и установените с тях факти, въз основа на което е извел правилни изводи. Анализирал е характерът на сключените договори за депозити между "К. Г. К." ЕАД и "К. И. Ф. Лимитед" - Великобритания, както и договор за заем, сключен с "К. Г. К. ГМбХ" - Германия. Административният съд правилно е приел е, че договорите са сключени между свързани лица, но използваната методика от приходните органи определяйки стандартни нива на лихви, предоставени по кредити от български банки или котировката на лихвите по статистика на БНБ, е неприложима в случая. Този му извод съответства на приложимите материално-правни норми и е съобразен с мотивите, съдържащи се в Решение № 2690/10.03.2016 г. по административно дело № 3943/2015 г. на Върховния административен съд, както и с практиката на този съд по сходни казуси. За да определят допълнителни задължения за корпоративен данък, приходните органи са приели, че посредством договорите са предоставени средства, като са договаряни лихви, които се отличават от тези, които биха се получили при извършване на обичайни сделки между несвързани лица, тоест е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО - договорени са лихви, по-ниски от пазарните нива на лихвите към датите на сключване на договорите. Именно в това се е състоял и основният спор по делото, който при първоначалното разглеждане на делото не е бил изяснен, което е наложило връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, съдът е допуснал изслушването на експертиза, чиято основа задача съответства на тези указания, а именно: да се установи дали лихвата, договорена по процесните договори, е пазарна съгласно разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е и основният факт, който изпълва състава на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, приложен от приходната администрация, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение при формулиране на задачата към вещото лице. Освен това, процесуалният представител на ответника не е възразил своевременно относно начина на формулиране на задачите към експерта, както и досежно неговата квалификация. Възражение в този смисъл е направено едва при изслушване и приемане на заключението, но въпреки, че е имал процесуалната възможност, не е поискал допускане на допълнителна или повторна експертиза. Без значение е също така обстоятелството дали експертизата е наименована "съдебно-счетоводна" или "финансово-оценителна", стига заключението по същата да изяснява спорния по делото въпрос, което е сторено в случая. Заключението на експерта е категорично и дава положителен отговор на поставения въпрос, а именно: лихвата, договорена както между "К. Г. К." ЕАД и "К. И. Ф. Лимитед" - Великобритания по договорите за депозит, така и тази, договорена между ревизираното дружество и "К. Г. К. ГМбХ" - Германия по договора за заем, е пазарна и отговаря на условията, разписани в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. Това заключение е обсъдено и ценено от съда, като обективно, логично и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, включително на документите за трансферното ценообразуване, които не са оспорени от ответната страна. С оглед на изложените мотиви, съдът правилно е приел, че счетоводният резултат на "К. Г. К." ЕАД незаконосъобразно е бил преобразуван по реда на чл. 78 ЗКПО със сумите, представляващи разликата между начислените от дружеството лихви за съответния период и определените в хода на ревизията лихви, респективно незаконосъобразно в негова тежест са определени задължения по ЗКПО, въз основа на това преобразуване. Неоснователни са касационните жалби на двете страни против решението, с което съдът е отказал да измени основното решение относно присъдените с него разноски. С оглед изхода на спора и съобразно материалния интерес, съдебният състав е осъдил Дирекция "ОДОП" гр. С. да заплати на дружеството съдебно-деловодни разноски в общ размер на 53 987,77 лева, в която сума се включват сумите за платено адвокатско възнаграждение за съдопроизводството пред Административен съд - С. град и пред Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на спора; 400 лева - за платена държавна такса и депозит на вещото лице; 16 035,83 лева за адвокатски хонорар за представителство пред него, който размер е равен на минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като е уважил възражението за прекомерност на ответника. С оспорения съдебен акт, постановен на основание чл. 248 ГПК, съдът е отказал както да увеличи размера на присъдените разноски, така и да го намали, развивайки мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Не е уважил претенцията на приходната администрация за редуциране на адвокатското възнаграждение, платено за процесуално представителство пред административния и касационния съд при първото разглеждане на спора, тъй като от ответната страна не е направено възражение за прекомерност, освен това договореното възнаграждение е в размер малко над минимално установения по Наредбата. Неоснователен е доводът, развит в касационната жалба на Дирекция "ОДОП", за това, че не е следвало да се присъждат разноски за съдопроизводство пред АССГ по административно дело № 7592/2014 г., тъй като решението било отменено от ВАС, тоест нямало уважена част от жалбата против акта. Не това е точният смисъл на приложимите в случая разпоредби на чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 226, ал. 3 АПК. Действително при новото разглеждане на спора, съдът се произнася за разноските сторени пред касационната инстанция, но в специалната норма на чл. 161, ал. 1, т. 1 ДОПК изрично е регламентирано, че на жалбоподателя се присъждат разноски за "всяка инстанция" /които в случая са три/, съразмерно на уважената част от жалбата, тоест с оглед изхода на спора пред съда, разгледал повторно жалбата. Неоснователно се твърди от "ОДОП" и, че не били представени доказателства за фактическото изплащане на разноските, представляващи адвокатски хонорар, тъй като освен фактурите, са представени и извлечения от банковата сметка на адвокатското дружество за постъпилите суми. За да откаже да увеличи размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство пред него, административният съд правилно е отчел фактите, че при повторното разглеждане на спора, същият е разгледан в две съдебни заседания и след назначаване на експертиза, която би следвало да бъде назначена още при първоначалното разглеждане на делото при проявена активност от страна на жалбоподателя, както и при изяснена, най-вече от касационната инстанция обстановка и дадени конкретни указания, които са улеснили процесуалния представител на ревизираното дружество. Тези факти обуславят правилната преценка на съда относно фактическата и правна сложност на делото, което го е мотивирало да намали размера на адвокатското възнаграждение, респективно доводите, развити в касационната жалба на "К. Г. К." ЕАД в обратния смисъл, са неоснователни. Изложените до тук мотиви обуславят отсъствие на сочените касационни основания за отмяна на основното решение, както и на съдебният акт по чл. 248 ГПК, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора, съдебно деловодни разноски следва да бъдат присъдени на ответното по касация дружество, но не в пълния претендиран размер от 58 252,07 лева. Настоящата съдебна инстанция счита за основателно възражението на процесуалния представител за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в размера, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 16 035,83 лева, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е този, който е разгледал спора по същество, извършвайки основната преценка и анализ на събраните доказателства, въз основа на което е установил относимите факти и е извел съответните правни изводи. Спорът пред настоящата инстанция не може да се квалифицира с по-голяма фактическа и правна сложност в сравнение със спорът, решен от първата инстанция. Касационния съд е съд по правото, произнася се само по заявените касационни основания, а приложението на материалния закон се преценява въз основа на вече установени от първоинстанционния съд факти. Присъдените в полза на дружеството - жалбоподател разноски за платен адвокатски хонорар от Административен съд - С. град, са в размер на 16 035,83 лева, като в същия размер следва да се присъдят разноски за адвокат, сторени в касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение