Решение № 807 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2013 г.

Решение № 807 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Велико Търново срещу решение № 246 от 30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 260 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, областният управител не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът по касационната жалба, Иванка Георгиева Йончева от гр. Павликени, редовно призована, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна. С посоченото по-горе решение е отменена заповед № СА-03-07-8/26.02.2013 г. на областния управител на област Велико Търново, с която на основание чл. 99, т. 1 във вр. с чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от АПК, както и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във връзка с обстоятелството, че искане № 94ИИ-20 от 18.03.2011 г. е подадено след изтичане на законоустановения преклузивен срок, визиран в разпоредбата на § 7 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ бр. 26/2008 г./ административният орган е възобновил административното производство по разглеждане на искане № 94ИИ-20/18.03.2011 г. от Иванка Георгиева Йончева от гр. Павликени по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, отменил е влязла в сила своя Заповед № СА-03-07-57/27.11.2012 г., с която на основание чл. 6 от ЗПГРРЛ и чл. 6, ал. 3 и § 12 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ на репресираното лице Иванка Георгиева Йончева е определено допълнително обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди в следствие изселването й по политически причини в размер на 526.93 лв и е оставил без разглеждане искане № 94ИИ-20/18.03.2011 г. от Иванка Георгиева Йончева от гр. Павликени за изплащане на допълнително обезщетение по ЗПГРРЛ поради просрочие. За да стигне до този резултат, АС-Велико Търново е приел, че, макар обжалваният административен акт да е издаден в срока по чл. 102, ал. 1 от АПК и от компетентен административен орган, същият акт е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. Областният управител бил отменил Заповед № СА-03-07-57/27.11.2012 г., без да е налице съществено нарушение на някое от изискванията за нейната законосъобразност. Цитирането на противоречива съдебна практика като основен мотив за отмяната на влезлия в сила административен акт само по себе си не съставлявало навеждане на основание за наличие на съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК. Новият административен акт не съдържал мотиви относно приложимостта на § 7 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ, както и относно липсата на основания за уважаване на искането на репресираното лице за допълнително обезщетение. С оглед приложимия материален закон не можело да се приеме, че отпускането на допълнително обезщетение на Иванка Георгиева Йончева нарушавало закона, тъй като съгласно последното изменение на ЗПГРРЛ / ДВ бр. 103 от 29.12.2009 г./ исканията за обезщетение на лицата по § 2 и § 3 от този закон се предявяват в срок до 31 декември 2011 г. Жалбоподателката попадала в кръга на тези лица и се ползвала от удължаването на срока, поради което искането й от 18.03.2011 г. не било просрочено. Отделно от това АС-Велико Търново е констатирал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, тъй като адресатът на заповедта не бил уведомен за започване на производството и не му била осигурена възможност да участва в него, да даде обяснения, да прави възражения и да ангажира доказателства. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил заповед № СА-03-07-8/26.02.2013 г. на областния управител като незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно като краен резултат. Въпреки че при постановяване на решението не са били допуснати процесуални нарушения и необоснованост, както поддържа касационният жалбоподател, съдебният акт е неправилен, тъй като противоречи на материалния закон. Неправилен е изводът на административния съд за липса на основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 1 АПК, а още по-малко за това, че позоваването на противоречива съдебна практика е единственото посочено основание за отмяна на Заповед № СА-03-07-57/27.11.2012 г. и оставяне без разглеждане на искане № 94ИИ-20 от 18.03.2011 г., каквото основание не фигурирало в изчерпателно изброените хипотези по чл. 99, т. 1 от АПК. Видно от мотивите на обжалваната пред АС-Велико Търново заповед, областният управител се е позовал на допусната при издаването на предходната своя заповед незаконосъобразност, изразяваща се в произнасяне по същество по недопустимо като просрочено искане, а цитирането на съдебната практика съставлява правна обосновка на тезата за недопустимост на искането поради предявяването му извън преклузивния срок. С издаване на заповед № СА-03-07-57/27.11.2012 г. областният управител действително съществено е нарушил закона, тъй като се е произнесъл по искане, което не е следвало да бъде разглеждано, тъй като е направено след предвидения срок. Приложимата за искането правна норма е тази на чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. С изменението на чл. 6 със Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ ( ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.) e дадено право на правоимащите лица, на което е било изплатено обезщетение по досегашния ред, да получат обезщетение в пълен размер за целия срок на репресията. Иванка Йончева е получила обезщетение при условията на чл. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ бр. 102 от 18 декември 1992 г., отм. ДВ, бр. 59 от 12 юли 1996 г.), според който интернираните, изселваните и заселваните по административен ред получават обезщетение за всеки месец на репресията в размер на 0,80 лева, но не повече от двадесет и пет хиляди. За да получи пълния размер на обезщетението съгласно изменението на чл. 6 (ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.), Йончева е следвало да подаде заявление в тригодишен срок от влизането на закона в сила, както гласи § § 7 от заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.). Срокът е изтекъл на 11 март 2011 г., а заявлението от нейно име е било подадено седмица след това. Неприложим в случая е срокът по § 10 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 103 от 2009 г.), който изтича на 31 декември 2011 г., тъй като същият срок се отнася само за исканията за обезщетение на лицата, включени допълнително в кръга на правоимащите с изменението на разпоредбите на чл. 2 и 3 на закона с ДВ, бр. 103 от 2009 г. - това са лицата по чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 10 и ал. 2 от ЗПГРРЛ и лицата по изменените ал. 1 и ал. 2 на чл. 3 от ЗПГРРЛ, сред които не попада молителката Иванка Йончева. Не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания административен акт. Оспорената заповед съдържа мотиви, които не са неясни или непълни. Действително, областният управител е допуснал процесуално нарушение, като не е разграничил отделните етапи на производството и не е уведомил за възобновяването лицето, което е придобило права от влезлия в сила административен акт. Като се има предвид обаче, че основанието за възобновяване не е свързано с необходимостта от установяването на нова фактическа обстановка и събирането на доказателства, не би могло да се приеме, че правото на защита на заинтересованото лице е било засегнато в такава степен, че нарушението да се определи като съществено. Като е отменил издадения административен акт, АС-Велико Търново е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а върховният административен съд следва да постанови друго по същество, с което жалбата на Иванка Йончева да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд