Решение № 3892 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2013 г.

Решение № 3892 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Теодора Савова Филипова, Любомир Славчев Младенов и Едуард Любомиров Младенов против решение № 3672 от 29.05.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5689/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-09-81/07.05.2012 г. на кмета на район "Оборище", Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания се свеждат до следното: неправилно административният съд е преценил като несъществено нарушение неуведомяването на жалбоподателите за започване на административното производство; неправилно административният съд е мотивирал решението си със силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на първата жалбоподателка срещу решението на комисията по картотекирането относно отказа да включи жалбоподателката в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани; съдът не е обсъдил довода, че вторият и третият жалбоподател не са взели участие в съдебното производство, по което е налице влязло в сила съдебно решение, както и довода за нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето; изводът на съда, че придобитият имот от третия от жалбоподателите е годен за обитаване не съответства на събраните по делото доказателства; административният съд не се е произнесъл по възражението, че в обжалваната заповед неправилно са обективирани три отделни волеизявления, тъй като не са налице основания за отмяната на заповедите за настаняване и за постановяване на разпореждане имотът да бъде освободен и предаден с протокол. Жалбоподателите претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът в касационното производство - кметът на Столична община, район "Оборище" чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за необходимо да прецени на първо място последното възражение на касаторите. Видно от обжалваната заповед на кмета на район "Оборище" е, че в нея е разпоредено - отмяна на заповеди за настаняване ЖД-77-00-12/5.06.2002 г., № ЖД-77-00-8/30.03.2004 г. и № ЖД-78-00-3/22.06.2004 г., както и прекратяване на сключения наемен договор № ЖН-04-59/22.06.2004 г. с Теодора Савова Филипова. Налице са две самостоятелни волеизявления, засягащи самостоятелно правната сфера на жалбоподателите. Съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу заповедта, т. е. и относно двете волеизявления на органа, като е изложил общи мотиви, касаещи прекратяването на наемния договор между общината и първия жалбоподател, приемайки, че влязлото в сила решение на комисията по картотекирането е основание за издаването й. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповедта относно отмяната на настанителните заповеди. Решението на Комисията по протокол № 15 от 21.12.2006 г. не може да бъде основание за отмяна на предхождащите го настанителни заповеди, тъй като то не е съществувало към датите на издаването им, а така също и обстоятелството, установено с това решение не е съществувало към датите на издаване на настанителните заповеди. От друга страна, редът за отмяна на влезли в сила като необжалвани по съдебен ред индивидуални административни актове е този по чл. 99 от АПК, в който е визирано основанието (чл. 99, т. 1 от АПК), при което, сам административният орган може да възобнови производството по издаването на тези административни актове и да се стигне до отмяната им, както и срокът, в който може да направи това. В конкретния случай, не е налице нито основанието по т. 1 от посочения член, нито е спазен срока за възобновяване на производството, визиран в чл. 102 от АПК. По тези съображения заповедта на кмета на район "Оборище", в частта, в която са отменени настанителните заповеди е незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена поради това от административния съд. Решението на съда в тази част е неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това се постанови друго, с което заповедта на кмета на район "Оборище" в частта, в която се отменят предходни настанителни заповеди, се отмени. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касаторите, че в заповедта на кмета на района в частта й относно предоставения едномесечен срок за освобождаване на жилището се съдържа самостоятелно волеизявление. В тази част заповедта съдържа покана за доброволно изпълнение, което е изявление на административния орган, а не волеизявление. Няма пречка в закона едновременно с волеизявлението за прекратяване на наемния договор, да се отправи до адресата му и покана за доброволно освобождаване на имота. Правилно е решението на съда в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу частта от заповедта относно прекратяването на наемния договор. Съдът основателно е приел въз основа на влязлото в сила съдебно решение, че е налице фактическото и правно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Целта на Закона за общинската собственост в частта му, регламентираща отдаването под наем на общински жилища е да бъдат задоволени потребностите на граждани без жилища, които нямат и достатъчно средства за наемането на такива на свободния пазар на тези услуги. В конкретния случай, от данните по делото се установява, че жалбоподателите от 26.10.2004 г. са със задоволени жилищни нужди, тъй като първата от тях е получила вещното право на ползване на апартамент, а третият от тях е получил собствеността му. Установява се от данните в делото, че апартаментът, макар и към настоящия момент да е преустроен в амбулатория за стоматологична помощ, отговаря на изискванията за жилище. Жалбоподателката доброволно и съзнателно се е отказала от вещното си право на ползване върху това жилище, което поведение е пречка тя и съпруга й да се преценят като лица с обективни жилищни нужди. Установено е, че синът на жалбоподателката е собственик на жилището, което е преустроено в стоматологичен кабинет, което обстоятелства също обосновава извода, че жалбоподателката и домакинството й, състоящо се от съпруга й и сина й не могат да бъдат квалифицирани като лица с жилищна нужда. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд в тази част от спора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд,