Решение № 2371 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2015 г.

Решение № 2371 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на Студио "Кристи" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Георгиев, срещу решение № 5714/18.09.2015 г. по адм. д. № 5815/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № F153881/27.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП - С. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект - шивашко ателие, намиращо се в гр. С., "Каймакчалан" № 1, стопанисват от дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Касаторът поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени обжалваната ПАМ. Представя с касационната жалба ново писмено доказателство. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Директора на ТД на НАП - С., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител-юрк Ерска, излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Оспорената пред административния съд заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на констативен акт за извършена проверка на 28.01.2015 г. на обект - шивашко ателие, намиращо се в гр. С., "Каймакчалан" № 1, стопанисван от жалбоподателя. Констатирано е, че в обекта няма въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство с дистанционна връзка. За нарушението е съставен и акт за установяване на административно нарушение № F 153881 от 16.02.2015 г. В заповедта е прието, че е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186 ЗДДС е наложена принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 15 дни. При така установеното съдът е приел от правна страна, че са налице условията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. Б от ЗДДС, като в случая е нарушен реда регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/. Съгласно чл. 3 от последната, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, въвеждането в експлоатация се извършва след попълване на заявление по образец съгласно приложение № 24, изготвено в 2 екземпляра, по един за лицето по чл. 3 и за сервизната фирма, която го съхранява в досието по чл. 50, ал. 1. Въвеждането се извършва в присъствието на лицето по чл. 3 от сервизен техник на вписаната в паспорта сервизна фирма, като техникът е длъжен да запише във фискалната памет датата, часа и минутата на въвеждане в експлоатация, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, съответно единния граждански номер, ако лицето по чл. 3 е физическо лице, с изключение на физическите лица - еднолични търговци. За неоснователни съдът е приел доводите на страната, че в обекта не се е заплащало в брой, а само по банков път, защото шивашките услуги са били по поръчка на големи молове. Позовал се е на дефиницията на § 1, т. 41 от ЗДДС и е приел, че е установено извършване на продажби на услуги в търговски обект по смисъла на посочената разпоредба. След като данъчният субект извършва продажби на услуги в търговски обект, същият е задължен да притежава надлежно въведено в експлоатация фискално устройство, независимо от начина, по който се извършват разплащанията на услугите. Решението е правилно. Въз основа на установените в съответствие със съдопроизводствените правила факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Установените в хода на първоинстанционното производство факти, не се оспорват от касатора, поради което не следва да бъдат повтаряни и се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За да издаде заповедта за прилагане на ПАМ в случая касаторът е приел, че дружеството е допуснало предоставяне на услуга срещу плащания в брой, без в обекта да има монтирано и въведено в експлоатация ФУ, с което е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според посочената разпоредба лицата по чл. 3 от Наредбата - а именно тези, които извършват продажби на стоки или услуги в или от търговски обект следва да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118 ЗДДС за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Основните и на практика единствени доводи на касатора са вързани с липса на мотиви в обжалваната пред АС Заповед както относно установените факти, така и относно срока на наложената ПАМ. Всяка принудителна административна мярка преследва определена визирана от закона цел, като в зависимост от преследваната цел, теорията определя видовете ПАМ - превантивни, преустановителни и възстановителни. Целта на ПАМ винаги е свързана с извършено или непосредствено предстоящо да се извърши административно нарушение. Това нарушение е точно определено и следва да бъде изрично посочено в мотивите на административния акт, с който се налага ПАМ. В случая е наложена ПАМ с преустановителна цел - да се спре извършването на конкретно нарушение. В мотивите на оспорената заповед това нарушение е конкретизирано като такова на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Посочено е мястото и времето на извършената проверка, както и установените факти. Посочен е номерът на ПИП, който съгласно практиката на ВАС, е част от мотивите на оспорената Заповед. Заповедта на органа по приходите съдържа твърдение за осъществяването на юридическите факти, пораждащи правомощието му да разпореди правната промяна - неспазването на реда или начина за въвеждане в експлотация или регистрация на фискалните устройства. Посочването на други правно релеванти факти е било недължимо. Значим за преценката за законосъобразност на утежняващия акт е моментът на съществуването на пораждащите правомощието на административния орган факти. В мотивите на заповедта са изложени и конкретни фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка. Оспореният акт съдържа конкретните обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и мотиви, че нарушението е извършено за първи път. Посочени са и данните за конкретното местоположение на търговския обект. Именно тежестта на нарушението и местоположението на обекта, са послужили като мотиви на административния орган да определи срока на запечатване на обекта. Така изложените съображения отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. /В този смисъл и решения на ВАС, първо отделение по адм. д. 402/2012 г. и по адм. д. 2177/2011 г./. Представеното с касационната жалба писмено доказателство, свидетелство за регистриране на фискално устройство от 30.01.2015 г., не следва да бъде обсъждано, тъй като на първо място е в нечетливо копие и на следващо място е представено едва в касационното производство в противоречие с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК. Не се излагат доводи за причините поради които не е представено в хода на първоинстанционното производство, а непълнотата на доказателства не е касационно основание. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответника по жалбата Студио "Кристи" ЕООД, следва да заплати сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,