Решение № 15435 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4649/2012 г.

Решение № 15435 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4649/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 190 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 1274/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/23207 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 4504,62 лева по отношение на Михаил Димитров Щерионов във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 02/180709/38880. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Михаил Димитров Щерионов не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Михаил Димитров Щерионов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 02/180709/38880. След разглеждане на заявлението, на него му били отпуснати суми за подпомагане в размер на 1693,72 лева - за НР 2 - Други за 17.32 ха земя и на 2810.90 лева - по Схемата за единно плащане на площ за 17.32 ха земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, поради което получената субсидия била определена като недължимо платена, тъй като била получена за земя, която не е допустима за подпомагане. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал № 01-6500/23207 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане общо в размер на 4504, 62 лева по отношение на Михаил Димитров Щерионов. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. С превеждането на субсидията бил изпълнен влязъл в сила административен акт с противоположно съдържание, което налагало провеждането на производство по възобновяване по издаването на административния акт. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на тези предпоставки, на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Михаил Димитров Щерионов, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие площта е била характеризирана като недопустима за подпомагане. Фактическите и правни основания не биха могли да се изведат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът, чиято проверка има за предмет издадения административен акт, не може да се произнесе вместо административния орган и да замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,