Решение № 8996 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13580/2013 г.

Решение № 8996 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13580/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Уникат Мениджмънт" ЕООД срещу Решение № 2826 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 8284/2011 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 14 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА / № 21001101338 от 02.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1450 от 26.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, както и "Уникат Мениджмънт" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 250 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства се обосновава категоричния извод за реалното извършване на доставките по спорните фактури, издадени от "Аскони ИМ" ЕООД. Изразява становище, че не може да бъде възлагано в тежест на ревизираното лице да сочи доказателства за дейността на свои предходни доставчици. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията на дружеството относно факта, че при повторната ревизия органите по приходите не са се съобразили с указанията, дадени с решение № 1548 от 15.10.2010 г. на решаващия орган. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА в съответната му част. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София е образувано по жалба на "Уникат Мениджмънт" ЕООД / с предишно наименование "ПВЦ" ЕООД/ срещу Ревизионен акт /РА/ № 21001101338 от 02.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1450 от 26.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Предмет на оспорване е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 140 000 лева по фактури № 49 от 30.12.2008 г. и № 50 от 31.12.2008 г., издадени от "Аскони ИМ" ЕООД с предмет на доставките - плащане по договор от 23.12.2008 г. Ревизиращите органи са установили, че между страните по доставката е сключен договор от 23.12.2008 г. за организиране и следене за излъчване на рекламен видеоклип, представящ и популяризиращ дейността на възложителя, в програмата на ТВ оператори "Канал 0" и "ТВ Микс", за времето от 01.01-30.04.2009 г. Към фактурите са приложени фискални бонове, но е установено, че доставчикът "Аскони ИМ" ЕООД не разполага с регистрирана ЕКАФП. Констатирано е, че на 29.12.2008 г. е сключен договор между "Аскони ИМ" ЕООД като възложител и "Некста" ЕООД като изпълнител със същия предмет като основния договор, като от страна на "Некста" ЕООД са издадени на "Аскони ИМ" ЕООД фактури № 394 от 31.12.2008 г. и № 395 от 31.12.2008 г. с предмет - аванс по договор от 29.12.2008 г. Представени са договор от 15.09.2008 г., сключен между "Некста"ЕООД като възложител и ЕТ "Вирджиния ЕР Ен - Георги Стоянов" за предоставяне на рекламно време заедно с анекси към него от 29.09.2008 г. и от 16.02.2009 г., както и договор от 16.02.2009 г. между същите лица. Приложени са заявки за излъчване на рекламни клипове/заставки за периодите м. 03., м. 04.2009 г., спесификация, сертификати за излъчване на рекламни форми, копия на фактури. Представен е и договор за предоставяне на рекламно време между "Некста" ЕООД и "Пи Ар Мидия Тренд арт" ЕООД за предоставяне на рекламно време в програмната схема на канал "ТВ Микс", заедно с анкес към него и заявки за излъчване на рекламни клипове/заставки за периода м. 01, м. 02 и м. 03.2009 г. относно 500 бр. излъчвания за "ПВЦ" ЕООД; копие от 3бр. фактури. Според ревизиращите не са налице доказателства за реалното осъществяване на възложените услуги по организиране и следене за излъчване на рекламен видеоклип/заставка в съответните програмни схеми на посочените ТВ оператори по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на допуснати съществено процесуални нарушения, при правилно прилагане на материалния закон. Достигнал е до извода, че е налице законосъобразност на РА поради недоказване на основната водеща предпоставка - реално извършени доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Аскони ИМ" ЕООД. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Решаващото в случая за обосноваване на отказа да бъде признато приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС е недоказаността на реалността на доставки на услуги по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В процесния случай предмет на доставките е плащане по договор, като видно от съдържанието на представения договор същият се отнася до предоставяне на услугата - организиране и следене за излъчване на рекламен видеоклип, представящ и популяризиращ дейността на възложителя, в програмата на ТВ оператори "Канал 0" и "ТВ Микс", за времето от 01.01-30.04.2009 г. Т. е. фактурите са свързани с авансово плащане по договор, доколкото услугата следва да бъде извършена в един следващ период. Авансовото плащане обаче следва да е обвързано с действително осъществена облагаема доставка, за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. На първо място, обосновано съдът е възприел като основателно твърдението на ревизиращите, че приложените към двете фактури фискални бонове не удостоверяват плащане, тъй като е констатирано, че "Аскони ИМ" ЕООД не разполага с регистрирано фискално устройство. На следващо място, АССГ е обсъждал представените в хода на ревизията доказателства досежно твърдението на ревизираното лице за реалното осъществяване на възложените услуги. Касационната инстанция споделя подробно развитите съображения на първостепенния съд за липса на конкретизация на услугата - не става ясно в какво точно се изразява организирането и следенето за излъчване на рекламен видеоклип/заставка в съответната програмна схема на ТВ операторите. От друга страна, правилно съдът е изследвал въпроса дали реално видеоклипът е бил излъчван по начина, уговорен между страните и съответно съобразно уговореното в договорите между "Аскони ИМ и "Некста", "Некста" и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стянов", и "Пи Ар Медия Тренд Арт" ЕООД. Приложените заставки и сертификати не съдържат достатъчно ясен предмет, като не може да се установи къде е извършена услугата и кой е осъществил. Наличието на договори, на спесификации и сертификати за излъчени реклами, които удостоверяват определени търговски взаимоотношения между "Некста" ЕООД и ЕТ "Вирджиния ЕР Ен - Георги Стоянов" и "Пи Ар Мидия Тренд Арт" ООД не могат да служат като доказателство за осъществяването на процесните доставки, доколкото не разкриват каквато и да била връзка с тях. Отделно от това съдът е кредитирал изцяло заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която потвърждава извода за липса на категорични доказателства за извършването на доставките. Вещото лице е констатирало, че като цяло само от посочените сертификати и заявки не може да се установи дали приложените видеоклипове реално са излъчвани; сертификатите не съдържат подробности относно времето и схемата на излъчванията относно начина и броя на излъчванията; липсва оценка на резултата за жалбоподателя с оглед извършената рекламна дейност; техническите характеристики на видеоклипа се различават от масово изискваните от медиите технически стандарти. Това означава, че законосъобразно ревизиращите органи са приели наличието на материалноправно основание по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 вр. чл. 9 от ЗЗДС за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя - "Уникат Мениджмънт" ЕООД по процесните фактури, който извод е потвърден от страна на АССГ, 14 състав. При постановяване на решението са обсъдени всички писмени доказателства, както и заключението по СТЕ, като първоинстанционният съд е формирал извод за материална законосъобразност при правилна преценка на доказателствата и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора, че необсъждането от страна на АССГ на възраженията му относно несъобразяването при повторната ревизия на ревизиращите с конкретните указания, дадени с отменителното решение на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, води до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неизпълнението на указанията на решаващия орган от органите по приходите при връщане на преписката за нова ревизия по своята същност не съставлява основание за отмяна на издадения РА, а действията на ревизиращите следва да се обсъждат съобразно установените факти и събраните в хода на ревизията доказателства. След като от доказателствата по делото не се установява ревизираното лице да е провело успешно доказване на твърдяния от него положителен факт, а именно, че по процесните фактури са извършени съответните облагаеми доставки, то обосновано АССГ е приел РА за материално законосъобразен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение