Решение № 13906 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2015 г.

Решение № 13906 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган - младши експерт при У. Б. на Районно управление "Полиция" (РУП) - П. против решение № 523 от 05.08.2015 г. по адм. дело № 381/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед рег. № 315 з-42 от 28.04.2015 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) К. М. Х. е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена след спазване на формалните изисквания и изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗМВР. Моли решението да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на материалноправни разпоредби, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Заключението за несъответствие на оспорената заповед с формалните изисквания на закона не може да бъде споделено. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 74, ал. 2 от закона реквизити. В случая в съответствие с изискванията на цитирания текст в заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства довели до издаването й, които са във връзка с образуваното досъдебно производство по ЗМ № 88/28.04.2015 г. по описа на РУП- П. Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в докладна записка рег. № 315р-1407/30.04.2015 г. изготвена от органа, постановил задържането, която разкрива обстоятелствата, довели до ограничаване правото на свободно придвижване на на Х. Този документ, независимо че следва заповедта за задържане, е постановен от органа, издал административния акт, поради което следва да бъде съобразен, като обосноваващ прилагането на административната мярка от фактическа страна, съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, още повече че данните в него се подкрепят от представените протокол за оглед на местопроизшествие от 28.04.2015 г. и фотоалбум. Обстоятелството, че в заповедта не е посочена точната хипотеза на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в случая не води до извод за съществено нарушение във формата. В заповедта е цитирана преписка по ЗМ № 88/28.04.2015 г., което свързва задържането с наличието на данни за престъпление и мотивира от правна страна административния акт. Ето защо изводите на съдебния състав за отсъствие на фактически и правни основания, обосноваващи задържането, са незаконосъобразни. Заключението на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон (съображения в подкрепа на този извод в съдебния акт не са изложени), също е в противоречие с нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая след сигнал за незаконен риболов от яз. Б. служители на РУП- П., У. Б. извършват проверка на лек автомобил, в който пътува и К. Х., при която намират в багажника на автомобила 5 чувала с рибарски мрежи и прясно уловена риба. Това дава основание за задържане на лицето, тъй като са налице данни за възможното му участие в извършването на престъпление по чл. 238, ал. 1, б " а" при 4 от Наказателния кодекс (НК), за което има образувано досъдебно производство № 88/2015 г. по описа на РУП- П.. При тези факти, които се потвърждават от представените протокол за оглед и фотоалбум следва да се приеме, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че Христозов може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо него е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, не води до отпадане на основанието за прилагане на мярката, тъй като не променя факта, че към момента на задържането на Христозов са съществували достатъчно данни за възможната му съпричастност към престъпен акт. Този извод се подкрепя и от съображенията в постановлението за прекратяване на наказателното производство, според които Христозов е извършил улов на риба в количество, надхвърлящо нормите за любителски риболов - деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл. 238, ал. 1, б. " а", пр. 4 от НК. Поради изложеното по- горе настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Поради горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Христозов против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,