Решение № 9837 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2012 г.

Решение № 9837 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Георгиев, от гр. Варна, против решение № 238 от 06.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1952/2011 г. по описа на Административен съд Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началника на Пето РУ "Полиция"-Златни пясъци, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Пламен Димитров Георгиев против заповед № 40/17.05.2011 г. на Началника на Пето РУ"Полиция"-Златни пясъци, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4; чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 277, ал. 1, т. 12 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от една година. Извършена е в пълнота проверка на атакувания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Същата е издадена от компетентен орган - началник РУ съобразно наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "порицание" и определената му в чл. 228, т. 3 от ЗМВР компетентност. Спазен е и срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, предвид справката от проверката, установяваща нарушението, която е регистрирана на 11.05.2011 г. Следователно заповедта, която е от 17.05.2011 г., е в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на наказанието жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което са били приети писмените му обяснения (л. 16-20 от първоинстанционното дело), в които е заявил, че за първото от визираните в заповедта нарушения- пропуски в изучаването на Инструкция I3-2295/2006 г. за ППД в МВР- водещи до пропуски в нейното прилагане- касае се не за незнание на инструкцията, а за технически пропуск, дължащ се на натовареност. за другото нарушение- В негов/на Георгиев/-сигнал от 27.12.2010 г.- същия не е излагал неверни данни; изразявал се е метафорично, без споменаване на длъжности и лица. От доказателствения материал първоинстанционния съд е установил, че Пламен Георгиев е извършил о дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от пропуски в изучаването и прилагането на сочената по-горе инструкция и по специално- не попълване изцяло на нарядния дневник. Констатирано е също така, че по повод подадения от Георгиев Сигнал, с вх. № Ж-254/27.12.2010 г.- е извършена проверка от ГД "ОП"-МВР, която е констатирала, че сигнала е неоснователен, поради което е нарушена т. 89 от Етичния кодекс- също дисциплинарно нарушение. Посочените в заповедта фактически основания са обосновали правните такива за налагане на процесното дисциплинарно наказание "порицание", като са отчетени от наказващият орган тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Правилно е прието от съда, неизпълнение на задълженията на касатора, свързани с Инструкция -I3-2295/2006 г. и, че това неизпълнение не се дължи на пренатовареност и технически пропуск, а поради непознаване на инструкцията и вменено задължение именно на старшия на наряда да попълва нарядния дневник. Обоснован е извода на съда, че подавайки сигнал, с конкретни факти и имена в него, който сигнал по надлежния ред е приет за неоснователен- води до нарушаване на етичните правила, санкцията за което е "порицание". Тези изводи на съда не се променят и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Същите не променят фактическата обстановка- Георгиев, като старши на наряд - поради непознаване на инструкцията/отрича да му вменява задължение/не е изцяло попълнил нарядния дневник; подал е неоснователен сигнал. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,