Решение № 547 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2008 г.

Решение № 547 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 12.12.2007 г. по гр. д. № 64/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 9.06.2005 г. по гр. д. № 5760/2004 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК за признаване на установено по отношение на М. Й. Г. от гр. С., че Е. Д. Г. от гр. С. е изключителен собственик на правото на ползване върху апартамент № 27, находящ се на шести терасовиден етаж от сградата на ул. "...", № 26, гр. С., ведно с гараж № 4 с площ от 17,13 кв. м и принадлежащите ид. части от общите части на сградата и от мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот IХ-728ж, 728з, кв. 1 по плана на София, м. "Манастирски ливади". Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Е. Д. Г. с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; в нарушение на чл. 136 ГПК (отм.) не е дал вяра на показанията на свидетеля А, която именно в качеството си на близък родственик има непосредствени впечатления за правно значимите по делото обстоятелства; игнорирал е подписаната от ответницата декларация, която не е оспорена по реда на чл. 154 ГПК (отм.), нито е установено декларираните обстоятелства да са били заявени поради заплаха или насилие и е формирал неправилни изводи за липса на пълна трансформация на лично имущество с извънбрачен произход. Ответницата по касационната жалба М. Й. Г. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че страните по делото са бивши съпрузи - бракът им, сключен на 26.12.1976 г. е прекратен с влязло в сила на 19.04.2004 г. решение на Софийски районен съд по гр. д. № 1316/2002 г. С договор от 29.12.1984 г., обективиран в нот. акт № *, том ХХХ, дело № 5005/1984 г. ищецът Е. Д. Г. е придобил собствеността върху вилно място с площ от 912 кв. м, съставляващо парцел **** от кв. 34 по плана на вилна зона "Драгалевци - Симеоново III част", прехвърляйки в замяна собствеността върху апартамент № 44, находящ се на трети етаж в сградата на ЖСК "Амур" на ул. "...", гр. С. имот, придобит по наследство от неговия баща Д. По време на брака между страните, върху придобитото по замяна дворно място е била построена двуетажна вилна сграда с площ от 71,10 кв. м, която ведно с дворното място е била продадена от страните по делото на лицата Т. и Б. К. срещу сумата 30000000 недоминирани лв. с договор от 21.10.1998 г. - нот. акт № 1, том II, дело № 200 от 1998 г. С договор от 11.11.1998 г., за който е бил съставен нот. акт № *, том II-ри, дело 309/1998 г., ищецът Е. Д. Г. е закупил от С. И. И. правото на пожизнено ползване върху апартамент № 27, находящ се на шести терасовиден етаж от сградата на ул. "..." № 26, гр. С., ведно с гараж № 4 с площ от 17,13 кв. м и принадлежащите ид. части от общите части на сградата и от мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот IХ-728ж, 728з, кв. 1 по плана на София, м. "Манастирски ливади" срещу сумата 158000000 лв. за жилището и 3100000 недоминирани лв. за гаража, които суми са били изплатени напълно и в брой към момента на подписване на договора. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 21, ал. 1 СК е неоснователен. Приел е, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК не е опровергана; че ищецът не е доказал твърдяната пълна трансформация на средства при придобиване на правото на ползване върху апартамент № 27 в сградата на ул. "..." № 26, нито, че по делото е установено влагането на лично имущество за заплащане строежа на вилната сграда, извършен по време на брака му с ответницата. Представената по делото нотариално заверената декларация от 7.12.1987 г., в която ответницата е направила извънсъдебно признание относно липсата и на принос в построяването на вилната сграда, съдът е ценил наред с всички доказателства, в т. ч. свидетелските показания относно мотивите за изготвянето и, приемайки, че вилната сграда съставлява съпружеска имуществена общност, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 21 СК като неоснователен. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие с чл. 188, ал. 1 ГПК, съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост - обсъдил е свидетелските показания ведно с писмените доказателства и е дал вяра на показанията на свидетелите, имащи преки, непосредствени впечатления за начина на придобиване на вилната сграда в м. "Драгалевци-Симеоново". Съобразявайки показанията на свидетелите С, Д. Ч. и А. П., които установяват, че вилата е била изграждана съвместно от двамата съпрузи; че свидетелите са помагали в изграждането и, влагайки личния си труд, с тези на свидетелите И, които установяват, че по изграждането на вилата са работели и наети строителни работници, съдът е формирал обоснования извод, че по отношение начина на придобиване на този имот не е опровергана презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК - не е установено, че сградата е построена изцяло със средства на ищеца, имащи извънбрачен произход. Обстоятелството, че ищецът е имал до 1986 г. влог в ДСК е без правно значение при липсата на доказателства какъв е произхода на средствата по влога и дали тези средства са вложени в строежа на вилната сграда. Правилен е и изводът, че по делото не е установено по безсъмнен начин и дали сумите, получени от продажбата на вилния имот са били вложени при покупката на правото на ползване върху апартамента на ул. "..." № 26. Извод, че правото на ползване е придобито изцяло със средства от продажбата на вилния имот не може да се изведе и от показанията на свидетеля А, която установява, че след продажбата на вилния имот е съхранявала парични средства, дадени и от ищеца с обяснение, че са придобити от продажбата на вилата и ще бъдат вложени в покупката на правото на ползване, но не установява колко са били поверените и пари и дали действително са заплатени за покупката на правото на ползване. Неоснователно е и касационното оплакване, че при преценката на доказателствата съдът не е съобразил представената по делото декларация от 7.12.1987 г., в която ответницата признава, че вилната сграда в м. "Драгалевци-Симеоново" е изградена изцяло със средства на съпруга и. Правилно, в съответствие с чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), съдът е ценил направеното извънсъдебно признание наред с всички доказателства по делото, в т. ч. с показанията на свидетелите С, А. Г., установяващи както съвместния принос на страните в изграждане на вилния имот, така и подбудите за подписване на декларацията, свързани с опит за запазване на брака и бъдещето на осиновеното от страните дете. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение