Решение № 8122 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2014 г.

Решение № 8122 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 5284/1.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2340/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на "Енерго ремонт строй" ЕООД с адрес за кореспонденция в гр. София е отменен РА № 2251300207/7.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 213/3.02.2014 г. на директора на същата дирекция за установени допълнителни публични задължения за ДДС в размер на 36 113,72 лв. за данъчни периоди 1.03.2009 г. - 31.12.2009 г. и 1.01.2010 г. -31.01.2012 г. по фактури, издадени от "Интерлийз Ауто" ЕАД. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид, че в касационната жалба има оплакване, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че се релевира като отменително основание и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че е налице ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, както и се позовава на ал. 2 на същата разпоредба, с която законодателят е обвързал прилагането й с фактическото ползване на лекия автомобил, а не с предназначението му за отдаване под наем. Според касатора договорът с "Интерлийз Ауто" ЕАД е за финансово обвързан лизинг и е неприложим чл. 70, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се изтъква, че неправилно съдът е приел, че закупения лек автомобил попада в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Соколова. Ответникът по касационната жалба "Енерго ремонт строй" ЕООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Тервел Георгиев я оспорва по подробни съображения, изложени в представения писмен отговор с искане за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Между "Енерго ремонт строй" ЕООД и "Интерлийз Ауто" ЕАД е сключен договор № 2044/С_auto/20.01.2009 г. за финансов лизинг на автомобил, марка "БМВ", модел Х6 с общо места за сядане 3+1 с опция за прехвърляне на собствеността. Въз основа на този договор е установено по делото, че ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит общо в размер на 36 113,72 лв. през периода от 1.03.2009 г. до 31.01.2012 г. по издадените от "Интерлийз Ауто" ЕАД фактури. Установено е по делото, че "Енерго ремонт строй" ЕООД на 02.02.2009 г. е сключил с "Ейч Би България" ООД договор за наем на същия автомобил, като оспорващият е издал на наемателя фактура № 401/21.12.2009 г. с данъчна основа 10 492 лв. и ДДС - 2 098,40 лв. със срок на договора до 31.12.2009 г. Определено е в наемния договор, че наемната цена се заплаща след изтичането на срока на договора и се определя на база цената за ползване за един ден, като в издадената фактура е посочено, че автомобилът е използван от наемателя 61 дни. Съдът е приел, че на 9.02.2012 г. след изплащане на последната вноска по лизинговия договор, дружеството е придобило собствеността върху автомобила. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и го е кредитирал, тъй като вещото лице е описало коректно наличните първичните счетоводни документи и аналитични ведомости, както и че фактурите, издадени от "Интерлийз Ауто" ЕАД са осчетоводени от ревизираното дружество в неговото счетоводство. Пак от експертизата съдът е приел, че автомобилът е заприходен в сметка 205 "Транспортни средства", като и след придобиването на собствеността му той е останал заприходен в същата сметка. Съдът след анализ на всички доказателства, събрани по делото е приел, че съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, ал. 1, т. 4 не се прилага, ако превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително и при последващата им препродажба. Съдът е изложил мотиви, че за да се признае правото на данъчен кредит по доставка на автомобил, е необходимо разходът да е чисто стопански, т. е. автомобилът да се използва от данъчнозадълженото лице единствено във връзка с конкретно предоставяни от него услуги, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС или да е предназначен за продажба. От заключението на вещото лице и доказателства по делото, е направен извод в обжалвания съдебен акт, че автомобилът е отдаван под наем, отчитани са приходи от наем. Според съда в ревизионния акт не се твърди, че автомобилът не е отдаван под наем, но се ползвал преимуществено за лични цели. Изводите в ревизионния акт съдът е приел, че не кореспондират с практиката на ВАС - дела № 15209/10 г. и № 11896/12 г. и на практиката на СЕС в Люксембург - С-118/11, в което се приема, че финансовият лизинг на автомобил има за икономически резултат наемането на автомобил, като е необходимо доказването на пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобил и една или повече извършени доставки, пораждащи правото на данъчен кредит. Съдът се е позовал на цитираното решение, тъй като в него е посочено, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което изцяло го включва в имуществото си на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на данъчен кредит. С тези мотиви съдът е обосновал правния резултат, който се обжалва пред настоящия съд. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е имало право и е упражнило приспадане на ДДС като данъчен кредит, предвид сключения договор за финансово обвързан лизинг, като автомобилът е бил заведен в счетоводството му като ДМА по с/ка 205 "Транспортни средства". Установено е безспорно, че дружеството е сключило и наемен договор, като от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че автомобилът е отдаден под наем на "Ейч Би България" ООД за 61 дни, като приходът е осчетоводен от ревизираното дружество. Не е установено автомобилът да е използван за лични цели, поради което не е налице ограничението по чл. 70, ал. 1 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение по дело С-118/11 на СЕС, както и на трайната практика на ВАС по идентични казуси по приложението на чл. 70 ЗДДС. Неоснователно касаторът поддържа оплакване, че е налице ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, което съдът неправилно не бил приел. Твърди, че не били налице изключенията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, като дружеството е изпълнявало строително-монтажни работи - изграждане на подпорни стени, пътища и съоръжения, строителство и ремонт на канализационни мрежи и водопроводни съоръжения, изпълнение на проекти в промишленото строителство, а не отдаване под наем на леки автомобили. В тежест на приходната администрация е било да докаже, че автомобилът е използван за лични цели, но това, както правилно е приел и първоинстанционния съд не е направено. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на СЕС в Люксембург и предвид, че безспорно е установено по делото, че процесният автомобил е заприходен от дружеството като ДМА по с/ка "Транспортни средства" и затова има право незабавно да приспадне данъчния кредит. Нещо повече, в решението на СЕС изрично се подчертава, че след като данъчнозадължените лица са избрали да третират като стопански активи използваните едновременно за професионални и лични цели дълготрайните активи, приспадането изцяло и незабавно на дължимия ДДС за придобиването им по получени доставки, на които те имат право - т. 71 във връзка с т. 63 от решението. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Тервел Георгиев, на "Енерго ремонт строй" ЕООД не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като няма доказателства, че такива се направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,