Решение № 6677 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2015 г.

Решение № 6677 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център Варна, подадена чрез процесуален представител юрк. Ж. Койчева, против решение № 430 от 4.03.2015 г. постановено по адм. дело № 3533 от 2014 г. по описа на Административния съд - Варна. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение и е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Яни Стойков Илиев, чрез адв. П. Събев, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд в състав на трето отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол по реда на чл. 208 и сл. от АПК пред ВАС. При извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение на Административен съд Варна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес и следва да бъде обезсилено при следните аргументи от правна страна: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Яни Стойков Илиев мълчаливия отказ на Областния управител на област с административен център Варна да се произнесе по заявление с вх. № РД-14-9400-1127/27.08.2014 г. на Илиев за заверка на молба декларация за издаване на нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за посочените в молбата-декларация поземлени имоти. В мотивите на делото е посочено, че възражението на процесуалният представител на Областния управител на област с административен център Варна за отсъствие на правен интерес от оспорването на мълчаливия отказ поради издаването на исканото от Яни Илиев удостоверение след подаването на жалбата, респективно след образуването на първоинстанционното дело, е неоснователно тъй като наличието на правен интерес от оспорването се преценя към момента на издаване на оспорения ИАА (в случая това е оспореният мълчалив отказ на областния управител), без да е поставено в зависимост от последващо предприетите след образуване на съдебното производство действия на административния орган. Обжалваното решение е процесуално недопустимо - порок по чл. 209, т. 2 от АПК, за който касационният съд следи служебно. Това е така, защото производството по делото на АС Варна е било образувано против мълчаливият отказ на Областния управител на област с административен център Варна да се произнесе по заявление с вх. № РД-14-9400-1127/27.08.2014 г. на Илиев за заверка на молба декларация за издаване на нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за посочените в молбата декларация поземлени имоти, но видно от материалите по делото с Удостоверение № РД-14-9400-1127/23 от 29.12.2014 г., находящо се на лист 75 от делото на АС Варна, Областния управител на област с административен център Варна се е произнесъл по направеното от Яни Стойков Илиев искане. С цитираното удостоверение на Илиев е отговорено, че по отношение на описаните в заявлението имоти няма съставен акт за държавна собственост. Удостоверение № РД-14-9400-1127/23 от 29.12.2014 г. е получено от процесуалният представител на Яни Стойков Илиев на 9.01.2015 г. Следователно към момента на разглеждане на първоинстанционната жалба от АС - Варна по отношение на Яни Стойков Илиев е липсвал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ на Областния управител на област с административен център Варна поради факта, че е имало произнасяне по заявлението му. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата от страна на Яни Стойков Илиев. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици, или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретния случай. Конституционния съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи по силата на закона, задължение на съда е да следи за наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, както в случая това е станало още в първоинстанционното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. С обжалваното решение АС Варна се е произнесъл и в частта за разноските, като е осъдил Областен управител - Варна да заплати на Яни Стойков Илиев направените по делото съдебни разноски в общ размер на 310 лева. С оглед недопустимостта на обжалваното съдебно решение настоящата инстанция намира следното по отношение на исканите от Яни Стойков Илиев разноски за пред първата инстанция: Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 на чл. 143 от АПК (държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат) и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая, тъй като става въпрос за оспорване на мълчалив отказ по подадено заявление, то произнасянето от страна на Областния управител на област с административен център Варна реално има действие на оттегляне по смисъла на цитираната разпоредба. Условие за настъпването на последицата от ангажиране на отговорността за разноските при условията на чл. 143, ал. 2 от АПК освен оттеглянето на административния акт е реално да са понесени такива от подателя на жалбата и той да е направил своевременно искане за това до съда. При настоящия изход на развилото се съдебно производство тези три предпоставки са налице. От представените писмени доказателства по делото на АС Варна е видно, че претендираните разноски са реално направени - 310 лева, от които 300 лева за адвокат и 10 лева за заплатена държавна такса. Тази сума следва да се възложи в тежест на Областната управа на област с административен център Варна, а не както неправилно административният съд е посочил - Областният управител на Варна. На основание посоченото до тук настоящият състав счита, че оспорването пред административния съд е било недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Като се е произнесъл с акт по същество на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство пред първоинстанционния съд прекратено. С оглед изхода на спора и естеството на производството, съдът намира, че претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да се оставят без уважение, защото разпоредбите на чл. 143 от АПК не регламентират присъждане на разноски в хипотезата на обезсилване на решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,