Решение № 5756 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2026 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по три касационни жалби против решение № 1523/ 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 898/2024 г. по описа на Административен съд София-област, както следва: Първата касационна жалба е от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, подадена чрез упълномощен представител старши юрисконсулт М. Горанова. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесени държавни такси за двете съдебни инстанции. Предварително е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирани от насрещните страни разноски. Втората касационна жалба е от "Сеньора“ ЕООД, представлявано от управителя Р. И. Д., чрез адвокат Партинова от САК. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационниотменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – за оставяне в сила Решение № 703 от 04.07.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията като правилен и законосъобразен акт. Претендирани са разноски. Третата касационна жалба е подадена от Р. И. Д., в качеството ѝ на собственик и управител на "Сеньора" ЕООД, чрез пълномощник адвокат Й. Давчев. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, които не са формулирани изрично, но се извличат касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на Решение № 703 от 04.07.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията като правилен и законосъобразен акт. Ответникът – "Диджитал Лидърс" ЕООД, представлявано от управителя М. Н. К., чрез адвокат Маринов, в писмено становище развива доводи за неоснователност на касационните жалби, подадени от Комисията за защита на конкуренцията и от "Сеньора" ЕООД срещу обжалваното решение №1523 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 898/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Изложени са и съображения за недопустимост на третата касационна жалба, подадена от Р. И. Д., в качеството ѝ на собственик и управител на "Сеньора"ЕООД, чрез пълномощник адвокат Й. Давчев. Претендира се обжалваното решение на Административен съд София-област да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноските, сторени в касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и необоснованост на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи,доводите на страните във връзка с тях, както и събраните до момента доказателства, на основание чл. 218 от АПК, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледани поотделно, по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на "Диджитал Лидърс" ЕООД е отменено решение № 703/04.07.2024 г. по преписка № КЗК-160/2024 г. по описа на КЗК, с което е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК от страна на "Диджитал Лидърс" ЕООД, наложена е имуществена санкция и е постановено прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение. АССО е установил, че предприятието не е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на решението е прието, че неправилно е приложен съставът на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. По-конкретно е посочено, че не е доказано по несъмнен начин, че стоките предлагани от „Сеньора“ ЕООД са придобили известност и уникалност на съответния пазар, поради което не е могло да се стигне до заблуда на обикновения потребител. На следващо място е прието, че са налице съществени различния касаещи цялостния визуален ефект на продуктите предлагани от двете предприятия, включително установени и след основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Посочено е, че основният акцент попада върху ластика, поради което двата продукта се различават, което е и основната им отличителна характеристика. Относно приложението на чл. 37, ал. 1 ЗЗК е прието, че предприятието „Сеньора“ ЕООД не е предприело необходимите мерки да запази информацията, която е негова производствена и търговска тайна, поради което не може да се ангажира отговорността. Както и не се установява, да е използвана и да е имало достъп до такава информация, още повече да е използвана в противоречие с добросъвестната търговска практика. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са и твърденията в касационните жалби за неправилност на решението. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. С оглед правилното приложение на материалния закон и в частност на първия елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, настоящият касационен състав приема, че следва да посочи следното: Правилно е установено, че страните в преписката пред КЗК (от една страна „Сеньора“ ЕООД, а от друга - "Диджитал Лидърс" ЕООД) са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват автономно стопанска дейност. Относимата стопанска дейност в конкретния случай е тази по производство и продажба на дребно на дамско и мъжко бельо (като съответен продуктов пазар) на територията на Република България (като съответен географски пазар), при цени които правят предлаганите от тях стоки взаимозаменяеми, поради което са и конкуренти на съответния пазар. Правилно е определен и процесния период от месец декември 2023 г., когато се установява, че "Диджитал Лидърс" ЕООД стартира търговска дейност, до момента на постановяване на решението на КЗК – 04.07.2024 г. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Относно приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и твърденията за имитация на бельото предлагано от „Сеньора“ ЕООД, от страна на "Диджитал Лидърс" ЕООД. По делото безспорно е констатирано наличието на първия елемент от фактическият състав по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и по-конкретно наличието на реално предлагане на продукта на пазара от страна на „"Диджитал Лидърс" ЕООД, а именно предлагането и разпространяването на продукта с марка XTZ различни модели дамско и мъжко бельо, включително бралети, от декември 2023 г., тъй като тогава сайтът, чрез което предприятието осъществява своята търговска дейност функционира и е бил достъпен за потребителите. В това отношение правилно е прието от КЗК и АССО относно този елемент на фактическия състав на чл. 35 ЗЗК, че предприятието от началото на месец декември организира своята дейност за реално предлагане на пазара на процесните продукти, в този смисъл са и установените и безспорни доказателства, че предприятието е закупило различни материали, необходими за ушиване на процесните продукти, придобил е домейн и е създал онлайн сайт, както и е подал заявка за регистрация на марка. Още повече, първите покупки на процесните продукти са осъществени през месец януари 2024 г. (в този смисъл и писмени обяснения пред НАП – папка № 1.2, л. 177-182). Това доказва категорично, че чрез създадения начин за предлагане на процесните продукти, реално е съществува възможност потребителите да направят поръчки от сайта и те да бъдат доставени. Освен това, възражения по отношение на този първи юридически факт от фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК не са представени пред касационната инстанция. Основният спорен момент пред страните е във връзка с това, как следва да се установи наличието на имитация при предлагането на дамско и мъжко бельо. В конкретния случай вторият и третият елемент от фактическият състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, следва да бъдат разглеждани заедно, с оглед спецификата на тази категория продукти – бельо. Правилно е прието от КЗК и АССО, че „Сеньора“ ЕООД предлага на съответния пазар различни модели дамско и мъжко бельо под марката/логото „NL4YOU” от 2018 г. насам, по отношение на които се твърди и конкретната имитация. В тази насока, следва да се отбележи, че конкретния продукт, който се предлага на пазара има своята продуктова специфика, която се изразява в това, че при неговата покупка, могат да бъдат установени използваните техники и характеристики за изработката му. От тук произлиза и обстоятелството, че при предлагането на бельо не може да се говори за налагане на пазара на конкретен модел, по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Това е така, тъй като сходни модели, като тези в главното производство, се установяват по преписката да се предлагат от редица предприятия, които предлагат бельо на съответния пазар. В този смисъл, правилни са изводите на АССО, че при справка в интернет пространството, се установяват сходни продукти, предлагани от различни предприятия, включително и приложени като доказателства към административната преписка (папка № 1.2, л. 55-65 и стр. 406-463). В този смисъл основен момент при всеки един от тези модели бельо е именно ластика и изобразената марка върху всеки един от тях, която част е и отличителна и съответно представлява възможност за имитация, но не и самия дизайн. Това е и първото впечатление, което прави въпросния продукт и от там се изгражда и възприятието на обикновения потребител. Именно с оглед на това представяне, не може да се приеме, че е налице наложеност на съответния пазар, независимо от броя продадени продукти и от колко време се предлага, защото не се ползва с отличителност за обикновения потребител спрямо други сходни продукти. Така независимо от установено сходство между продуктите, такова сходство е налице и спрямо още десетки или повече продукти предлагани от различните производители и/или доставчиците на дамско и мъжко бельо на съответния пазар. Това е така, тъй като този продукт, не се отличава със специфична търговска тайна за неговото производство, която да не е достъпна при неговото закупуване. От тук с оглед предлагането на продуктите от двете предприятия с различна марка, брандирана на ластика на бельо, не би могло да настъпи и да се доведе до заблуждение относно произхода или производителя на стоката и да е в състояние да реално или потенциално да въведе в заблуждение потребителите по отношение на съществени техни характеристики, производителя или продавача. Така при цялостен визуален ефект, не е налице такава възможност за заблуждение. Противното тълкуване би довело до неоправдано разширяване на приложното поле на чл. 35 ЗЗК при продукти с висока степен на функционална и визуална сходност, характерна за съответния пазарен сегмент. Поради което правилно е установено от АССО липсата на нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Относно възражението на КЗК за съществено процесуално нарушение, дължащо се на назначена експертиза от първоинстанционния съд. Следва да се има предвид, че това възражение се вписва в контекста на това дали правилно е приложен материалния закон, в частност разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Въпреки, че действително не е било налице необходимост от назначаването на вещо лице, тъй като по дела във връзка с имитация по ЗЗК, се изследва единствено дали обикновения потребител би могъл да се заблуди, поради това и не е налице необходимост от специални знания, не е налице съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като правата на страните по преписката не са били нарушение и поради това възражението е неоснователно. АССО е изложил мотиви с оглед събраните по делото доказателства, които са достатъчни за формиране на извод относно липсата на вероятност от заблуждение, дори и без назначеното вещо лице. Относно възражението на „Сеньора“ ЕООД за съществено процесуално нарушение, за това, че е следвало АССО да върне преписката на КЗК, поради липсата на доказване от страна на КЗК известност и наложеност на продуктите на „Сеньора“ ЕООД. Това възражение се вписва в извършения по-горе анализ на приложението на материалния закон по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и поради това се явява неоснователно. Следва да бъде припомнено, че тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване извършеното нарушение, е върху националния орган по конкуренция, а оттам и всяко съмнение следва да бъде тълкувано в полза на предприятието, при отчитане на презумпцията за невиновност съгласно чл. 48, ал. 1 от ХОПЕС, пряко приложима и в конкурентното право (решение № 508 от 19.01.2026 г. постановено по адм. д. № 9592/2025 г., IV отд. на ВАС и решение № 6389 от 14.06.2023 г. постановено по адм. дело № 2733/2023 г., IV отд. на ВАС). Такова главно и пълно доказване в случая не е осъществено. Съмнението следва да се тълкува в полза на санкционираното предприятие, предвид завишения стандарт на доказване, приложим в производствата по ЗЗК. Относно приложението на чл. 37 ЗЗК: Разпоредбата забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1), както и използването и разгласяването на такава тайна, когато същата е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2). Следва да се отбележи, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна на молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, съобразно дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. При липса на представени доказателства за издаден нарочен акт относно режима за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване, няма как да бъде осъществен състава на нарушенията на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК /виж решение № 6316/13.06.2023 г. по адм. дело № 56/2023 г., по описа на ВАС/. Работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите /виж решение № 9385/8.09.2021 г. на адм. дело № 6474/2020 г., по описа на ВАС/. За да се приложи забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗК преди всичко следва да се установи кои са конкретните факти, информация, решения и данни, до които предприятието е установило ограничен достъп и защита, както и кръга на лицата, които имат право на достъп и използване на такава информация. Недопустимо е цялата налична фирмена информация да съставлява "производствена и търговска тайна" - от една страна, а от друга - щом цялата фирмена информация е обявена за тайна, то не може да се приеме, че дружеството е взело необходимите мерки за запазването й по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК /виж решение № 4089/31.03.2021 г. по адм. дело № 850/2021 г., по описа на ВАС/. Конкретно в настоящия случай, молителят пред КЗК твърди, че "Диджитал Лидърс" ЕООД, чрез своя управител е използвал производствена и търговска тайна, следва да се има предвид, че предприятието „Сеньора“ ЕООД единствено е издавала заповед за определяне на това какво е конфиденциална информация с едно общо изброяване (Заповед № 3/07.02.2015 г. в папка № 1.1, л.232). В същото време обаче, липсват предвидени механизми и процеси за контрол на достъпа до такава информация и ограничения пред служителите, както правилно е приел АССО. В допълнение конкретния служител на „Сеньора“ ЕООД е била на назначена на длъжност „анализатор, проучване на пазари“, съгласно представен трудов договор (папка № 1.1, л. 222), поради което не се установява, тя да е работила пряко и непосредствено с производствена информация за конкретните процесни продукти, което се установява от цялостния анализ на установената фактическа обстановка. Не могат да бъдат кредитирани и твърденията, посочени от касационните жалбоподатели, че използването на преносима памет само по себе си доказва неправомерно използване на търговска тайна, доколкото липсват доказателства относно съдържанието на прехвърлената информация. Същевременно, ако действително е съществувал достъп до производствена и/или търговска информация, то самото предприятие не е установило адекватни механизми за ограничаване на достъпа до нея от служителите, които нямат пряка дейност свързана с производството на конкретните продукти. В заключение така установените факти и обстоятелства съдържат общо задължение за физическите лица за конфиденциалност и опазване на търговската тайна. Още повече, че по делото не се установява производствена или търговска тайна да е била използвана в противоречие с добросъвестната търговска практика, както беше посочено също така и при анализа на чл. 35, ал. 1 ЗЗК по-горе за спецификата на продуктовия пазар и възможност лесно да бъдат установени съществените характеристики на продукта. Поради това, правилно е прието от КЗК, потвърдено от АССО, липсата на фактическия състав на посочената разпоредба и следователно решението в тази му част следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби се явяват неоснователни. При отсъствието на сочените от жалбоподателя касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София – област решение, следва да се приеме, че оспорения съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователна. Основателни обаче са претенциите на ответника "Диджитал Лидърс" ЕООД в тази насока. Съобразно представените доказателства (л. 71-75 по делото) е платено адвокатско възнаграждение в размер 770 евро, които КЗК и „Сеньора“ ЕООД следва поравно да заплатят на "Диджитал Лидърс" ЕООД. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената процесуална дейност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,