Решение № 1382 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6140/2007 г.

Решение № 1382 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6140/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 242 на Великотърновски апелативен съд от 1.10.2007 г. по гр. д. № 329/2007 г. е оставено в сила решение на Великотърновски окръжен съд от 5.06.2007 г. по гр. д. № 1340/2006 г., с което е отхвърлен иск, квалифициран с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от Н. Г. С. от гр. В. лично и като майка на малолетното дете Д против Л. С. Х. от гр. С. за признаване на установено, че подписът в заявлението декларация за припознаване до К. на община Г. от 01.01.2004 г. не е положен от нея, а производството по делото в частта му, с която се претендира да се приеме за установено, че Л. С. Х. не е баща на детето Д. Л. Х. от гр. В. че формата на припознаването не е спазена и за заличаване на припознаването със съответните бележки в акта за раждане е прекратено като недопустимо. Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която производството по делото е прекратено като недопустимо е постъпила от Н. Г. С., действаща лично и като майка на малолетното дете Д с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188,, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил всички въведени от страната доводи; не се е произнесъл по спазване на процедурата по припознаването, предвидена в чл. 36 СК, както и досежно нарушенията на Наредбата за гражданското състояние от 1975 г. и при позоваване на нищожност на акта за припознаване е формирал неправилен извод за недопустимост на предявените претенции поради неспазване на срока за предявяването им. Ответникът по касационната жалба Л. С. Х. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В обжалваното решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че С искова молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1340/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, Н. Г. С., действаща лично и като майка на малолетното дете Д е предявила против Л. С. Х. иск за признаване на установено, че ответникът не е баща на детето Д.; че формата на припознаването не е била спазена, поради което припознаването следва да бъде заличено със съответните бележки в акта за раждане. Въведени са твърдения, че не е получавала съобщение за припознаването; че ответникът не е и не би могъл да бъде биологичен баща на детето. Оспорила е и автентичността на подписа, положен от нейно име в заявлението от 01.01.2004 г. за припознаване на детето Д., подадено от Л. Х. до К. на община Г.. Съгласно приетата по делото, неоспорена от страните графологическа експертиза, подписът в заявлението декларация от 01.01.2004 г., в която майката на детето е удостоверила, че не оспорва припознаването от бащата Л. Х. е положен от ищцата Н. Г. С. При така установените факти, въззивният съд е приел, че майката е узнала за припознаването в деня на подаване на заявлението от 01.02.2004 г., поради което производството по предявеният иск с правно основание чл. 39 СК, предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок от узнаване на припознаването е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е правилно по същество с оглед формираният краен извод за недопустимост на иска за оспорване на припознаването. Определената от съда правна квалификация на иска по чл. 39 СК е неправилна. Искът по чл. 39 СК е за припозналият, който може в едногодишен срок от припознаването да претендира унищожаването му поради порок на волята, изразяващ се в грешка или измама. Този иск е на разположение само на припозналия, но не и на родителя, дал съгласие за припознаване на детето. Предявеният иск не е и с правна квалификация по чл. 38 СК, определена от първоинстанционния съд, който иск е по отношение на третите лица, имащи правен интерес от оспорване на припознаването. Оспорването на припознаването от другия родител е уредено в чл. 37, ал. 1 СК, съгласно който текст, родителят може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състояние в тримесечен срок от съобщението. При оспорване на припознаването, припозналият не се вписва като баща в акта за раждане, а съгласно чл. 37, ал. 2 СК, той разполага с възможност да предяви иск за установяване на произход. След заявяване на съгласие за припознаване, майката не може да оспорва произхода от бащата. Искът по чл. 33, ал. 2 СК, с който майката може да оспори биологичния произход на детето е в хипотеза на родено по време на брака дете, чиито баща поради презумпцията по чл. 33, ал. 1 СК се счита съпругът на майката, но не и когато детето е родено извън брак, в който случай със съгласието за припознаване майката потвърждава биологичния произход на детето. Когато документът, удостоверяващ даденото съгласие на майката за припознаване е неистински, то тя разполага с възможност да установи тази неистинност в производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК отм.), след което да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състояние. Въведените с исковата молба твърдения са, че припознаването е станало без да е съобщено на майката; без нейно съгласие; че подписа на декларацията за съгласие за припознаването не е неин; че бащата не е и не би могъл да е биологичен родител на детето. Тези обстоятелства обуславят извод за предявена претенция за оспорване истинността на декларацията за съгласие в заявлението от 01.01.2004 г. за припознаване на детето Д., по която съдът се е произнесъл, отхвърляйки я като неоснователна, както и за иск за оспорване на произхода на детето, поради отсъствие на бащинство на припозналия, който иск е недопустим с оглед изложените съображения. С оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 СК, недопустим е и искът, предявен от малолетното дете чрез неговата майка и законен представител. Въведените с касационната жалба оплаквания за постановяване на решението в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) са неоснователни. Извън обстоятелството, че припознаването на детето Д., родено на 30.12.2003 г. е извършено валидно съобразно реда по чл. 36 СК - с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние, то за ищцата, дала съгласие за припознаването, липсва правен интерес от оспорване на припознаването поради неспазване на формата за извършването му. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение