Решение № 16266 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2011 г.

Решение № 16266 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българската телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез пълномощник на изпълнителния директор Жанет Захариева, срещу решение № 9898 от 4.07.2011 г., постановено по адм. дело № 11753 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развитите съображения от касатора са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Георги Сулев, с писмени бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд - седмо отделение, е оспореното от настоящия касатор решение № 785 от 22.07.2010 г. на КРС, издадено на основание чл. 217, т. 1 и чл. 219, ал. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С посоченото решение Комисията за регулиране на съобщенията по т. 1 е приела, че предложената от "БТК" АД цена за разговори към мобилни мрежи, която следва да се прилага, считано от 1.07.2010 г., не отговаря на наложените ценови ограничения с решение № 650 от 25.06.2009 г. на КРС, по т. 2 е наложила на "БТК" АД ценово ограничение, като е задължено дружеството да прилага цени за разговори към мобилна мрежа не по- високи от 0,250 (с ДДС) за силен трафик и 0,208 (с ДДС) за слаб трафик и по т. 3 е приела, че "БТК" АД следва незабавно да измени информацията в страницата си в интернет, като публикува коректната цена за таксуване на повиквания за разговори към мобилни мрежи, като тази цена следва да бъде отразена коректно и в месечните сметки на потребителите за разговори към мобилни мрежи, считано от 1.07.2010 г. От мотивите на обжалваното административно решение се установява, че считано от 1.07.2010 г. било в сила намаление на цените за генериране от фиксирани мрежи и на цените за терминиране в мобилни мрежи, които следвало да намерят отражение в нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи. В тази връзка, с писмо, вх. № 04-04-252/20.05.2010 г., "БТК" АД представило на КРС нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи, приложимо от 1.07.2010 г. При проверка на посочените от БТК цени било установено, че същите били над нивото на максимално допустимите, в нарушение на наложеното с т. IХ, б. "Б", т. 3.3.6 от решение № 650 от 25.06.2009 г. ценово ограничение. "БТК" АД било уведомено за резултатите от извършения анализ като с писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. комисията съобщила на БТК, че дружеството следвало да спазва наложените ценови ограничения и да измени направеното ценово предложение. Посочила е, че елементът P t-1 представлявал действаща цена за услугата преди момента на изменението, но не и ценовия таван от предходната стъпка. Мотивите за това се съдържали в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС и в решение № 650 от 25.06.2009 г. Отбелязала е, че видно от т. 5 на писмо, вх. № 04-04-562 от 16.11.2009 г., позицията на регулатора относно прилагането на формулата се споделяла от "БТК" АД при внасяне на предишното предложение за максимално допустима цена към 1.01.2010 г. Комисията пристъпила към налагане на ценово ограничение, тъй като проверка на регулатора показала, че дружеството вече прилагало цена, която не била в съответствие с наложените ценови ограничения. С постановеното съдебно решение, след обстойна преценка на доводите по жалбата и наличната по административната преписка документация, тричленният състав е отхвърлил жалбата на "БТК" АД срещу атакувания акт, като е приел, че оспореното решение е материално законосъобразно и постановено от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените изисквания. В мотивите на решението са изложени съображения, че след като "БТК" АД не преработила цените съгласно дадените от КРС указания относно приложението на решение № 650 от 25.06.2009 г. и изразила несъгласие с тълкуването, направено от КРС по отношение на приложението на т. IХ. Б. 3.3.6. от същото решение, атакуваният административен акт бил приет, за да се изпълни решение № 650 от 25.06.2009 г. Тричленният състав е посочил, че по-късното решение № 785 от 22.07.2010 г. конкретизирало точната цена на повикванията от фиксираната мрежа на БТК към мобилни мрежи, което жалбоподателят не направил, въпреки дадените указания на комисията и връщането на цените за преработка с писмо, изх. № 04-04-252 от 24.06.2010 г. Приел е, че решение № 785 от 22.07.2010 г. било в съответствие с решение № 650 от 25.06.2009 г., като първото определяло методологията за формиране на цената, а второто определяло точните цени на повикванията и представлявало последователно прилагане на регулаторните мерки. Приел е също така, че задължението по т. 3 от процесното решение изисквало от жалбоподателя да прилага цените в посочените ценови ограничения, считано от 1.07.2010 г., а не да въведе тези цени в билдинг системата на предприятието към тази дата, предвид и датата на издаване на административния акт на 22.07.2010 г. Задължението можело да бъде изпълнено след необходимото технологично време и корекция на издадените фактури на крайните потребители за периода след 1.07.2010 г. Настоящият петчленен състав намира, че решението на тричленния е постановено при изяснена фактическа обстановка, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, съответства на материалния закон и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението на касатора относно твърдяното допуснато нарушение при тълкуването и прилагането на чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС. Правилен е изводът на съда, че едномесечният срок за преработване на цените се отнася до задължението за регулираното предприятие, а не е насочен към регулаторния орган. Както правилно е приел тричленният състав, текстът на чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС не следва да се тълкува разширително и по начина описан от касатора, който настоява, че в цитираната разпоредба било предвидено именно хипотезата на мълчаливо съгласие. В този смисъл са неоснователни наведените оплаквания за наличие на мълчаливо съгласие от страна на КРС. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 4 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Такъв закон в случая е Законът за електронните съобщения, в който обаче не се съдържат специални условия, установяващи мълчаливо съгласие. От чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС произтича единствено задължение за "БТК" АД да предприеме определено действие, поради което не може под никаква форма да се изведе задължение за КРС и още по-малко наличие на хипотезата за мълчаливо съгласие. В касационната жалба са направени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КРС, които са били обсъдени и при първоинстанционното разглеждане на делото, и на които съдът подробно е отговорил. Тричленният състав основателно не е приел възражението за неспазване на предвидената от ЗЕС форма на произнасяне от страна на КРС. Това е навеждано като довод и пред първата инстанция, а в касационната жалба се релевира като касационно основание за неправилно приложение на материалния закон от страна на съда. В тази насока, правилна е преценката на решаващия състав, че за констатираното несъответствие комисията е уведомила адресата и не съществува условие това да става под формата на решение като условие за валидност на акта, още повече, че не се касае за окончателен административен акт. Връщането на цените за преработка е волеизявление на регулатора, обективирано в писмо, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а е процесуално действие, част от производството за приемане на окончателното решение № 785 от 22.07.2010 г.. В касационната жалба са развити доводи, че тричленният състав неправилно отхвърлил твърденията на дружеството за превишаване на компетентността на КРС. Същите са неоснователни. Постановеното от КРС решение е именно израз на компетентността на КРС да налага ценови ограничения, когато предложените цени не отговарят на наложените специфични задължения. При тези обстоятелства регулаторният орган законосъобразно е наложил ценово ограничение, определяйки цени на основание чл. 219, ал. 4, във връзка с ал. 1, каквато хипотеза безспорно се съдържа в цитираната норма, видно от текстовата й част, въпреки непрецизната редакция. По отношение посоченото правно основание за издаване на процесното решение наведените твърдения също са неоснователни. Обосновано е приетото от съда, че комисията правилно е посочила като основание за издаване на процесното решение чл. 219, ал. 4 ЗЕС. Разпоредбата на чл. 219, ал. 4 ЗЕС безспорно съдържа две хипотези, в които КРС може да наложи ценови ограничения: 1) когато предприятията по чл. 219, ал. 1 не преработят цените и 2) когато предприятията не докажат разходоориентираността на цените. Противно на твърденията на касатора, посочването на едномесечния срок в началото на разпоредбата не се отнася само до втората хипотеза, тъй като чл. 219, ал. 4 изрично посочва, че се прилага и в случай на неизпълнение на задължението за преработване на цените (първата хипотеза). Оттук и извода, че единственото правно основание за налагане на ценови ограничения, ако регулираните предприятия не преработят цените в посочения срок по чл. 219, ал. 2 ЗЕС (както е в случая), е чл. 219, ал. 4, който намира приложение като основание за налагане на ценови ограничения. С оглед изложеното, като е приел в мотивите на обжалваното решение, че КРС законосъобразно е посочила за основание за издаване на процесното решение чл. 219, ал. 4 ЗЕС, тричленният състав е извел правилен извод за съответствие на постановения съдебен акт с материалния и процесуалния закон. Направено е възражение за необоснованост на извода за неприложимост на общата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Правилно е прието от решаващия състав, че не са налице предпоставките в посочената разпоредба. ЗЕС е специален закон спрямо общия ЗОАРАКВСД и по силата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове се прилага специалния закон. Разпоредбите на чл. 217 - 219 ЗЕС съдържат определена процедура, по която комисията разглежда представените от регулираните предприятия цени, поради което ЗОАРАКВСД не намира приложение в случая. Тричленният състав е обосновал правилна преценка и на възражението, че КРС незаконосъобразно е възпрепятствала изпълнението на задълженията, произтичащи от решение № 650 от 25.06.2009 г. С решение № 785 от 22.07.2010 г., предмет на настоящото производство, са конкретизирани точните цени на повикванията от фиксираната мрежа на БТК към мобилните мрежи, тъй като касаторът не е изпълнявал точно специфичното задължение, произтичащо от т. IХ. Б. 3.3.6. на решение № 650 от 25.06.2009 г. Последното е специфично задължение за прилагане на определена методология за изчисляване на цените в зависимост от определени обстоятелства, едно от които е влизане в сила на новите цени на едро за термиране и генериране на повиквания от 1.07.2010 г. След като с писмо, вх. № 04-04-252 от 29.06.2010 г. "БТК" АД не е преработила цените съобразно наложените специфични задължения с т. IХ. Б. 3.3.6. и IХ. Б. 3.3.7. от решение № 650 от 25.06.2009 г., комисията може да наложи ценови ограничения по чл. 219, ал. 4 ЗЕС, както е посочено в основанията за приемане на решение № 785 от 22.07.2010 г. В тази връзка са неоснователни наведените доводи, че с процесното решение дружеството било поставено в обективна невъзможност да спазва наложените задължения с решение № 650 от 25.06.2009 г. Тричленният състав изрично е коментирал този довод и обосновано е приел, че изпълнението на по-късното по време решение е едновременно изпълнение на първоначалното решение на КРС, с което е наложено специфичното задължение за ценово ограничение. Както беше отбелязано, приемането на решение № 785 от 22.07.2010 г. е в пълно съответствие с предходното решение № 650 от 25.06.2009 г., но двете имат различен предмет, доколкото по-късното решение определя точните цени на повикванията, а по-ранното определя методологията за формиране на същата цена. Също така са неоснователни твърденията в касационната жалба, че т. 3 от атакувания административен акт се явявала практически неизпълнима, тъй като според касатора, не било възможно наложените конкретни цени да бъдат въведени със задна дата, а именно от 1.07.2010 г. Както правилно е посочил тричленният състав, задължението по т. 3 от решение № 785 от 22.07.2010 г. изисква от касатора да измени цените на повикванията в мобилните мрежи от 1.07.2010 г., а КРС се е произнесла с обжалваното решение на 22.07.2010 г., за което БТК е уведомено на 28.07.2010 г., тоест, почти месец след като дружеството е следвало да измени цените, в съответствие с наложеното задължение в решение № 650 от 25.06.2009 г. на КРС. Постановяването на решение № 785 от 22.07.2010 г. на КРС не води до неизпълнение на решение № 650 от 25.06.2009 г., а задължава дружеството да прилага цени не по-високи от 0,250 (с ДДС) за силен трафик и 0,208 (с ДДС) за слаб трафик, което комисията счита, че е в съответствие с ценовите ограничения, наложени с решение № 650 от 25.06.2009 г. При всички положения задължението може да бъде изпълнено от касационния жалбоподател след необходимото технологично време и корекция на всички издадени вече фактури на крайните потребители за периода от 1.07.2010 г. Изложените в тази насока съображения и доводи в мотивите на определението по хода на делото от 4.10.2010 г., постановено по искането на касатора за спиране изпълнението на обжалваното решение, следва да бъдат споделени. Останалите възражения по касационната жалба не съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, а такива по законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено при липса на касационните основания по чл. 209, ал. 1 АПК, следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - да се остави без уважение, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,