Решение № 2686 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2017 г.

Решение № 2686 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. началника на ДНСК против решение № 386 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 12/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - "Е. Ф." ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Регионална здравна инспекция - В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отменя заповед № СТ-05-1659/15.11.2016 г. на зам. началника на ДНСК, с която на "Е. Ф." ЕООД е отказано издаване на разрешение за ползване на строеж - "Обновяване на инсталация за сепариране на отпадъци от опаковки, монтирана в съществуваща затворена производствена сграда, с цел сепариране на смесени битови отпадъци" в УПИ - L - за инженерно-техническа инфраструктура, кв. 570, ПИ 10447.517.199 по кадастралната карта на гр. В. Търново и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е правилно, но не само по изложените в него съображения: Неправилно съдът приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК съдът не изисква от ответника да представи административната преписка в нейната цялост, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като по безспорен начин по делото е установено, че назначената ДПК провежда три заседания, проведени са 72-часови проби при експлоатационни условия в периода 27.12.2015 г. - 30.12.2015 г., съставен е и е подписан протокол обр. 16 с предложение до началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване на строежа. Представителят на РЗИ - В. Т. подписва протокола с особено мнение, като на основание чл. 15, ал. 1 от Наредбата особеното мнение е приложено в писмена форма. Законосъобразно съдът приема, че в случая е нарушен чл. 15, ал. 2 от Наредбата, а именно председателят на комисията не съставя писмено мотивирано становище по него, което заедно с особеното мнение е неразделна част от протокол обр. 16. Доказателства за изготвено писмено мотивирано становище от председателя на комисията по особеното мнение в първоинстанционното производство не е представено, а приложения в настоящото производство доклад не е становище със съдържанието по чл. 15, ал. 2 от Наредбата, тъй като в него липсва изразено становище по особеното мнение. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като цитираната норма регламентира, че становището е част от протокол обр. 16. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от назначената по делото експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в административната преписка липсват каквито и да било доказателства, установяващи твърденията в особеното мнение, а именно, че строежът не осигурява изискванията за хигиена и опазване на здравето на хората, съобразно чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Приложената по делото кореспонденция между институциите не съдържа каквито и да било факти в тази насока. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че при направените допълнителни проби на 13 и 14.01.2016 г. в обекта са констатирани типични замърсители на атмосферния въздух, а измерените нива не превишават нормите, като противно на твърдяното в касационната жалба по делото е установено, че в протокола от 14.01.2016 г. измерена концентрация на азотен диоксид е 23.48 микрограма на кубичен метър при норма 40 микрограма на кубичен метър. Това обстоятелство се установява, както от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, така и от писмото на РИОСВ - В. Т., в което изрично се сочи, че РЗИ В. Т. неправилно твърди, че с протокола от 14.01.2016 г. се констатира превишение на средно денонощната концентрация на азотен диоксид (стр. 157). Установено е, че данните от направените замервания на съответните замърсители на въздуха са от сепариране именно на битови отпадъци в количества съответни на проектирания капацитет на строежа и не превишават допустимите норми. Независимо, че лабораторните изследвания са налични след решението на ДПК, то административният орган е следвало да ги съобрази, като се вземе в предвид, че същият се произнася с оспорения административен акт 11 месеца след решението на ДПК и без наличието на каквито и да било данни опровергаващи направените проби и лабораторни изследвания и при липса на доказателства, установяващи твърдението в особеното мнение за нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което като отменя същата първоинстанционния съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При направена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение настоящата инстанция констатира, че неправилно като заинтересувана страна е конституирана РЗИ В. Т.. Фактът, че неин представител участва в ДПК не я прави заинтересувана страна, като в случая страни в производството са издателят на административният акт и неговият адресат - "Е. Ф." ЕООД. Следователно постановеното решение по отношение на РЗИ е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди ДНСК да заплати на "Е. Ф." ЕООД сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатска възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,