Решение № 14540 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2010 г.

Решение № 14540 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична, чрез процесуалния представител юрисконсулт Силвия Димитрова, срещу решение № 16 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 3716 по описа за 2009 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Стоко" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез управителя на дружеството Васко Томов Стоянов. Заинтересуваната страна - НАП - гр. София не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било ППСПДВ под № 4 от 26.02.2009 г. на началника на митница София, потвърдено мълчаливо от директора на РМД - София, с което на "Стоко" ЕООД е определено допълнително задължение за митни сборове и ДДС общо в размер на 8 654.00 лв., дължими при внос на стоката по ЕАД № 5002/4-11655 от 25.08.2005 г. Сумата представлява разликата между дължимото и платеното мито в размер на 4 172.00 лв. и разликата между дължимия и платен при вноса ДДС в размер на 4 482.00 лв., като е определена и законна лихва от момента на възникването на задължението до деня на погасяването му. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, именно, че на 25.08.2005 г. управителят на фирма "Стоко" ЕООД е поставил под митнически режим "внос" с посочения ЕАД замразени пилешки дробчета и замразена свинска кожа, като е заплатил дължимите митни сборове общо в размер на 7 080.00 лв., от които 3 382.00 лв. мито и 3 698.00 лв. ДДС. При оформянето на режима е представена фактура № 125 от 22.08.2005 г., издадена от Vadabel B. V. B. A - Белгия на стойност 7 621 eur с условия на доставка "CIF-София". Поради възникнали съмнения за занижаване стойността на внесените стоки е извършена проверка по линия на международното сътрудничество между агенция "Митници" и митническата администрация на Кралство Белгия, като е направено запитване относно редовността на представената при вноса фактура. С писмо от 11.11.2008 г. директорът на РМД - София уведомява, че в резултат на извършената последваща проверка, на основание чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение, се установява, че при оформянето на износната операция е представена фактура, издадена от Vadabel B. V. B. A - Белгия, като в нея са описани условия на доставка "EX WORKS" и е на по-висока стойност. Направено е и запитване до отдел "Тарифна политика" при митница София относно определяне стойността на обичайния автомобилен-хладилен транспорт за превоз на замразено месо с дестинация Белгия-София, като е определено, че може да бъде приета цена за такъв транспорт и при тази дестинация в размер на 6 000.00 лв. Административният орган е приел, че на основание чл. 35 от ЗМ следва стоките да се обмитят по фактурна стойност посочена в предоставената фактура от Белгийските митнически власти, издадена на 22.08.2005 г. на стойност 13 981.74 eur и на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ към митническата стойност на декларираните стоки следва да се прибавят и начислените транспортни разходи в размер на 6 000.00 лв. В съдебното производство е представен в превод износна митническа декларация № 0468325, в която е вписана фактурна стойност 7 620.96 eur, отнасяща с за замразен пилешки черен дроб. Представена е и още една износна митническа декларация със същия номер, която се отнася за замразена свинска кожа, без посочена фактура стойност. Представен е ТИР карнет с посочен превозвач "Евро-Шпед", Македония, а като приложени документи се сочат фактура № 125 от 22.08.2005 г. и ЧМР № 0003786. Международната товарителница е изготвена в Кортрейк, Белгия на 22.08.2005 г. В нея като получател е вписано дружеството, жалбоподател, като условия на доставката "CIF-София", а наименованието на търговеца, осъществил транспорта е "Евро-Шпед", Македония. Изготвена и изслушана по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че задълженото дружество е заплатило по фактура № 125 от 22.08.2005 г., издадена от Vadabel B. V. B. A - Белгия, общата й стойност в размер на 7 620 eur с банков превод от 18.08.2005 г. Дружеството е осчетоводило по с/ка 301 "Доставки" доставката по процесната фактура. След проверката на счетоводството на същото дружество е констатирано, че няма партида и няма получени фактури от "Евро-Шпед", Македония за извършени транспортни услуги, съответно няма плащания по банков път или в брой. Решаващият съд, за да обоснове незаконосъобразност на обжалвания пред него акт, приема, че издаденият от белгийските митнически власти документ е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, представлява годно доказателство като издаден от длъжностно лице в кръга на служебната му, по установен ред и форма. Притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Според съда в случая този документ не може да бъде ценен като такова доказателство, понеже е вътрешно противоречив, а именно, че по досието на чуждестранната фирма фактурата се води издадена на българско дружество "Карол" ООД, а в същност е издадена на "Стоко" ЕООД. В писмото се сочи, че всички вносни фактури в България са неавтентични, а след това се твърди, че именно българските клиенти са получили коректни фактури. Представената от задълженото лице фактура № 125 от 22.08.2005 г. е частен документ, но нейната автентичност не е оспорена. В износната митническа декларация е вписана стойността по тази фактура, в международната товарителница като получател е посочено задълженото дружество, а като условията на доставката "CIF-София". Установена е и фирмата, превозвач, представен е съответният ТИР карнет, като се сочи посочената фактура и същото ЧМР. Установено е също, че към тази фирма няма плащане от страна на задълженото дружество, с оглед условията на доставката. Освен това според съда по делото не са ангажирани доказателства от страна на административния орган как е формирана стойността на транспортните разходи, като становището му затова не представлява доказателство. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Представеното по делото писмено доказателство, получено в резултат на осъщественото международно сътрудничество е официален документ, съставен по чл. 8 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Република България от друга и се ползва с доказателствена сила. Съгласно чл. 11, т. 2 от Протокол 6 към цитираното Споразумение информацията получена по този протокол може да се използува в съдебни и административни процедури започнали, поради неспазване на митническото законодателство. Според чл. 11, т. 3 от същият протокол договарящите страни могат да използуват в процеси пред съда като доказателство получената информация и използуваните документи. Неправилно съдът е ценил събраните писмени документи, които са частни документи, като е игнорирал материалната доказателствена сила, с която се ползва представеният отговор от Администрацията на митниците и акцизите на КБелгия. Същият не съдържа противоречие и след като притежава материална доказателствена сила, тя обвързва съда относно това, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от цит. закон. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 от цит. закон се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. По делото с оглед съдържанието на посоченото писмо-отговор, следва да се приеме, че реализираният внос и обмитяването следва да се осъществи по фактурната стойност в представената фактура от Белгийските митнически власти, издадена на 22.08.2005 г. от Vadabel B. V. B. A - Белгия, (стр. 121 от съд. досие), като в нея са описани условия на доставка "EX WORKS". Условията на външнотърговските договори се договарят съгласно установените от Международната търговска камара в Париж правила - "Инкотермс - 90". С оглед преценка на основния спорен момент относно размера на определените допълнително публични задължения следва да се съобразят условията, при които е уговорена доставката, като се вземат предвид правилата на "Инкотермс - 90". Според тях "EX WORKS" означава, че правото на разпореждане със стоката се прехвърля на купувача от момента, в които продавачът я остави в помещенията си в завода, фабриката, склада, като купувачът поема всички разноски и рискове, свързани с натоварването на стоката, превозването и до желаното място, освобождаването й за износ, освен ако не е уговорено друго. По делото няма данни да е уговорено нещо друго, поради което следва да се приложи чл. 35 от ЗМ, както и чл. 38, ал. 1 от ЗМ относно осъществените транспортни разходи. По делото не е поставена допълнителна задача на експерта по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза относно размера на дължимите транспортни разходи, с оглед условията на доставката в конкретния спор, съответно не се явяват оборени фактическите констатации на административния акт в тази му част. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, трябва да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора, на основание чл. 143 от АПК следва да се присъдят съдебни разноски на касатора в размер на 596.00 лв. в съответствие с чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение