Решение № 6987 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2017 г.

Решение № 6987 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП" ) П. при ЦУ на НАП и на "Радани" ООД гр. П. срещу решение № 1600 от 09.10.2017 г. на Административен съд П., постановено по адм. дело № 2350/2016 г. Директорът на дирекция "ОДОП" П. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001315010445-091-001/20.06.2016 г. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.. Претендира се отмяна на решението на АС П. в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да отхвърли изцяло оспорването на ревизионния акт като се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер 6400 лева. Ответникът по тази касационна жалба - "Радани" ООД, чрез процесуалния представител адв. Христев, в становище, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. "Радани" ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001315010445-091-001/20.06.2016 г. като навежда основания за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново решение, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на "ОДОП" П. и за неоснователност на касационната жалба на "Радани" ООД. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на съдебен контрол пред АС П. е РА № Р-16001315010445-091-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 623 от 09.09.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" П., с който за ревизираното лице /РЛ/ "Радани" ООД гр. П. са установени следните задължения: 1. По ЗДДС - за данък в размер на 40 878 лв., с прилежащи лихви в размер на 17 792,52 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. декември 2010 г. и м. април 2013 г. 2. По ЗКПО за корпоративен данък: 2.1. за 2010 г. в размер на 10 213 лв. и прилежащи лихви 5452,32 лв., 2.2. за 2012 г. в размер на 7500 лв. и прилежащи лихви 2456,79 лв., 2.3. за 2013 г. - 10 226 лв. и прилежащи лихви 2310,89 лв. По жалбата на Директора на дирекция "ОДОП" П.. Жалбата е срещу решението на АС П. в частта му в която е отменен РА № Р-16001315010445-091-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., а именно в частта, в която са установени задължения по ЗДДС и лихви - изцяло и в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък и лихви - изцяло за 2010 г. и 2013 г., както и в частта на съответните разноски. За да отмени ревизионният акт в тези му части, административният съд е приел, че РА е валиден, действителен, издаден при наличие на времева, териториална компетентност на органи, при спазване на административно производствените правила, но е материално незаконосъобразен в отменените си части. По отношение на непризнатото право на приспадане съдът е приел, че по четирите фактури, издадени в д. п. м. декември 2010 г. от доставчик "Алис 2010" ЕООД с предмет - стоки- строителни материали, както и по двете фактури, издадени през д. п. м. март 2013 г. от доставчик "Транскомпания 82" ЕООД с предмет - услуги - СМР, са възникнали данъчни събития, данъкът /ДДС/ е начислен правомерно и са налице всички предпоставки за възникване и упражняване на правото на признаване на данъчен кредит по тях. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства, както и приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. По отношение на допълнително установения корпоративен данък за 2010 г. и 2013 г. съдът е констатирал, че финансовият резултат /ФР/ на дружеството е увеличен с обжалвания РА със сумите на направени разходи по същите фактури, за които е признато право на приспадане на ДК в частта по ЗДДС, поради което е приел, че не са налице предпоставки по чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО и е отменил РА и в тази му част като незаконосъобразен. Решението е правилно в тази си част, не се налице наведените касационни оплаквания в жалбата. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Даденото разрешение на спорния въпрос относно реалността на извършените доставки на стоки и услуги, е направено въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката при прехвърляне на право на собственост върху нея и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Фактическата обстановка е установена пълно. Не е спорно и се установява от заключението на приетата ССчЕ, че РЛ притежава необходимите документи за признаване на правото на приспадане като доставките са редовно осчетоводени при доставчика, извършено е плащане по фактурите и е начислен своевременно ДДС. Въз основа на обобщен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност на документите и експертните заключения съдът е достигнал до обоснован извод, че стоки от вида на процесните са използвани от дружеството за целите на икономическата му дейност - в случая за реализация на основната му строителна дейност - влагане на стоките /строителни материали/ в изгражданите от дружеството три обекта в гр. П. и гр. С.. Установява се, че материали от същия вид и количество са вложени за периодите в обектите и няма данни да са получени от друго лице или да са били налични в дружеството. Законосъобразно съдът е отчел релевантните обстоятелства за спора и обосновано ги е приел за установени и налични - съществуването на стоките като материални вещи, годни за разпореждане, предоставяне и прехвърляне на правото на собственост върху чрез отделянето им от вида при приемането им, регистрацията по ЗДДС и редовната счетоводна отчетност на сделките, вкл. разплащането на данъчната основа и дължимия данък по тях, използване на стоките за целите на икономическата дейност на РЛ и за последваща реализация. Всички тези обстоятелства са установени по делото, поради което касационните оплаквания се явяват неоснователни, а позоваването от касатора на отделни разминавания или несъответствия - ирелевантни за спора. Относно фактурираните СМР - обосновано е прието, че те са реално извършени, вследствие представените и обсъдени подписани приемо-предавателни протоколи. Тези протоколи като неоспорени по отношение на своята автентичност и достоверност са годни писмени доказателства, притежаващи доказателствена сила за съдържащите се в тях реквизити и обстоятелства, още повече, че същите са издадени съобразно уговорките на страните, намиращи се в облигационни търговски взаимоотношения и са условие и предпоставка за доказване на изпълнение и възникване на основание за плащане, каквато е извършено. Освен позоваването на редовно счетоводно отчитане и разплащане на данъчната основа и ДДС, извършеното надлежно приемо -предаване и използването на услугите за целите на развиваната от дружеството икономическа дейност, съдът правилно се е позовал и на задължителния характер на константната практика на СЕС, относима в конкретния случай предвид сходните факти и отношения и предвид направените от приходните органи възражения за липса на материална кадрова и техническа възможност на изпълнителите да осъществят доставки от вида на фактурираните. По аргумент от даденото тълкуване и разрешение в решение на СЕС по дело С18/13 не се допуска на ДЗЛ да не се признае право на приспадане на извършена услуга само поради това, че доставчикът или неговия подизпълнител не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, стига посочените обстоятелства да не сочат на наличието на измама и въз основа на посочени от приходните органи обективни данни да се установи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от тази измама. В процесния случай в РД, РА или в решението на данъчния директор липсват твърдения и наведени обстоятелства за измама, нито в тази връзка са събрани доказателства, установяващи знание на РЛ или негови представител за такава измама. Друг е въпросът, че с оглед вида и периода на извършваните фактурирани СМР по делото са представени достатъчно доказателства - /писмени доказателства посочени и обобщени в отговора на въпрос 5 от ССчЕ/ за кадрова и материална възможност на дружеството - изпълнител да осъществи процесните СМР. Като е достигнал до фактически и правни изводи за реално извършени доставки по процесните фактури на стоки и услуги първоинстанционния съд е постановил обоснован и законосъобразен краен акт. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, което в случая е така. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В частта си по ЗДДС решението на АС П. като правилно следва да се остави в сила. По приложението на ЗКПО. Правилно е отменен ревизионният акт и в частта по ЗКПО за 2010 г. и 2012 г. във връзка извършеното на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО преобразуване към увеличение на финансовия резултат на дружеството със стойностите по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, по отчетените във връзка с тях разходи от дружеството и допълнително определеният корпоративен данък. Предвид изводите на съда за приета реалност на тези доставки, потвърдени като правилни и от касационната съдебна инстанция, не е налице сочената от приходните органи документална необоснованост като основание за увеличение на ФР за периодите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част по ЗДДС и по ЗКПО за 2010 г. и 2013 г. По жалбата на "Радани" ООД. Касационната жалба е подадена срещу решението на АС П. в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу № Р-16001315010445-091-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта на установени задължения по ЗКПО - данък и лихви за 2012 г., както и за съответните разноски. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част, административният съд е счел, че РА освен валиден и действителен акт е и материално законосъобразен и обоснован акт, съобразен с целта на закона. В тази си част по ЗКПО с РА са установени задължения в резултата на увеличаване на ФР на дружеството за 2012 г. общо със сумата 75 000 лева, представляващи сбор от данъчните основи като осчетоводени разходи по шест фактури, издадени през м. 12.2012 г. от "Се-бу Текс" ЕООД и "ИТ консулт" ЕООД. Три от фактурите, издадени от "Се-бу Текс" ЕООД и три от фактурите, издадени от "ИТ консулт" ЕООД са с предмет услуги - СМР за обект "Малка ВЕЦ" с. В.. По тези фактури е прието от приходните органи, че поради липса на материален, технически и кадрови ресурс на доставчика, услугите не са извършени, не са направени разходи, съответно разходът се явява документално необоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО. Направено е позоваване и на сторниране на фактурите в дневник за продажби на дружеството през м. ноември 2014 г. и направена корекция на ползвания ДК, пир липса на направена корекция на разходите по ЗСч нито през 2014 г., нито през 2012 г. Административният съд е счел, че не са налице реално извършени доставки на услуги, както с оглед направеното признание за това от дружеството предвид сторниране на фактурите две години след издаването им, така и с оглед на анализирани обстоятелства за извършване и предаване /с протоколи акт бр. 19/ на същия обем и вид услуги - СМР - от ревизираното лице спрямо "Енергия" ООД като негов възложител и инвеститор на обект "Малка ВЕЦ" с. В. в периоди преди издаване на процесните фактури и преди изготвяне на приемо-предавателните протоколи във връзка с тях. Съдът е приел, че фактурите не отразяват вярно стопанските операции в тях, поради което и само на това основание не следва да се признаят разходите по тях за данъчни цели при определяне на ФР. Решението в тази си част е необосновано и незаконосъобразно. Съгласно приетото заключение на ССчЕ по тези фактури е извършено и отразено плащане и са отразени и декларирани насрещни приходи като само начисленото ДДС е сторнирано през 2014 г. Изрично е даденото заключение, че органите по приходите не са извършили корекция на приходите за 2013 г., свързани с непризнатите разходи /въпрос 4/. След като е процедирано по този начин е извършено нарушаване на изискванията и принципите, залегнали в СС18/приходи/, както и на принципа по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч - на съпоставимост между приходи и разходи. В процесния случай, макар и да са били налице основания за коригиране на ФР и непризнаване на разходите по процесните фактури поради наличие на предпоставки по чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, е следвало едновременно с това и за същия период да се коригира и ФР по отношение на начислените приходи, при което ФР не би се променил спрямо декларирания такъв за периода. Като не е отчел това обстоятелство и не е обсъдил заключението на ССчЕ и съответно е потвърдил РА, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази си част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта по ЗКПО за 2012 г. Разноски: С оглед изхода на спора за фазата на съдебното обжалване разноски не се дължат в полза на страната - директор на дирекция "ОДОП" П.. Следва да бъде отменено решението на АС П. в частта, в която са присъдени разноски в размер на 353,20 лв. в полза на тази страна. В полза на дружеството се дължат всички направени разноски и в двете съдебни инстанции - за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи. Направените разноски не подлежат на намаляване нито с оглед изхода на спора, нито поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, както се претендира от приходната администрация. Уговореното и заплатено възнаграждение е определено в размер по-висок, но близък до минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към ЗА и предвид възприетата от съда правна и фактическа сложност на спора, не се явява прекомерно. Ето защо за първата съдебна инстанция в полза на дружеството следва да се присъдят допълнително 560,82 лв. за разноски и изцяло претендираната сума за разноски в касационна инстанция - 4229 лв., или общо - 4789,82 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,