Решение № 4144 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2010 г.

Решение № 4144 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София ("ОУИ") при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение № 1207/30.04.2010 г. по адм. д. № 857/2010 г. по описа на Административен съд - София - град, Първо отделение, 16-ти състав, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900022163/17.09.2009 г., издаден от Анита Минкова Лалева - Станчева, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 1651/26.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материалноправните норми - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение по подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Вяра Димитрова Сотирова от гр. София, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, в границите на компетентността си, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София - град е бил Акт за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност № 220420900022163/17.09.2009 г., издаден от Анита Минкова Лалева - Станчева, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 1651/26.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. В хода на административното производство се установява, че Вяра Димитрова Сотирова е подала Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., в която е декларирала доходи в Приложение № 1 от трудови правоотношения в размер на 4305,40 лв. и доходи от авторски и лицензионни възнаграждения в Приложение № 3 в размер на 77031,72 лв. Издадена е била Резолюция за извършване на проверка за наличието на основания за регистрация по ЗДДС с № 222690900025762/17.07.2009 г., след което е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900022163/17.09.2009 г., с който е било констатирано основание за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради реализиран облагаем оборот за периода 01.07.2008 г. - 30.06.2009 г. в размер на 77031,72 лв. Съобразно направената проверката е прието, че по отношение на получените авторски възнаграждения Вяра Сотирова е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Констатирано е, че Вяра Сотирова е страна по 7 броя договори с издателство за създаване на авторско произведение - учебен комплект по музика за всеки клас от първи до седми срещу възнаграждение. Договорите са били сключени за срок от 10 години, считано от датата на отпечатване на първия тираж. От страна на извършващия проверката орган по приходите е прието, че извършените доставки по договорите не попадат в обхвата на освободените доставки и същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, поради което следва да се включат в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. Прието е, че Вяра Сотирова е следвало да се регистрира за целите на ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.11.2008 г. Към момента на извършване на проверката е било констатирано наличието на обстоятелства за регистрация по ЗДДС, поради което, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на Вяра Димитрова Сотирова е извършена регистрация по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Предвид ал. 2 на същата разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. По смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. В конкретния случай, в оспорения Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900022163/17.09.2009 г. е посочено, че Вяра Сотирова е страна по седем броя договори с "Просвета-София" АД с предмет: създаване на произведение, представляващо учебник и учебни помагала по музика. Независимо от това, издаденият акт за регистрация по ЗДДС е мотивиран с получената от жалбоподателя сума през 2008 г. Към служебните бележки и сметки за изплатени суми съответно 9431,75 лв. и 67476,70 лв. е бил приложен договор № 271 от 12.09.2007 г., сключен между авторски колектив, в който участва и Вяра Димитрова Сотирова, от една страна и "Просвета - София" АД от друга. Договорът е с предмет: създаване на произведение в обем до 100 машинописни страници учебник по музика за 7 клас, книга за учителя и звуконосителя. Съгласно клаузите на договора, авторът отстъпва на издателството изключителното право да издава, преиздава и разпространява произведението на български език на територията на целия свят в срока на действие на договора, по своя преценка да регистрира като марка елементи или цялото наименование на произведението. Издателството има изключителното право да разрешава от името на автора използването на произведението или части от него чрез разпространението му по Интернет - мрежа или друго подобно техническо средство, осигуряващо достъп до него на неограничен брой лица на място и по време индивидуално избрани от издателството. Авторът дава съгласието си издателството да сключва от негово име съответните договори с доставчици на Интернет - мрежа при цени и условия, уговорени от издателството, да получава от името на автора и да му плаща част от сумите, преведени по сключените договори, съгласно уговореното в чл. 8 от договора. В срока на действие на договора авторът не може да използва сам произведението си, нито да отстъпва авторски права на друг издател или на трети лица. Договорът се сключва за срок от десет години, считано от отпечатване на първия тираж, но ако в деня на изтичане на този срок произведението не е продадено на пазара, договорът ще има действие до окончателното изчерпване на тиража. Срещу отстъпеното му от автора право издателството се задължава да заплати възнаграждение в размер на 15%, което се изчислява върху основа, представляваща коричната цена без ДДС на всеки продаден екземпляр от произведението. Видно от цитираните клаузи на договора, заплатената на автора Вяра Сотирова сума представлява възнаграждение за създаването на произведение и за отстъпеното от нея изключително право на използване на създаденото авторско произведение. Възнаграждението е формирано на основание броя на реализираните екземпляри и представлява 15 % от коричната им цена. Съгласно договореното в чл. 5 от договора, същият е за срок от десет години, което в съответствие с другите клаузи и предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните права следва да се тълкува в смисъл, че в този период издателството има право да използва произведението за своите цели по изключителен начин, така че и самият автор да не може да го използва сам. От последното следва, че възнаграждението, което авторът получава е неговата насрещна престация не само за създаването на произведение, но и за отстъпеното право на изключително използване на това произведение в продължение на десет години или до изчерпване на тиража, ако същият не е изчерпан за този период. Това възнаграждение, предвид чл. 8 от договора се изплаща два пъти годишно, през месеците май и октомври, след отчет на реализираните продажби. Следователно, така изплатеното възнаграждение не може да се разглежда като периодично плащане, а представлява плащане, основано на реализираните бройки от произведението, което може да се окаже и единствено за периода на действие на договора. В този смисъл, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че при преценка на реализирания от страна на жалбоподателя оборот следва се отчете обстоятелството, че възнаграждението включва не само цената, относима към създаването на произведението, но и цената на отстъпеното право на изключително използване за период от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид ал. 2, т. 1 от разпоредбата, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1. В разглеждания случай, на основание на дефиницията за независима икономическа дейност, съдържаща се в нормата чл. 3 от ЗДДС следва да се приеме, че експлоатация на нематериално имущество, с цел реализиране а печалба е независима икономическа дейност за целите на ЗДДС. Следователно и създаването на произведения, обект на авторското право, срещу възнаграждение, както и отстъпването на право на използване на тези произведения срещу възнаграждения, попада в рамките на цитираната дефиниция за независима икономическа дейност. Между страните не съществува спор, че от жалбоподателя, от една страна и издателство "Просвета" АД, от друга са сключени 7 договора. От последното може да се направи извод, че дейността се извършва редовно. Не може да се приеме за изпълнено условието на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС, обуславящо възникване на задължение за регистрация по ЗДДС. Видно от клаузите на договора, същият е сключен за период от десет години, в които издателството има изключителното право да използва произведението. Заплащането не се извършва периодично, а е в зависимост от реализацията на произведението, като заплатената по договора сума може да се окаже еднократна и да покрие целия период на действие на договора. Облагаемата доставка представлява създаването на произведението и отстъпването на изключителното право за неговото използване, като облагаемият оборот се реализира в рамките на периода на действие на договора, който е 10 години. Следователно, облагаем оборот, в размер, обуславящ възникване на задължение за регистрация за целите на ЗДДС, се формира за период по-дълъг от указания в разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС. Предвид последното, правилни са изводите на АССГ, че за жалбоподателя не възниква задължение за регистрация, на основание чл. 96 от ЗДДС. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо-А отделение