Решение № 4098 от 29.4.2022 г. на ВАС, III о.

Производствотое по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник министър на културата, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ничева, против Решение 2764 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 13872/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена частична нищожност на издадена от него Заповед РД9Р-85 от 12.11.2018 г. Изложени са доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искаотмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което се потвърди издадения административен акт в оспорената му част, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от първостепенния съд със задължителни указания по приложение на материалния закон. Ответниците, В. Чингарова и Веником" ЕООД, [ЕИК], представлявано от В. Чингарова,чрез пълномощника им адвокат Запрянов, в писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират разноски по делото за настоящата инстанция. Ответникът, Кмет на Община Асеновград, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът, Национален институт за недвижимо културно наследство,не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбите на В. Чингарова от гр. Пловдив и Веником" ЕООД, представлявано от управителя си В. Чингарова, против Заповед РД9Р-85/ 12.11.2018 г. на заместник министър на културата, в частта и касаеща поземлен имот с идентификатор 70737.28.110 по кадастрална карта. С оспорената пред съда Заповед РД9Р-85 от 12.11.2018 г. на зам. министъра на културата, на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) е променен статута, като се изключват урбанизираните територии на махала Кабата и с. Врата, област Пловдив, определени със Заповед РДР-0002 от 19.10.2010 г. на министъра на културата, от териториалния обхват на охранителна зона II-ри режим (урбанизирани територии) на археологическа недвижима културна ценност (АНКЦ) Тракийско скално светилище Белинташ , землище на с. Сини връх, община Асеновград, с категория национално значение , съгласно решение взето на заседание на СЕСОНКЦ, проведено на 09.02.2016 г. и отразено в Протокол 59, като в териториалния обхват на охранителна зона I- ви режим (горска и земеделска земя) са включени земеделски имоти, посочени в т. I.2.1 от заповедта, включително имот с идентификатор 70737.28.110. За охранителна зона I-ви режим (горска и земеделска земя) е забранено промяна на предназначението на земите с цел застрояване. Ползване на имотите, попадащи в горски фонд, се извършва съобразно лесоустройствения проект и Закона за горите. За имотите земеделски земи се забранява всякакво строителство. С обжалваното решение административният съд е прогласил нищожността на оспорената заповед и е осъдил Министерство на културата да заплати на жалбоподателите разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в частта, която се отнася до поземлен имот с идентификатор 70737.28.110 тази заповед е с идентично съдържание със Заповед РД 9Р-0002 от 19.10.2010 г. на министъра на културата, отменена с Решение 10377 от 24.07.2014 г. постановено по адм. дело 14372/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства те са приети за установени. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за нищожност на оспорената пред него заповед при правилно приложение на относимия материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на пресъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. В конкретния случай заместник министърът на културата не се е съобразил с влезли в сила съдебни актове, поради което е постановил нищожен административен акт. По делото е установено от фактическа страна, че В. Чингарова езакупила поземлен имот, ІХ категория в м. "Чотрова махала", землище на с. Сини връх, община Асеновград , 70737000.110 по кадастралната карта на селото, с площ от 4 451 кв.м., понастоящем с идентификатор 70737.28.110 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Сини връх. За имота е издадено разрешение от главния архитект на община Асеновград за изготвянето на ПУП ПРЗ за промяна предназначението на земеделска земя имот планоснимачен номер 70737000.110, по плана за земеразделяне на с. Сини връх, местността Чотрова махала , община Асеновград За източноправославен храм "Светия кръст" .С решение 4 от 17.03.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е извършена промяна на предназначението на процесния имот за изграждане на обект, предмет на инвестиционно предложение на собственика: Източноправославен храм "Светия кръст". Същият административен орган, с Решение 15 от 16.12.2004 г., е променил предназначението на земеделската земя, като е утвърдил и площадка за проектиране на посочения обект. Въз основа на проведена процедура по обявяване на инвестиционното намерение за построяване на източноправославния храм проектът е приет от Експертен съвет по устройство на територията при община Асеновград с протокол 1 от 12.01.2005 г. и е предложено на кмета на общината неговото одобряване. Със Заповед А-64 от 19.01.2005 г. на кмета на общината е одобрен ПУП ПРЗ. Установено е също, че със Заповед РД 09-0181 от 02.06.2010 г., на основание чл. 4, чл. 14, т. 2, т. 12, букви в и г , чл. 79, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за културното наследство (ЗКН) министърът на културата е одобрил протокола на комисията от 12.01.2010 г. за промяна на границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност Тракийско скално светилище Белинташ . С Решение 4386 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. 15417/2011 г. по описа на ВАС, по жалба на В. Чингарова тази заповед е отменена в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН. Решението е оставено в сила с Решение 13166 от 22.10.2013 г. постановено по адм. дело 6692/2012 г. по описа на ВАС. По време на съдебното производството министърът на културата е издал Заповед РД9Р-0002 от 19.10.2010 г., с която е предоставен статут на археологическа недвижима културна ценност на "Тракийско скално светилище Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, област Пловдив. Със същата заповед са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, като с приложение 2 са определени границите и охранителната зона, а с приложение 3 са дадени предписания за опазване. Заповедта е оспорена от Чингарова в частта относно приложение 3, т. 2, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, съответно проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН. С Решение 10377 от 24.07.2014 г. постановено по адм. дело 14372/2012 г. по описа на ВАС Заповед РД9Р-0002 от 19.10.2010 г. на министъра на културата в оспорената част е отменена. В това решение ( 10377 от 24.07.2014 г.) е прието, че обстоятелствата по случая не позволяват на административния орган да издаде оспорената заповед, тъй като същият не е съобразил, че за процесния инвестиционен обект е била вече проведена в предходен момент надлежна процедура. Същата е започнала с промяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на източноправославен храм , обявен е и е приет проект за тази промяна, като с влязла в сила заповед на кмета на община Асеновград е одобрен подробен устройствен план план за регулация и застрояване за процесния имот за източноправославен храм . Същото е станало още преди определяне и одобряване на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологически паметник на културата Тракийско скално светилище Белинташ с одобрения протокол 7 на комисията от 13.09.2010 г. С оглед на това, на името на ответницата в настоящото производство, са одобрени инвестиционни проекти и е издадено строително разрешение за изграждането на източноправославен храм със съответните прилежащи сгради и инфраструктура. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че както със Заповед РД9Р-85 от 12.11.2018 г., така и със Заповед РД9Р-0002/19.10.2010 г. е определен режим за опазване на археологическа недвижима културна ценност Тракийско скално светилище Белинташ , землището на с. Сини връх, община Асеновград, област Пловдив, с категория национално значение , като имот 70737.28.110 е включен в охранителна зона I-ви режим (горска и земеделска земя) и е забранено всякакво строителство и промяна на предназначението на земите с цел застрояване. И с двете заповеди са въведени сходни ограничения спрямо този имот, като това е достатъчно основание последната да бъде обявена за нищожна. Неоснователно е твърдяното в касационна жалба, че решението по адм. дело 15 417/2011 г на ВАС задължава жалбоподателката в изпълнение на разпоредбите на ЗКН да внесе за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата проекта за изграждане на източноправославен храм. С решението си съдът отменя оспорената пред него заповед и в частта, с която е предвидено проектът за изграждането на източноправославен храм в имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110 да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН. Правилно съдът е преценил, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като обжалваната заповед въвежда идентични с отменените с влезли в сила съдебни решения Заповед РД 09-0181 от 02.06.2010 г., и Заповед РД 9Р-0002 от 19.10.2010 г. предписания по отношение на конкретния имот. С Решение 10377 от 24.07.2014 г. постановено по адм. дело 14372/2012 г. по описа на ВАС изрично е прието, че административния орган не може да издаде заповед, непозволяваща промяна на предназначението на имота и извършване на строителство в него. По установения в закона ред е извършена промяна на предназначението на земеделската земя, одобрен е подробен устройствен план - за регулация и застрояване. Неясно защо, без да се съобразява с влезлите в сила съдебни решения, базирани на реалното фактическо положение, административния орган за трети път отрича статута на конкретния имот и отново въвежда спрямо него недопустими предписания. Противоречието с влезлите в сила съдебни решения обуславя прогласената от съда нищожност. Неоснователни са и доводите в касационната жалба по отношение на характера на обжалваната заповед, а именно че същата е общ административен акт, а не индивидуален административен акт, поради което не бил приложим редът по чл. 177, ал. 2 от АПК. Видно от разпоредбата на чл. 184 АПК за неуредените в този раздел (Раздел II, Оспорване на общи административни актове) въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, поради което този довод следва да бъде отхвърлен като несъстоятелен. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022 г., установяващ, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева е заплатено в брой. Искането за присъждане и на сума в размер на 30 лева за транспорт на процесуалния представител е неоснователно, тъй като не съставлява разноски по смисъла на закона, подлежащи на заплащане от другата страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,