Решение № 409 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2023 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от Я. Иванов от гр.Кюстендил срещу решение 116/01.06.2023 г., постановено по адм. дело 343/2022 г. по описа на Административния съд Кюстендил. Излагат се доводи за несправедливост по отношение на частично признатите неимуществени вреди и в противоречие с изградената практика. Навежда доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част по отношение на имуществените вреди, вкл. и поради нарушение на материалния закон, който съдът е можел да приложи за определяне на размера им. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на МВР-Кюстендил /ОДМВР/ в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето ѝ. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение ОДМВР Кюстендил е осъдена да заплати на Я. Иванов сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени на лицето неимуществени вреди за периода 22.02.2021г. - 06.04.2021г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията - невръщане на СУМПС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до претендираните 2 000 лв. Със същото решение административният съд е отхвърлил и предявеният от Иванов против ОДМВР - Кюстендил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупено гориво на стойност 500 лв. и закупена храна на стойност 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отнемане на СУМПС до окончателното изплащане. Административният съд е установил от фактическа страна, че ищецът като водач на лек автомобил, е спрян за проверка от служители на РУ Бобов дол във връзка с осъществяван контрол по движение по пътищата. При проверката е установено, че водачът управлява МПС-то с наложени наказания глоба, незаплатени в срока за доброволно заплащане. Съставен е АУАН 270980/19.02.2021г., като му е отнето СУМПС. Видно от квитанция 3/22.02.2021г. глобите по съответните фишове, в общ размер на 140 лв., са заплатени от ищеца на 22.02.2021г. СУМПС е върнато на водача на 06.04.2021г., съгласно отбелязване върху НП 21-0245-000067/26.02.2021г. Административният съд подробно е възпроизвел в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели. От правна страна съдът е преценил като частично основателен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Административният съд е посочил, че характера и обема на вредите /преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, приемайки, че ищецът не е доказал причинените вреди. По отношения на втората искова претенция за имуществените вреди, съдът е преценил като допустими свидетелските показания, събрани по делото за разходите за гориво и за храна по време на пътуванията до София заплатени от ищеца, но с оглед обстоятелството, че за същите следва издаване на касов документ, разписка или др. подобни, а такива по делото не са представени, съдът е намерил размерът на претенцията за недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно заключението на административния съд, че доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразното бездействие, довело до невъзможността ищецът да управлява МПС и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с неимуществените вреди съдът, правилно е приел, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и преценявайки критерия за справедливост, периодът, в който ищецът е търпял негативни последици, свързани с емоционалното му състояние и с невъзможността да управлява МПС - от 22.02.2021г. до 06.04.2021г., както и вида на негативните последици - неудобство и притеснение. Също и че характера и обема на вредите не са били от естество да предизвикат висока степен на тревожност. В този смисъл размерът им е правилно определен. Правилно е определен и уважен акцесорният иск за законната лихва върху сумата, като нейната дължимост и изчисляване е от датата на подаване на исковата молба -. 30.09.2021г. Заявената претенция за лихва за периода от настъпване на неимуществените вреди началото на незаконосъобразното бездействие 22.02.2021г. до подаване на исковата молба е следвало също да бъде доказана от лицето, доколкото това представлява мораторна лихва и като отделна искова претенция е със самостоятелно правно основание и подлежи на доказване. Основателно е прието от административния съд, че за твърдените имуществени вреди не е доказан техният размер. От приетите гласните доказателства по делото става ясно, че разходи за гориво и за храна по време на пътуванията до София са били правени и заплащани от ищеца.Не са представени по делото обаче писмени доказателства за техния размер /касови документи, разписки или др./, които да удостоверяват извършените от ищеца плащания. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на съда за недопустимост на свидетелските показания, събрани по делото, за установяване и доказване на претендираните плащания, предвид изричната забрана на чл.164 и липсата на твърдения за настъпили обстоятелства по чл.165 от ГПК /загубени или унищожени по невнимание документи/. По тези съображения, касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно. Предвид чл.10, ал.3 ЗОДОВ и направеното искане за това, на ответника в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Размерът е определен при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и на разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение