Решение № 3823 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2009 г.

Решение № 3823 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитрина Михайлова Чараклиева, Стоимен Михайлов Чараклиев, Агница Димитрова Чараклиева, Петър Пламенов Соколов, Христо Стоименов Лазарков, всички от гр. Дупница и Емилия Георгиева Димитрова, от с. Бистрица, община Дупница, против Решение № 221/24.06.2009 г. по адм. дело № 241/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кмета на община Дупница, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на настоящите касатори, против Заповед № 442/24.03.2009 г. на кмета на община - Дупница, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: "Сграда на основно застрояване с жилищно предназначение" /ниско застрояване Н до 10 м./, в УПИ V-607, кв. 116 по плана на гр. Дупница. За да постанови решението си, съдът е приел, че строежът се изпълнява при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, тъй като нарушава предвижданията на действащия ПУП, какъвто характер има квартално - застроителната разработка от 1998 г. и променя вида и местоположението на общите инсталации в сградата, поради което заповедта на кмета е законосъобразна. Решението е правилно. От данните по делото и от приетата съдебно-техническа експертиза, е установено, че за процесния строеж са налице редовно издадени строителни книжа, въз основа на влязла в сила квартално-застроителна разработка /КЗР/, от 1998 г., имаща характер на ПУП-ПЗ и Виза за проектиране № 99/17.09.2007 г. По КЗР и издадената Виза, застрояването в УПИ V и VI е свързано, на уличната регулационна линия. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата е извадка от действащия ПУП, а в случая от одобрената КЗР, с означение на наличните сгради в имота и в съседните му, с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. С процесната виза външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия, а вътрешната линия, откъм УПИ VI, опира на страничната регулационна линия между двата имота, поради предвиденото свързано застрояване. В ситуацията към одобрения инвестиционен проект, жилищната сграда в УПИ V е проектирана на уличната регулационна линия, а сградата в УПИ VI е заснета с отстъп от улицата и частично покриване на калкана. От издадения Констативен акт № 2/12.02.2009 г. на община Дупница и неоспореното в тази част заключение на вещото лице - арх. Алексиева е установено, че на място строежът в УПИ V-607, кв. 116 на гр. Дупница е извършен в съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект № 24/2008 г., съответно в отклонение от одобрената КЗР и Виза от 17.09.2007 г. Нарушена е външната линия на застрояване, като вместо на уличната регулация строежът отстои навътре от нея с 3 м. и покрива изцяло калкана на изградената в груб строеж сграда в УПИ VI, която е също в нарушение на КЗР и одобрения за нея проект. Освен това е установена и промяна в изпълнението на строежа по нива, спрямо одобрения проект, като най-съществена е промяната в местоположението на санитарните помещения във всички апартаменти, което води до промяна вида и местоположението на общите инсталации на сградата. При тези безспорни данни, законосъобразно е приетото от съда, че строежът се извършва при съществено отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, даващо основание на кмета на общината да издаде заповед за спирането му, на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Изместването на строежа и промяната в местоположението на санитарните помещения в него, от предвидените по проект, нарушават начина на застрояване /от свързано и на уличната регулация в друго/ и водят до промяна вида и местоположението на общите инсталации в сградата. Тези нарушения са съществени отклонения от проекта, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, поради което изводите на съда за законосъобразност на заповедта, съответстват на материалния закон и са обосновани. Неоснователно касаторите обосновават неправилността на обжалваното решение, със закононарушения при издаването на визата за проектиране, с нарушения при одобряване на инвестиционния проект и с Разрешението за строеж. Тези административни актове, поради необжалването им, са влезли в сила. Поради това е недопустимо инцидентното им оспорване за законосъобразност в настоящето и в други производства, след влизането им в сила и започване на строежа. Това произтича от стабилитета на разрешението за строеж, предвиден в чл. 156 от ЗУТ и има за цел да установи предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Изложеното обуславя извода, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, при липса на допуснати процесуални нарушения и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение