Решение № 7708 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2019 г.

Решение № 7708 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Албиана груп" ООД, представено от адв. Д. Б., срещу решение № 208/09.01.2019 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 12821/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221216009456-091-001/09.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта неотменена при оспорването по административен ред. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост при решаване на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Според него извън обхвата на тази оценка са останали представени в хода на съдебното дирене протоколи за приемане на извършеното от доставчика, като автентичността на документите не е оспорена от ответника. Изразява убеждение, че е установил убедително осъществяването на предпоставките за възникване на отреченото от съда право на приспадане на данъчен кредит, а в РА липсват констатации за доставките като част от данъчна измама. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С., чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт, с която са установени допълнителни задължения за ДДС в размер 4 000 лева с лихви за забава, в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС в данъчен период м. 12. 2011 г. заради отказ да се признае упражненото в този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 000 лева. Отреченото данъчно предимство е по 4 бр. фактури, издадени от "М. про маш груп" ЕООД с предмет реклама по договор, изработка на уеб сайт, изработка на уеб сайт по договор и реклама по договор. Според органите по приходите фактурираните доставки на услуги не са осъществени, тъй като доставчикът не е притежавал материален и персонален субстрат за изпълнение. Констатациите им са за липса на наети от доставчика лица по трудово или гражданско правоотношение, като в същото време управителят е полагал зависим труд; в ГДД на доставчика за 2011 г. не били посочени активи за извършване на услугите, а са декларираните приходи и разходи в големи и близки размери. Обсъдени са представени от РЛ договори с "М... " ЕООД и е заявено очакване да са съставени документи във връзка с изпълнението. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и чл. 9 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Значителна част от мотивите на съдебния акт описват пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав, включително в контекста на практиката на СЕС. С. е възпроизвел понятието за доставка на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Заключил е, че иде реч за доставка на услуги от "М.... " ЕООД, чието осъществяване не се доказва от заключението на ССЕ за редовно водено от жалбоподателя счетоводство и отразяването на фактурите в него, след като при доставчика не е налице никакъв персонал. Първостепенният съд е заявил, че е анализирал събраните доказателства, за да "стигне" до прилагането на закона, но познавателната му дейност по оценка на информационните източници не е обективирана литерално. Решението е неправилно. С мотивите на РА е въведено отрицателно правно твърдение за отсъствие на упражненото от РЛ право на приспадане на данъчен кредит. Субективните права не са предмет на доказателствена дейност. Затова и защитата на ДЗЛ с въвеждането на насрещно правно твърдение за съществуване на данъчното право /а то е направено още с упражняването на правото по реда на чл. 72, ал. 2 ЗДДС/ предполага доказване на пораждащия правото фактически състав, за което носи доказателствената тежест /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Получаването на услугата е елемент от този фактически състав – чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. РА съдържа и твърдение на отрицателния факт за липса на доставка на услуги въобще. Констатация за този отрицателен факт съдържа и съдебното решение. Констатациите на съда са неверни. Те не се основават на информационни източници /такива не се и сочат/. Още в извънсъдебната фаза на производството са представени договори от договор за изработка на уеб сайт от 01.12.2011 г. и договор за изработка на английска версия на уеб сайт, поддръжка и реклама на уеб сайт от 14.12.2011 г., както и заверено копие страница от сайта с печатите на двете дружества. В хода на съдебното дирене са представени протоколи за приемане на изработеното от доставчика. Т. е съществуват информационни източници за съществуване на резултата от доставките, което дисквалифицира констатацията за отсъствие на доставки. Протоколите са пряко първично писмено доказателствено средство за установяване на правно релевантния факт на получаване на услугите. Те са в информационно единство с вещественото доказателствено средство разпечатка от страница на сайта на касатора и счетоводните му записвания. С арг. от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството (отм.); счетоводните регистри на жалбоподателя, на записванията в които се основава заключението на вещото лице, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Затова и по хипотеза отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по делото – чл. 182, изр. 1 ГПК. Всъщност индициите за липсващ ресурс за изпълнение у доставчика сочат на твърдение за изпълнение от другиго. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото се установява услугите са извършени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях /така т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11 и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-18/13/. Изпълнението на услугите не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. Съществуването на спорните доставки е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Като получател по облагаема доставка касаторът е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Отричането на това право от органите по приходите с РА е противоправно, а отхвърлянето на оспорването срещу незаконосъобразния административен акт от съда - правилно. Дължима е отмяна на решението и на съответната част от РА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение