Решение № 14224 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2011 г.

Решение № 14224 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Българския институт по метрология със седалище гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 15342 от 14.12.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, по адм. дело № 13502 от 2010 г., или на влязло в сила решение № 15888 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 13984 от 2010 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. В искането за отмяна се твърди, че между двете съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, съществува противоречие. Изложени са подробно доводи, обуславящи основанието по чл. 239, т. 4 от АПК. Според молителя следва да бъде отменен вторият постановен във времето акт като противоречащ на първия. Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията, "Смарт-АС" ЕООД - гр. Стара Загора, и "Ратола Лизинг" ЕООД - град София, не вземат отношение по искането. Заинтересованите страни - "Кълвача Инженеринг" АД - град Стара Загора, и "Ведиком" ЕООД - гр. София, не изразяват становище. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, намира, че искането за отмяна като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежни страни е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Хипотезата е налице тогава, когато съществува тъждество на страни и спорен предмет по две производства, по които обаче са постановени противоречиви решения. Във Върховния административен съд е образувано адм. дело № 13502 от 2010 г. във връзка с жалба на "Смарт-АС" ЕООД срещу решение № 1192 от 30.09.2010 г. по преписка № КЗК-697 от 2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Производството пред КЗК е било образувано по жалба на "Кълвача Инженеринг" АД срещу решение № ОП-16 от 3.08.2010 г. на председателя на Българския институт по метрология за класиране на кандидатите и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Доставка на еталонно и метрологично оборудване на дейностите на ГД "Национален център по метрология" и ГД "Мерки и измервателни уреди" към Българския институт по метрология" в частта му по обособена позиция/лот № 10 "Доставка на мобилни лаборатории за изпитване на място на монтажа на бензиномери и газ LPG колонки - 6 комплекта". С акта на КЗК е отменено като незаконосъобразно решението на председателя на Българския институт по метрология в обжалваната част, като е върната процедурата за възлагане на обществена поръчка на етап разглеждане за допустимост на представените документи в офертите на участниците. С решение № 15342 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 13502 от 2010 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Смарт-АС" ЕООД против цитираното решение на КЗК. Противопоставимото адм. дело № 13984 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение, е образувано по жалба на "Смарт-АС" ЕООД срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията № 1237 от 7.10.2010 г. по преписка № КЗК-685 от 2010 г. в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно решение № ОП-16 от 3.08.2010 г. на председателя на Българския институт по метрология за класиране на участниците и определяне на изпълнители на обществена поръчка с предмет "Доставка на еталонно и метрологично оборудване на дейностите на ГД "Национален център по метрология" и ГД "Мерки и измервателни уреди" към Българския институт по метрология" в частта по обособена позиция № 10 "Доставка на мобилни лаборатории за изпитване на място на монтажа на бензиномери и газ-колонки LPG - 6 комплекта", при което процедурата е върната с указания за прекратяването й относно възлагането на доставката по позиция № 10 съобразно мотивите на решението. С решението на Върховния административен съд по посоченото дело е отменена частта от решението на КЗК за отмяна на решение № ОП-16 от 3.08.2010 г. на председателя на Българския институт по метрология за класиране на участниците и определяне на изпълнители на обществена поръчка и дадените указания за прекратяването й относно възлагането на доставката по позиция № 10. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд преценява, че в случая не е налице предвиденото в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК основание за отмяна на влязло в сила решение. В първия случай - по адм. дело № 13502 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд, съдът е отхвърлил жалбата на "Смарт-АС" ЕООД срещу решение № 1192 от 30.09.2010 г. на КЗК, с което по жалба на "Кълвача Инженеринг" АД комисията е отменила решението на председателя на Българския институт по метрология за класиране на участниците и определяне на изпълнители на обществената поръчка и е върнала процедурата за възлагане на обществена поръчка на етап разглеждане за допустимост на представените документи в офертите на участниците. По второто дело предмет на обжалване е решение № 1237 от 7.10.2010 г. на КЗК в частта, с която по жалба на "Ратола Лизинг" ЕООД е отменено решението на възложителя и преписката му е върната с указания за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка. С решението на Върховния административен съд тази част от решението на КЗК е била отменена, т. е. решението на КЗК в тази част не е породило правно действие. От изложеното е видно, че липсва противоречие между двете решения на Върховния административен съд, тъй като в първия случай е потвърдено решението на КЗК за връщане на процедурата в етап разглеждане за допустимост на документите на участниците, докато в резултат на второто разглеждано съдебно решение се е стигнало до отмяна на акта на КЗК, с който са дадени указания за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, поради което липсва предпоставката на чл. 239, т. 4 от АПК - тъждество на спорен предмет. Следва да се посочи, че обект на разглеждане по двете дела пред Върховния административен съд са били различни административни актове на КЗК, макар и касаещи една и съща обществена поръчка. В административния процес по искане на определено лице се преценяват действията на администрацията, било те обективирани в актове - индивидуални или общи, или изразяващи се в извършването или не на определени действия. След като преценката при претендирането на определени права или възлагането на определени задължения е била изложена от административния орган в различни административни актове, макар и по сходни въпроси, то не може да бъде прието, че решенията, разглеждащи именно тези различни административни актове, са идентични. В този смисъл е и ТР № 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълк. дело № 4 от 2010 г. на ОС на колегиите във Върховния административен съд, което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за правоприлагащите органи. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,